My Shiny Weblog!

Имам вреден навик – от време на време чатя. За първи път чатих през 1995 година през dialup връзка, в мрежата на ИМИ-БАН, с 16-битов mIRC на Windows 3.11 с Trumpet Winsock. По-сериозно се занимавам с това от 1998 година, когато най-накрая в Дружба ни пуснаха телефони. С умиление си спомням времето, когато в Интернет имаше само отбрани членове на обществото. Човек можеше да влезе в произволен IRC канал и да завърже разговор с произволен човек от там. Вероятността да попаднеш на идиот беше изключително малка. Постепенно това нещо се промени коренно. През годините бях свидетел как бавно, но сигурно в Интернет налазват масите. Основен принцип в животът е, че увеличаването на количеството води до влошаване на качестовото. В момента вероятността да намериш случаен човек в Skype, с който можеш да проведеш смислен разговор е нищожна. Направих си един малък социален експеримент. През няколко вечери търсих жени в Skype, които са в режим Skype me. Заговаряйки ги за известен период от време успях да ги класифицирам почти напълно в една от долните категории. Интересен феномен е, че разговорът между мъже в Skype е почти невъзможен. Битува някакво схващане, че щом един мъж заговори с друг – то той е обратен. Това беше една от причините да избера да търся жени. Според профила си, всички тези жени бяха пълнолетни. Човек няма как да бъде сигурен в тази информация, има много деца, които биха си написали в профила, че са възрастни.

• начинаеща – Начинаещата чатърка има компютър от скоро. Той най-често й е купен от родители, гадже или съпруг. Целта тук е да сме модерни. Понеже много хора имат компютри, той е въпрос на чест за начинаещата чатърка. Тя го разглежда, като една вещ, на която можем да натискаме едни копчета и на екрана да се показват разни картинки. Съобщенията от тях в чата са просто някакви отделни думички, написани на някаква разбираема само за тях латинска транслитерация. Всякакви опити за вкарване на смисъл, разбирателство, семантика или тема на разговор в чата са обречени на неуспех. Интересното на начинаещите чатърки е, че те много лесно могат да бъдат симулирани от бот. По този начин един бот много лесно може да мине теста на Тюринг. Всеки чат за тях си е отделен и сам за себе си, те не го свързват с нищо от реалния живот. Щом станат от компютъра всичко в главите им изчезва, след няколко часа те дори няма да помнят, че са чатили с вас.

• неопитна – Неопитната чатърка е следващото ниво на развитие след начинаещата. Тя по някакъв начин е осъзнала, че в тези чатове има нещо повече от картинки и думички. Може би някоя нейна приятелка я е “светнала” по въпроса. Неопитната чатърка реди по-дълги и много сложни за разплитане мисли от начинаещата. Проблемът й е, че и при нея се пише на шльокавица, няма никакви препинателни знаци, изречения, главни букви и семантика. Тя обаче експериментира и се опитва всячески да разбере аджеба какво повече може да предложи този чат. Комуникацията с нея е трудна и в повечето случаи не особено успешна. Неопитните чатърки очакват да бъдат впечатлени с нещо. Ако не ги впечатлите, те няма да ви запомнят.

• опитна – Една “опитна” чатърка има примерно 300-400 души в скайпа си. В псевдонима й фигурират поне няколко озадачаващи и дразнещи окото уникод символи, които изобразяват цветя, букви, тайни символи и т.н. Тя се е издигнала от редиците на предните две категории. Характерното за нея е, че може да води сравнително смислен разговор, но с една важна подробност – дистанцираност. Една такава чатърка ще ви обясни, че тя всъщност нищо не търсела от чата. Той един вид е под нейното ниво. Понеже тя компютрите “ги знае”, знае че по чатовете е “пълно с идиоти”, опитва са да се изкара над тези неща. Естествено това звучи смешно, като се има предвид многото време, което тя прекарва в Skype и всичкия този народ, който старателно е сложила в контактите си. Трябва да вложите големи усилия за да не сте просто поредното попълнение на списъка с потребители. Опитната чатърка допуска, че с някакви нейни думи и действия може да засегне събеседника си.

• маскирана – Маскираните чатърки са интересна категория. За тях единственото сигурно нещо, което може да се каже е, че те играят някаква роля. Най-вероятно тази роля е свързана с нещо, което не е наред в техния живот. Например много е възможно едно самотно момиче, без много приятели да си сложи в профила някоя актриса или по-малко известна порно звезда, опитвайки се да се изкара някаква голяма флиртаджийка. Това й носи големи виртуални успехи сред чатърите от мъжки пол в предните категории. Това за нея е достатъчно. Ако по някакъв начин я разобличите и покажете, че не сте се вързали – тя просто ще спре да ви пише.

• интелигентна – Те са все по-рядко срещани. Най-често това са студентки, млади майки, или девойки в чужбина. По един или друг начин са осъзнали, че компютъра е просто един инструмент за комуникация. Профилът им в Skype, както и цялото им присъствие там до голяма степен са аналогични с реалните. Те пишат грамотно, на български, по всички правила. Казват неща, които мислят и наистина са готови да поемат ангажименти и да ги изпълняват. От всички изброени видове само интелигентните чатърки са истински личности във виртуалното пространство.

