My Shiny Weblog!

Има много теми, по които не съм съгласен с този човек. Но има много повече други теми, по които съм напълно съгласен. Ето една от тях – “Cloud Computing” :

“It’s stupidity. It’s worse than stupidity: it’s a marketing hype campaign,” he told The Guardian.

“One reason you should not use web applications to do your computing is that you lose control,” he said. “It’s just as bad as using a proprietary program. Do your own computing on your own computer with your copy of a freedom-respecting program. If you use a proprietary program or somebody else’s web server, you’re defenceless. You’re putty in the hands of whoever developed that software.”

Цялото интервю с RMS можете да прочетете тук. Хубаво е, че все пак има извесно количество умни хора, които да успокояват хилядите “fashion” тенденции, заливащи ни непрекъснато.

Чудя се колко ли хора знаят какво е това…

/*
 * Definitions for internet protocol version 4.
 * Per RFC 791, September 1981.
 */
#define  IPVERSION   4

/*
 * Structure of an internet header, naked of options.
 */
struct ip {
#if BYTE_ORDER == LITTLE_ENDIAN
   u_int ip_hl:4,    /* header length */
      ip_v:4;        /* version */
#endif
#if BYTE_ORDER == BIG_ENDIAN
   u_int ip_v:4,        /* version */
      ip_hl:4;    /* header length */
#endif
   u_char   ip_tos;        /* type of service */
   u_short  ip_len;        /* total length */
   u_short  ip_id;         /* identification */
   u_short  ip_off;        /* fragment offset field */
#define  IP_RF 0x8000         /* reserved fragment flag */
#define  IP_DF 0x4000         /* dont fragment flag */
#define  IP_MF 0x2000         /* more fragments flag */
#define  IP_OFFMASK 0x1fff    /* mask for fragmenting bits */
   u_char   ip_ttl;        /* time to live */
   u_char   ip_p;       /* protocol */
   u_short  ip_sum;        /* checksum */
   struct   in_addr ip_src,ip_dst;  /* source and dest address */
} __packed;

/*
 * TCP header.
 * Per RFC 793, September, 1981.
 */
struct tcphdr {
   u_short  th_sport;      /* source port */
   u_short  th_dport;      /* destination port */
   tcp_seq  th_seq;        /* sequence number */
   tcp_seq  th_ack;        /* acknowledgement number */
#if BYTE_ORDER == LITTLE_ENDIAN
   u_int th_x2:4,    /* (unused) */
      th_off:4;      /* data offset */
#endif
#if BYTE_ORDER == BIG_ENDIAN
   u_int th_off:4,      /* data offset */
      th_x2:4;    /* (unused) */
#endif
   u_char   th_flags;
#define  TH_FIN   0x01
#define  TH_SYN   0x02
#define  TH_RST   0x04
#define  TH_PUSH  0x08
#define  TH_ACK   0x10
#define  TH_URG   0x20
#define  TH_ECE   0x40
#define  TH_CWR   0x80
#define  TH_FLAGS (TH_FIN|TH_SYN|TH_RST|TH_PUSH|TH_ACK|TH_URG|TH_ECE|TH_CWR)

   u_short  th_win;        /* window */
   u_short  th_sum;        /* checksum */
   u_short  th_urp;        /* urgent pointer */
};

Тези, които са го прочели вече знаят, че това са структурите определящи съответно IP и TCP хедърите в TCP/IP v4 протокола. За хората, които нямат никаква идея от компютри пояснявам – този протокол се използва за комуникация в Интернет. Това е част от т.нар BSD TCP/IP стек, който към настоящия момент се използва във всеки един компютър, PDA, телефон, WLAN рутер и т.н. Всеки човек ползващ Интернет използва тези две структури от данни по няколко хиляди (или милиона?) пъти дневно. Обърнете внимание, в коментарите преди двете структури има дата – септември, 1981 година. Това е датата на RFC 791 и RFC 793, стандартите в които са описани тези структури. Тези стандарти, а най-вероятно и този код са писани преди колко? Ако мога да смятам правилно 27 години. Не знам какъв е бил света тогава, защото съм роден през декември 1982 година, а с компютри се занимавам от 1994 година насам. Светът сигурно доста се е променил за тези години, но протокола за комуникация в Интернет си е същия. И това не е случайно.

