Коледно малоумие 2008
Всяка година около тази дата, а напоследък и доста по-рано, започват поредицата от събития, които аз наричам коледно малоумие. Хората започват да се сещат, че наближава Коледа и много бързо стават изключително религиозни за кратък период от време. Плюскането на пържоли по време на постите и изобщо незачитането на нито една християнска ценност нямат никакво значение. Много е важно всички да са християни по Коледа, дори тези, които са виждали библията само по телевизията. Всички съвестни коледни християни в България е много важно да изпращат SMS за по няколко лева. Това е издигнато в култ, трябва да храним горките родни мобилни оператори, пък току-виж, че покрай тях и някой гладен е намазал. Естествено по Коледа печелят не само мобилните оператори. Това е най-големият капиталистически и консуматорски празник. Важно е да се купува – няма значение какво, няма значение за колко пари. Важното е всички да купуват. Масовото купуване е съпроводено с блъсканици по улици и магазини в неразчистената от снега София. Обикновено за празниците тук се срещат цялата гама провинциални мутроподобни бизнесменчета, дошли в софийския мол, за да са модерни и те. Къде да пазаруваме по Коледа, ако не в мола? По Коледа е много трудно да срешнеш по-голям християнин от добре облечен бизнесмен в джип за 200 хиляди лева, с руса мадама на седалката до него. Някакси тези хора са им най-ясни християнските добродетели. Трябва да има и коледно настроение, то се създава с китайски лампички от 5 лева, които се навсякъде – от кръчмите до Народното събрание. Всъщност с цел икономия (или някаква друга цел?) коледните лампички в София не се свалят никога. Коледата е сблъсък на две големи титанични идеологии – християнство и капитализъм. Най-напред е разбира се християнството, то дава повода за празника. Всяка Коледа по телевизия дават до болка познатите филми за роденото от самотна майка еврейче. Всяка година се очудвам до какви нови висоти е дотъпял Холивуд с поредната си нереална интерпретация на това събитие. По Велик ден пък гледаме как го разпъват на кръста. Това е интересен феномен – кървавите екшъни са забранени за деца, но пък за сметка на това далеч по-жестоките библейски филми са позволени. Насилието върху хората се счита за недопустимо, но пък Христос можем да го мъчим свободно по Великден – но да не се отплесвам. Всъщност проблемът с капитализма и християнството е най-виден в САЩ. Покрай техните урагани бях чел за един град в Тексас (някъде с размерите на Пловдив), който се казва Corpus Christi или в превод – Тялото Христово. А и за малко да си изберат за вицепрезидент сексапилната губернаторка на Аляска, според която Земята била създадена преди 5000 години от Бог, а хората живеели извесно време заедно с динозаврите. Това май му се казва релиогиозен фанатизъм (или обикновена простотия). Човек трябва да поддържа някакъв баланс между вяра, религия и църква. Аз май още не съм намерил този баланс за себе си. Хубаво е човек да вярва в нещо, защото вярата го крепи (не е нужно да е в Бог), но не трябва да се стига до крайности. Гледам на Коледата, като на един почивен ден. Няма да пазарувам, няма да пращам SMS, няма да ходя на църква, защото не се имам за вярващ християнин. Ще изпусна абсолютно всички коледни намаления, промоции, акции и отстъпки. Всъщност стигнал съм до извода, че най-доброто време за пазаруване на каквото и да било е в началото на януари – всички коледни малоумия са отминали, магазините са заредени, а хора почти няма. А тази Коледа си имам и интересна книга за четене на тема религия – Малки Богове на Тери Пратчет.