Днес се сблъсках с едно типично женско поведение. Точно това поведение, ми е създавало много проблеми през годините, както и на много други мъже предполагам. Дълго време си мислех, че само аз имам подобен проблем и дори незнаех точно как да го изразя и опиша. Нещата се промениха, когато прочетох една книга – Double your dating (10x за човека, който ми я препоръча и даде на PDF). Там беше обърнато специално внимание на този феномен, не знам как се казва това нещо на български, на английски си има много хубав термин, който аз харесвам – “bitching”. Става дума за случайте, когато без никаква видима причина, при напълно нормална житейска ситуация, една жена с която имаш прекрасни отношения, започва да се държи като кучка. Това нещо жените го правят подсъзнателно и то има за цел да им покаже с какъв мъж си имат работа. Аз познавам от дълго време въпросната девойка, преди време имахме някакви отношения, които приключиха. От половин година си чатим доста интензивно (почти всеки ден), виждаме се, излизаме заедно и т.н. Близки сме и се опитваме се да започнем отново. Многократно сме си говорили за това, как аз се местя в нов апартамент, и как когато се оправя с ремонтите ще я поканя на гости. Тези дни имах и рожден ден, тъй като не организирах “купон” по ред причини, разбрахме се да я поканя някой ден след коледа, дори определихме днешния ден. До тук всичко добре, но тя реши точно сега да използва въпросното поведение. Разговорът на тази тема започна още от сутринта. Тя заяви, че всъшност ние нищо не сме се били разбирали, тя научавала в последния момент за тази среща, същата вечер била на гости и нямало да може да дойде. Веднага разбрах за какво става въпрос и направих опит, до колкото е възможно да реагирам по правилен начин.

Няма някаква сигурна рецепта, за това какво е правилно и какво не. Има обаче неща, които не трябва да се правят. Най-добре в такива случай е човек хладнокръвно да я постави на място, като й даде да разбере, че нейното поведение ни най-малко не го разстройва или още по-малко разчуства. Многократно съм правил тази грешка и съм показвал слабост в подобна ситуация. При това положение жените си правят подобен извод – “да, ето този мъж е слаб, той не може да се справи с моите настроения и следователно не може да ме има”. От там нататък започва поредица от неприятности, която не приключва добре.

Разговорът вървеше с пълна сила, моята позиция беше, че това го планираме от много време и не виждам защо трябва да го превръщаме в “световен проблем”. Тя се опита да се измъкне от ситуацията с цяла поредица драматизации, която приключи с метафора – “ти си от този тип мъже, които като им се усмихеш малко и те започват да избират салфетки за сватбата”. Много се ядосах, но едновременно с това ми стана смешно. Избазиках я няколко пъти много готино на тема “салфетки за сватба”. Накрая казах, че ако все пак иска да види какви “салфетки за сватба” съм избрал, да се обади по-късно да се разберем нещо. Неочаквано за мен, тя каза, че било много хитро от моя страна да й прехвърлям инициативата. Говорихме си в ICQ още няколко пъти през деня. Тя от чиста лошотия и инат не се обади до края на деня. На другия ден обаче, проведохме един много мил телефонен разговор, в който тя повтори три пъти, че ми се обажда “само за да каже, че нямала Интернет”. Стана ми ясно, че обаждането няма нищо общо с Интернет, всъшност искаше да дойде и да се видим, но инстинкта и за въртене на номера беше по-силен. Щеше да бъде грешка, ако я бях поканил пак. По този начин щеше да си направи извода, че аз съм слаб и може да ми върти номера, когато си поиска.

В крайна сметка, яд ме е малко, че романтичната вечер се провали по този начин. Но от друга страна се чуствам супер, че реагирах добре (по-добре от всичките ми предишни реакции в подобни случай), и че я поставих на място. Ще видим как ще се развиват нещата за напред. Вече познавам прекалено добре въпросната блондинка, и ако иска да ми върти номерца и за в бъдеще, ще трябва да е по-старателна.