Казвам всички тези неща във връзка с термина “интернет анонимност”. През последните дни чета по блоговете прекалено много политически статии по темата, част от които звучат просто смешно. Говори се за някакви бити хора, някакви чукове, някакви тайни служби, мафия и международни конспирации. Защо ли? Докато TCP/IP – този 27 годишен протокол се използва за комуникация в Интернет, двама случайни потребители – Иванчо и Марийка ще могат да комуникират анонимно и конфиденциално. Бих се опитал да обясня, че това ще е възможно и при всякакъв друг протокол, но тази статия ще стане прекалено дълга. Този факт по никакъв начин не се влияе от Юропейския Съюз, ДС, ДАНС, Главата на Римокатолическата църква и Арменския поп. Всички тези институции, както и много, много други не спират да правят опити да въздействат върху начина, по който потребителите комуникират. Често тези опити са банални и смешни, защото нито една от тези институции не разбира в детайли какво точно се опитва да прави. Те също така не разбират принципите на Интернет, както и защо той работи по начина, по който работи. Истината е много проста – криптографията защитава данните от неправомерен достъп (разбирай четене на пакетите в движение), P2P комуникацията ни гарантира анонимност. Всеки който е ползвал Tor знае това. Могат да бъдат измислени какви ли не закони, които да ограничават тези неща. Те ще бъдат неприложими и елементарни за заобикаляне.

Фактът, че в България пребиха човек на улицата, за нещо което е писал в Интернет е много тъжен. Но по дяволите, вие какво очаквахте да стане? Живеем на Балканите, тук има стотици, а може би и хиляди закони, които просто не се спазват. Всичко се купува с пари, а мафията е изключително силна. Вероятността човек да яде бой говорейки срещу управляващите или мафията е много голям. Особено ако казва верни неща, които не са публично известни. Използването на технически средства е само един от многото начини мафията да се добере до такъв човек. Ако този човек е достатъчно технически грамотен, техническите средства не важат. Остават другите начини – примерно, срещу достатъчно много пари и най-близките му хора биха го “топнали”.

Така, че пишете анонимно в Интернет – нито ЕС, нито ДАНС могат да ви отнемат това право. Също както не могат да отменят законите на Нютон. Мисля, че на тази тема не трябва да се гледа политически, а технически. Но не очаквайте, че това ще ви донесе сигурност и, че няма да ви бият на улицата, ако засегнете нечии интереси. В мафиотските държави това е нормално. Аз не мисля, че някакви протести и подскачане по улиците под лозунга “анонимност в Интернет” биха променили този факт. Борбата с организираната престъпност, която в България още не е започнала, ще е дълга и ще има много жертви. Като пример в това отношение – всеки е чувал за италианската мафия и борбата с нея. Нашата родна мафия е доста по-силна, всъщност италианската държава си е имала мафия, а българската мафия си има държава.

Според тази статия на dnes.bg заловеният наскоро Радован Караджич си имал сайт, че дори и email адрес.

“Д-р Драган Дабич живее на ул. “Юрий Гагарин” в Нови Белград. За специализирани въпроси, телевизионни участия или частни консултации, можете да се обърнете към него на адрес zacelivanjerana@dragandabic.com.

И днес сайтът му продължава да функционира, нищо, че “докторът” е в ареста и чака заминаването си за Хага.”

Една справка с whois базата данни показва, че това са глупости. Домейнът, който уж е ползвал Караджич е регистриран малко след като са го хвнали:

Whois Server Version 2.0

Domain names in the .com and .net domains can now be registered
with many different competing registrars. Go to http://www.internic.net
for detailed information.

