My Shiny Weblog!

Тази нощ, за първи път от както живея на настоящия си адрес, ми се случи да немога да спя цяла нощ заради съседски купон. По принцип подобни купони ги издържам някакси до към 2-3 часа през нощта, все пак е нормално хората да се забавляват, но този се проточи до 4:30 и нервите ми кипнаха. Тази сутрин трябваше да ставам рано, имах да организирам състезание по програмиране в НБУ. В 4:30 реших, че е крайно време да поспя малко, а единствения начин това да се получи беше спиране на техно музиката. Отворих прозореца, съвсем ясно се чуваше някъде от последните етажи на съседния вход. Облякох се и излезнах навън, поглеждайки нагоре видях как женска ръка затваря прозореца на последния етаж, при което музиката съвсем малко отслабна. Обадих се в полицията (на 166), след дълги и пространствени обяснения с операторката за това къде точно се намира моята улица, тя обеща да прати “колегите”, ако им отворя входната врата. Ядосах се, как по дяволите мога да им отворя входната врата на съседния вход в 4:30 през нощта. Прибирайки се видях, че всъшност вратата по някакви причини е отворена, явно купонджийте си бяха подсигурили свободен изход. Пак звъннах на 166 и обясних, че вратата е отворена, да идват, служителката отговори разбиращо и с досада – “добре, добре”. Прибрах се и започнах да чакам, но полиция не идваше. Тъй като вече часът отиваше към 5, реших че е по-добре да не си лягам и да ги чакам. Оказа се, че има по-добро “хакерско решение”, яд ме е че не се сетих сам за него. Точно преди да си легне, Киров старши (всъшност купона пречеше на съня на цялото семейство), като един стар хакер, подхвърли – “абе защо не им спрем тока на тези”. Беше очевидно, че може да стане, входната им врата беше отворена, ел. таблото е долу във входа. Имах някакви съмнения, че може да е заключено, но после се сетих за цаката на отключване (няма да я казвам, защото цялата сигурност на сградата се крепи на нея). Отидох във входа, отворих таблото и започнах да спирам наред, нацелих правилния бушон само от четвъртия път. Беше много лесно да разбера, че е той – настана пълна тишина. Не е някакво геройство, но точно в този момент изпитах душевен оргазъм. “Мамицата ви пубертетска, намерихте си майстора” помислих си, и тръгнах да се прибирам. Тъкмо бях изгубил съвсем надежда, че полицията ще дойда и си легнах, когато пак започна да се шуми. Станах да видя какво става, въпросните купонджий бяха започнали да се изнасят с колите си. Явно някой от татковците им има повечко пари, едната кола беше доста лъскава. Изнизаха се на някъде след блъскане на врати, говорене на глупости и свирене на гуми. Успях да заспя някъде към 6:00, станах в 8:30.

Хубаво е, че се сетих как да действам по елегантен начин с подобен глупав житейски проблем. Много е тъжно, че полицията в българия вече е на такова ниво, че дори неможе/неиска да се оправи с пияни пубертети на купон. Разбирам да не се занимават с едри риби и мафиоти, но да кажат, че ще дойдат и да не дойдат на подобно събитие е просто отчайващо. От разговора с диспечерката също така стана ясно, че те нямат един прост GPS, нямат информационна система, очевидно нямат и желание за работа. За пореден път си задавам въпроса – аз за какво плащам данъци? По прости сметки на пръсти мога да кажа, че за миналата година съм платил поне 4-5 хиляди лева.

—Къде отиват тези пари? Толкова ли е трудно да се напълнят няколко дупки и полицията да се отзовава на повикване два пъти в годината? – “казах аз и отпих от бутилката с гроздова…”

P.S. Това последното е от една много хубава песен на Уикеда

Вече шеста година уча в този университет и все си мислех, че съм му свикнал и, че няма с какво да ме изненада. Да ама не, от време на време се случва нещо, което успява да ми докаже, че аз всъщност нищо не съм видял. И че в университета има далеч по-големи тъпотии от колкото аз мога да си представя. В момента уча в една магитърска програма с гръмкото име “Компютърни технологии в сигурността и отбраната”. Записах се в началото на този семестър в нея, това е втората събота в която имаме лекции. И така, курсът се казва “SCTM230 Научноизследователска практика – Модели на базата на SIMULINK”. Първата лекция беше досадно, дълго, приспивно въведение в MATLAB, нещо от типа – “Това тук колеги е главният прозорец на MATLAB, ако цъкнем тук с левия бутон на мишката ще стане X, ако цъкнем там ще се случи Y”. Втората лекция започна също толкова бавно и мудно, припомняйки неща, които всеки човек учил поне малко информатика и програмиране е чувал многократно. Тъкмо преподавателя беше започнал бавните си обяснения за това как се вкарват матрици в MATLAB и пристигна един закъснял колега. Компютърът до мен беше свободен и той седна на него. Не го бяхме виждали, защото не беше идвал на предната лекция. Пусна си компютъра и преподавателя го накара да си направи директория, където ще си записва файловете на MATLAB. Разбира се на предната лекция ни беше обяснено подробно колко е полезно ние да си имаме директория, в която да си пазим файловете. Колегата обаче разби всичко детско в мен с въпроса – “Ама как става това?”. Реших, че нещо не съм разбрал какво ме пита, но след уточняващия въпрос грешката се оказа вярна – имаме си колега, който незнае как да си направи директория в Windows. Какво да го правя? Направих му директория. Лекцията продължи, колегата не спря да ме пита за какви ли не неща, направи всички възможни грешки, които можеше да направи. Ето на този код колегата успя да сбърка цели четири пъти. Защо ли? Защото се оказа, че бърка малки и главни букви. В последствие се оказа, че и няма представа къде са му разположени символите по клавиатурата. На два пъти се наложи да обяснявам – “А как се пише тази човка?”. Много ме впечатли, бях виждал какви ли не “таланти” в НБУ, но не мислех, че ще видя компютърно не грамотен човек в магистърстака ни програма.

Съвсем скоро трябва да събера сили и желание за да свърша нещо, което трябваше да свърша от доста време. Трябва да прочета голяма част от дебелата теория зад UML. Тази технология не ми е сред най-любимите, както и повечето технологии свързани с дизаин и моделиране на каквото и да било. Все се опитвам да не гледам на моделирането с UML, като на разтягане на локуми ама нещо май не успявам. Както и да е, обещал съм да направя UML диаграма на базата данни за ЕЗР-ПОЛ с цел да се ползва в дипломната ми работа и ще я направя. Обаче след като се сдобих с една камара продукти, които се водят инструменти за моделиране с UML и неможах да открия това, което ми трябва реших, че няма да стане без да се четат книги. За това се сдобих с две книги, които всъщност са доста по-тънки от колкото очаквах. Сега просто трябва да седна да ги прочета, или поне да ги прегледам. Все си мислех, че след като имам базата данни на SQL, мога да направя някакъв reverse engineering и да получа някаква UML диаграма. Всъщност reverse engineering има в много продукти, но това което произвежда определено не е диаграмата, която аз искам да получа. Като се замислих по-сериозно стигнах до извода, че това е напълно нормално. Все пак в SQL имам само един вид връзки между таблиците. А в UML нещата са доста по-сложни и има доста видове връзки. Явно ще трябва да почна от нулата и да си направя някакъв обобщен модел на базата данни на UML. Но това ще е след като прегледам книгите, а книгите ще прегледам, когато ми писне да се занимавам с Ruby, Typo и Rails.