През последните две седмици направо си зарязах блога, което не е хубваво, защото се бях зарекъл да не го правя. Проблемът е, че ми се събраха доста емоции и преживявания от най-различен характер и така и не намерих време и желание да седна да пиша за това, което ми се случва. Просто исках да се насладя на хубавите моменти и да минавам през лошите без много да се замислям. Май не се получи точно така, беше ми много нервно тия дни, а тази нощ прекарах мислейки върху въпроса за Смисъла на живота, Вселената и всичко останало. Оказа се, че пълното преместване от едно жилище в друго е свързано с доста емоционални моменти, за които аз не си давах сметка. Особено, като се има предвид, че съм прекарал целия си живот в първото. Появиха се доста стари вещи, за които изобщо бях забравил, че съществуват. Те, разбира се, ме накараха да си спомня за доста отминали моменти. В такива случай човек винаги започва да си задава разни въпроси. При мен преобладаващите бяха – “Дали живях пълноценно през годините?”, “Дали постигнах достатъчно неща?”, “Бях ли щастлив през това време?”, “Можеше ли живота ми да се развие по друг начин?”, а също така и “Правилно ли постъпвам с местенето?”. Май няма голяма полза човек да дълбае по подобни философски въпроси, а на мен ми се случва често в последно време. По-добре е да си представям някои хубави моменти, които надявам се ще имам в новото жилище. Нещо като пиене на кафенце с близки приатели, луди купони до рано сутринта и т.н. Лошото е, че тези неща ми се струват много на далеч в бъдещето. А в момента има само разправии с родителите, БТК, мебели, хамали, пари, работа, мъкнене на кашони и други подобни. Хубавото в момента е, че мисля да организирам един последен купон в стария апартамен по случай именния ми ден. Мисля да поканя няколко момичета, които чуствам доста близки на последък, както и няколко приятели. Надявам се да се получи добре и да си прекараме весело.

Днес с Поли си направихме една голяма разходка из квартала. Времето беше много приятно, слънчево и топло. С нея се знаем от доста време, но до сега не бяхме прекарвали толкова време заедно. Оказа се, че почти не се познаваме, разбрах доста интересни неща за нея. Разбрахме се по-често да се виждаме и да се разхождаме заедно.

От извесно време насам имам голяма нужда от подобни преживявания. Те са сред малкото неща, които ме откъсват от проблемите, компютрите и работата. Трябва да си набавя повече от тях, което хич не е лесно, като се има предвид начина ми на живот. А и не само моят, повечето хора с които се виждах и излизах на времето в момента не са в България. Тези които са тук са прекалено заети с работата си и печеленето на пари. Забавлението, за някои от тях, се свежда до танцуване по масите в пияно състояние, в някоя задимена чалготека. Разхождайки се забелязах и друга тенденция, която съвсем не е нова, но през пролетта се засилва. Много е модерно, когато е хубаво времето, да излезеш навън и да се занимаваш със старата си кола. Ровенето под капака, лежането под нея, надуването на последния чалга хит и периодичното форсиране на двигателя са сред задължителните неща, ако искаш да си “готин пич”. По едно време си мислех, че подобни неща се случват само под моя прозорец, но се оказа, че тенденцията е глобална. Жените също има какво да правят през почивните дни—висенето по кафенетата например. Те винаги са пълни, а през почивните дни са направо препълнени. Но така и трябва, къде другаде можеш да димиш с цигарата, да разправиш последните клюки и да си покажеш новите прашки на целия квартал едновременно.

Радвам се, че все още има хора като Поли, които имат различна ценностна система. Въпреки мръсотията, боклуците, дупките и очуканите блокове, които се срещат на всякъде из квартала, ми беше много приятно да се разхождам с нея. Явно тя ми действа по-силно от повечето заобикалящи ме негативни неща.

След няколко годишно прекъсване реших пак да си направя блог. Надявам се този да е по-стабилен и по-траен от стария, както и да не ме мързи прекалено много да го попълвам. Стария блог беше по-скоро опит да докажа на себе си, че мога да напиша целия софтуер за него на C++ използвайки CGI и стандартната библиотека. Наистина успях, дори се получи по-добре от колкото очаквах. Но се оказа, че е прекалено сложен за поддръжка и разработка. Просъществува повече от година хостнат в една квартална локална мрежа на един доста стар компютър, в един апартамент под наем. Този път имам по-сериозни намерения да си поддържам блога. А и това е значително по-лесно със съвременните технологии. Сега просто си подкарах едно Typo, оказа се, че това е работа за 5 минути. След като го разцъках се очудих, че има толкова много възможности. Започнах да се влюбвам в Ruby и Rails. Надявам се някой ден да намеря време и да се запозная по-отблизо с тях. Но сега да не се отплесвам, ставаше дума за блога. Идеята е да го хостна на dedicated server в APlus. Но тъй като не ми се дават 49$ за тази услуга, реших да се съюза с няколко приятели и да вземем машината заедно. Имам разни грандиозни планове за нейната организация и се надявам да мога да ги осъществя. Тогава ще мога и да си кача настоящия блог на публично място, тъй като сега съм го подкарал на локалната си машина. Въпреки това мисля да си пиша разни неща тук още преди да сме взели съръра. Опасявам се, че тази работа може да се проточи повече от колкото бих изтърпял. Все още не ми е ясно как ще си оправям сметките с приятелите тъй като те не са в България. Може би ще ми се наложи да си направя някаква Visa карта която да става за международни плащания. Незнам до колко това ще бъде изгодно за такива малки суми, като имам предвид таксите за банкови операции. А и още не се знае кой от нас ще плаща на APlus. Най-много накрая да си хостна блога временно на някоя от многобройните български машини, до които имам достъп. И така на днешния 8 март, вместо да тичам с цветя след жените, които познавам реших да си разцъквам блога. Но като гледам как не ми отговарят в ICQ някои хора, направо са си го заслужили.