   Domain Name: DRAGANDABIC.COM
   Registrar: ENOM, INC.
   Whois Server: whois.enom.com
   Referral URL: http://www.enom.com
   Name Server: NS1.DREAMHOST.COM
   Name Server: NS2.DREAMHOST.COM
   Name Server: NS3.DREAMHOST.COM
   Status: clientTransferProhibited
   Updated Date: 22-jul-2008
   Creation Date: 22-jul-2008
   Expiration Date: 22-jul-2009

>>> Last update of whois database: Wed, 23 Jul 2008 06:01:59 EDT <<<

Интересно каква е истината в случая. Първо си помислих, че някой български журналист е намерил нещо в Интернет и е решил, че е автентично. После обаче намерих и чужди новинарски сайтове, които пишат за това. Има нещо гнило в цялата работа.

Снимката не се нуждае от коментар.

В момента съм на почивка в Кемер, Анталия. Пристигнах тук в събота сутринта с полет на Atlasjet. Екскурзията е организирана от Tez Tour, а резервацията стана през Караджъ Турс. Не ми е ясно защо беше необохимо минаването през тях. Мисля, че Tez Tour не работят директно с клиенти от България.

За първи път пътувах с Boeing 757-200, много приятно съм изненадан от тази машина. Все си мислех, че при положение, че толкова много европейски компании купуват Airbus A320, той би трябвало да е по-добър от американската конкуренция. Явно причините са политически или икономически. Много повече ми хареса полета с 757, излитането и кацането са много по-меки и плавни. Машината има доста класическа и изчистена форма. Качването и слизането са по-лесни, особено на терминали без ръкав, защото самият самолет е по-близо до земята. Кабината на 757 е по-тясна, но не виждам това да е някакъв голям недостатък. До посления момент си мислех, че ще летим с A320, така пишеше в договора с Караджъ Турс. Имах извесни притеснения за полета, защото Atlasjet имат няколко неприятни инцидента в историята си. Един свързан с терористи и един с катастрофирал самолет. Още по-голямо притеснение беше дали ще успеем да излетим, като се имат предвид горящите складове с амониции на Българската Армия. Тук е мястото да изкажа искренните си благодарности и възхищението си към Кметът на София – Бате Бойко Борисов. Сигурен съм, че единствената причина самолетът ми да не бъде ударен от БМ-21 “Град” е, че БББ лично се е изпречил на пътя на ракетата и я е спрял с гърдите си.

При проверката на багажа настана малка суматоха, защото се оказа, че съм си забравил компютърната отверка в раницата. Жалко, беше хубава отверка с голям стаж, сега ще трябва да си търся нова. Полетът мина много добре, почти неусетно. Нахраниха ни доста убилно за 6:00 сутринта. По принцип не закусвам сутрин, но нямаше нищо по-добро за правене. Към 6:40 кацнахме в Анталия и минахме проверките на летището. Оказа се, че Tez Tours си имат гише на изхода от летището. Там ни казаха на кой автобус да се качим, на паркинга имаше поне 20 автобуса на Tez Tours. На автобуса ни посрещна един българин от Добрич, служител на компанията. Като тръгнахме разказа накратко за себе си и ни обясни какво трябва да знаем за Турция. Повечето неща си ги знаех, защото съм бил тук и преди. Пътуването беше интересно, минахме през няколко други хотели. Може би най-интересният от тях е Queen Elizabeth. Той представлява сграда с форма на кораба със същото име. Има си котва, комини, каюти, мост, а басейна отпред имитира водата под кораба. Изглежда доста кичозно, защото точно срещу него, от другата страна на улицата има хотел във формата на замък. Ходейки по улицата човек се чуства не на място между двата. Моят хотел се оказа (за щастие) доста по-нормален като форми и разположение.

Една малко неприятна подробност – всички тук са руснаци. Това беше неочаквано за мен, и честно казано ако знаех, че ще е така може би щях да си избера друг хотел. На рекламата на хотела в сайта пише, че той е предпочитана дестинация от европейците. Все си мислех, че това предполага наличието на туристи от Европейския Съюз, но явно не е така. Като изключим това, тук всичко е супер. Храната и пиенето са на корем, или както е по-модерно да се казва – Ultra All Inclusive. Като пристигнах очаквах да ни раздадат гривнички, с които по принцип се отличават гостите използващи тази услуга. Предния път, когато идвах в Анталия – Arcadia Golf Resort беше така. Тук не е така, гривнички няма, а охраната се грижи да не допуска никакви външни хора на територията на хотела, включително на плажа на хотела. Наложи се да си говорим с охраната, защото пристигнахме рано сутринта, а официално настаняването става към обяд. Човекът беше любезен и се разбрахме лесно. Всички охранители са любезни и облечени с униформи, вчера наблюдавах как “изгониха” няколко човека от плажа по нормален, човешки начин – без перчене, викане, каране, мускули и други родни похвати. Всъшност нито един човек от охраната, включително и в дискотеката, които да прилича на нашите стероидно напомпани мутанти. Имам чуството, че както и на повечето места в Турция, сигурността се крепи на жандармерията, а тя има право на всичко. Тези момченца с едно телефонно обаждане могат да докарат половин батальон жандармерия, или просто един микробус, който да им реши проблемите.

Като единствени българи в хотела, трябваше да се намери представител на Tez Tours, който да разговаря с нас. Твърдо заявихме, че не говорим руски, при което ни намериха една симпатична руса девойка на име Анна, типична рускиня, която се прежали да говори на английски с нас. Свърши си добре работата, защото се записахме за две мероприятия – качване с лифт до връх Tahtali (2365 m) и Rafting за начинаещи по някаква река. Върха си го бяхме избрали така или иначе, но за рафтинга тя успя да ни запали. Обясни ни къде, какво има в хотела – голяма част от нещата едва ли ще успеем да ги изпробваме. Една седмица е доста кратко време, а тук има какво ли не. Все пак съм решил да опитам колкото се може повече неща. Храната е доста добра и разнообразна, има някои класически неща, които си ги знам от предния път в Анталия. Но има и много нови неща, които никога не бях опитвал. Готвачите явно се стремят да предлагат най-доброто, както от турската, така и от руската кухни. Мисля, че и двете много биха се харесали на всеки българин. Освен това навън пред главния ресторант винаги има скара с доста богат асортимент. Откъм бирата нещата са малко различни, предния път имаше само Efes. Но сега ме изненадаха с някаква нова бира – Perge. По това което разбрах от етикета тя се произвежда специално за местните хотели. Освен бирата в пакета са ми включени още доста алкохолни напитки. Виното е някакво местно също, с доста особен вкус, но на мен ми хареса. Всички концентрати са вносни. Руснаците естествено наблягат на водката, по този случай във всички хотелски барове има някакви големи количества от нея. Трудно ми е да си представя как се пие водка на плажа при температура над 40 градуса, но те някакси се справят. На мен ми върви най-много джин с тоник и то на климатика при Лоби бара. Имат някакъв много добър джин, но когато казах, че искам джин с тоник, барманът доста се очуди. Явно не е популярно сред руснаците. Понеже бях длъжен да го науча как се прави, снощи в дискотеката изпих 5. Почти не ме хвана джина.

Морето е много солено и в него няма никакъв живот – няма водорасли, щипалки, риби, раци, рапани, миди, планктон – нищо. Плажът е пясъчен, но веднага щом наджапаш във водата усещаш, че отдолу има чакъл – едри, гладки камъни. За по-сигурно се къпах с джапанки. Приятно е защото водата е много топла и много лесно се плува. Единственият неприятен момент е слънцето – стоенето на плаж и къпането е немислимо между 12 и 16 часа. В басейните на хотела също е приятно, водата там е 32 градуса. Имаме няколко басейна и няколко водни парзалки.

Днес се качихме на Tahtali, беше доста интересно преживяване. Сутринта ни взеха с автобус, заедно с хора от други хотели. Закараха ни до лифта – в началото се върви по магистрала, но после по един много тесен и стръмен път правен специално за лифта. Магистралата е покрай морето върви на около 10-20 метра надморска височина. Долната лифтена станция е на около 700 метра. Още се чудя как издържа този автобус в тази жега, толкова време на първа скорост. По пътя няма практически нищо – отстрани са само борове, скали и ниски храсти. Никакви широколистни дървета. Има страхотни гледки към околните върхове, които са доста. Вижда се как боровете стигат до извесна надморска височина, а над тях има само скали издълбани интересно от водата. Има голяма опасност от пожари, заради сушата и игличките на боровете. Още преди да се види станцията на лифта се вижда една огромна друга сграда със стандартния надпис – JANDARMA. Лифтената станция се оказа една голяма и лъскава сграда с кафене. Около нея е много красиво и направихме доста снимки. Една глупава рускиня се опита да пуши там, но веднага я спряха. Освен, че не спази всички табелки за забрана пушенете в целия природен парк, тази жена можеше да направи страхотен пожар. Самият лифт е огромен, има само 2 кабинки – едната слиза, другата се качва. Побира 80 човека и 1 оператор. Кабинката тежи 6500 кг и се движи със скорост 25 км/ч. Преди да се качим се минава проверка подобна на летищната – там работят представителите на жандармерията. Явно ги е страх от терористи. Качването нагоре е изключително красиво – виждат се курортите, морето и всички околни върхове. Кабинката се качва с 3 м/с, като минавайки покрай няколкото стълба леко се заклаща. Операторът си има дисплей с всички показатели на съоръжението, както и някакво управление. Най-невероятното нещо ми се стори един човек. Той беше “кацнал” на един от стълбовете намиращ се на един от по-малките върхове. Гледайки го от кабинката беше нещо внушително, защото изглеждаше буквално в небето. Беше вързан с въже и бавно и спокойно завиваше един от огромните болтове на стълба с дълъг гаечен ключ. Горната станция на лифта е всъшност самият връх. Тя е по-голяма, там имаше магазини, ресторанти с гледки и кафене. На покрива има голяма панорамна тераса, където е самият връх и от там се вижда най-добре цялата околност. Имаше много силно слънце и хладен вятър. Това като се комбинира с препиването ми с джин и разликите в надморската височина, почти през цялото време ми беше лошо. Оправих се чак, като се прибрахме в хотела, хапнах и се наспах. Това потвърждава теорията, че един махморлук минава с две спанета и две сранета. Спирам до тук, защото след малко трябва да се оправям за турския ресторант. След него имам право на едно посещение в рибния, италианския и латино американския за престоя си тук.

Преди години слушах лекциите на тема “Изкуствен интелект и логическо програмиране” на доц. Данаил Дочев в ИИТ-БАН. Там за първи път се сблъсках с предикатната логика и започнах да разбирам основните идеи, които стоят зад логическото програмиране. За съжаление интересът към курса от страна на колегите не беше голям. Все пак успяхме да минем най-важните теми. За този курс се сетих вчера, когато прочетох за едно изявление на премиера – Сергей Станишев. Според мен, този човек е класически идиот. По принцип гледам да не обръщам внимание на политиката и да не пиша за политика в блога си. Този път се изкушавам, защото никога не съм очаквал, че един премиер може да каже чак толкова голяма глупост. Ето сентенцията, която толкова ме впечатли:

Всеки трябва да гласува, защото ако не го направи, няма да има основания за недоволство по-късно.

Това изречение няма смисъл. То не носи никаква информация и в него има логическо противоречие. Това е глупост в най-чист вид. Ако махнем двойното отрицание от изречението ще изеле следното:

“Всеки трябва да гласува, защото ако го направи, ще има основания за недоволство по-късно.”

Понеже всеки нормален човек на този свят иска да бъде щастлив и доволен, никой не иска да има “основания за недоволство”. Следователно никой не трябва да гласува, но премиерът се опитва да ни убеди точно в обратното с това си изречение. Получава се класически проблем от предикатната логика, когато едно твърдение започва да противоречи със себе си. Все едно искаме две неща да са верни, а едното е равно на A, другото на !A. Със същия успех премиерът можеше да каже – “Водата е мокра и не мокра” или пък “Небето е синьо и не синьо”.

С подобни замаскирани глупости много чесно ни занимават политици и журналисти. Лично аз мисля “да слушам и да не слушам” премиера – няма да отида да гласувам. Нямам никакво желание да имам “основания за недоволство по-късно”. Освен това ми се струва, че той “е пример и не е премиер”, защото в със сигурност той не управлява тази “държава и не държава” в момента. Може би тя се управлява от “етническата и не етническа” партия ДПС?