My Shiny Weblog!

Днес се сблъсках с едно типично женско поведение. Точно това поведение, ми е създавало много проблеми през годините, както и на много други мъже предполагам. Дълго време си мислех, че само аз имам подобен проблем и дори незнаех точно как да го изразя и опиша. Нещата се промениха, когато прочетох една книга – Double your dating (10x за човека, който ми я препоръча и даде на PDF). Там беше обърнато специално внимание на този феномен, не знам как се казва това нещо на български, на английски си има много хубав термин, който аз харесвам – “bitching”. Става дума за случайте, когато без никаква видима причина, при напълно нормална житейска ситуация, една жена с която имаш прекрасни отношения, започва да се държи като кучка. Това нещо жените го правят подсъзнателно и то има за цел да им покаже с какъв мъж си имат работа. Аз познавам от дълго време въпросната девойка, преди време имахме някакви отношения, които приключиха. От половин година си чатим доста интензивно (почти всеки ден), виждаме се, излизаме заедно и т.н. Близки сме и се опитваме се да започнем отново. Многократно сме си говорили за това, как аз се местя в нов апартамент, и как когато се оправя с ремонтите ще я поканя на гости. Тези дни имах и рожден ден, тъй като не организирах “купон” по ред причини, разбрахме се да я поканя някой ден след коледа, дори определихме днешния ден. До тук всичко добре, но тя реши точно сега да използва въпросното поведение. Разговорът на тази тема започна още от сутринта. Тя заяви, че всъшност ние нищо не сме се били разбирали, тя научавала в последния момент за тази среща, същата вечер била на гости и нямало да може да дойде. Веднага разбрах за какво става въпрос и направих опит, до колкото е възможно да реагирам по правилен начин.

Няма някаква сигурна рецепта, за това какво е правилно и какво не. Има обаче неща, които не трябва да се правят. Най-добре в такива случай е човек хладнокръвно да я постави на място, като й даде да разбере, че нейното поведение ни най-малко не го разстройва или още по-малко разчуства. Многократно съм правил тази грешка и съм показвал слабост в подобна ситуация. При това положение жените си правят подобен извод – “да, ето този мъж е слаб, той не може да се справи с моите настроения и следователно не може да ме има”. От там нататък започва поредица от неприятности, която не приключва добре.

Разговорът вървеше с пълна сила, моята позиция беше, че това го планираме от много време и не виждам защо трябва да го превръщаме в “световен проблем”. Тя се опита да се измъкне от ситуацията с цяла поредица драматизации, която приключи с метафора – “ти си от този тип мъже, които като им се усмихеш малко и те започват да избират салфетки за сватбата”. Много се ядосах, но едновременно с това ми стана смешно. Избазиках я няколко пъти много готино на тема “салфетки за сватба”. Накрая казах, че ако все пак иска да види какви “салфетки за сватба” съм избрал, да се обади по-късно да се разберем нещо. Неочаквано за мен, тя каза, че било много хитро от моя страна да й прехвърлям инициативата. Говорихме си в ICQ още няколко пъти през деня. Тя от чиста лошотия и инат не се обади до края на деня. На другия ден обаче, проведохме един много мил телефонен разговор, в който тя повтори три пъти, че ми се обажда “само за да каже, че нямала Интернет”. Стана ми ясно, че обаждането няма нищо общо с Интернет, всъшност искаше да дойде и да се видим, но инстинкта и за въртене на номера беше по-силен. Щеше да бъде грешка, ако я бях поканил пак. По този начин щеше да си направи извода, че аз съм слаб и може да ми върти номера, когато си поиска.

В крайна сметка, яд ме е малко, че романтичната вечер се провали по този начин. Но от друга страна се чуствам супер, че реагирах добре (по-добре от всичките ми предишни реакции в подобни случай), и че я поставих на място. Ще видим как ще се развиват нещата за напред. Вече познавам прекалено добре въпросната блондинка, и ако иска да ми върти номерца и за в бъдеще, ще трябва да е по-старателна.

Много се смях, когато попаднах на тази статия и следната снимка:

“Журналистката” Албена Янкулова направила опит да избяга от полицията, с колата си, помитайки кофи за боклук. Така като гледам от снимката, тази драма се е разиграла някъде около президентството. След като я завързали с белезници за колче против паркиране, полицайте тръгнали да и правят алкохолна проба, с уред за измерване нивото на алкохол чрез дишане (известен в България като “дрегер”, името явно идва от немската фирма Draeger Medical). Типично заглавие от полицейската хроника. Нямаше да ми направи никакво впечатление, ако жената на снимката не ми беше учителка. Преподаваше ми литература в гимназията, дори по едно време ми беше класна. Имам си мили спомени от гимназията, за най-различни приятели, съученици, учители. Естествено имам и не чак толкова добри спомени, свързани с някои от изброените хора. Въпросната учителка (по настоящем журналистка) определено беше един от големите, многоглави змейове в нашето училище. Това, че я направиха класна на нашия клас си беше чисто наказание, случи се защото бяхме един от най-проблемните класове в училището. Аз разбира се имах своят скромен принос за това. Никога не съм бил добър ученик, особено по литература, но с нищо не бях заслужил отношението на тази жена към мен. Никога няма да забравя случая, когато тя ни даде да пишем “входно ниво” за 20 минути, есе на тема “Страхът – втората природа на човека”. Моето есе се състоеше от едно изречение – “Според мен, страхът не е втора природа на човека”. Когато и го предадох тя много се ядоса, започна да крещи и заяви, че “явно цяло лято съм си пипал гащите и съм гледал голи мадами” и за това не съм могъл да се справя с есето. Беше глупаво от моя страна да и предавам есе с такова съдържание, но все пак бях на 18 и се бях афектирал. Но по принцип е добре, когато един ученик уважава учителите си, те да му отговорят със същото. Никога не съм си позволявал да я обиждам, нито да се карам с нея, нито да я злепоставям по някакъв начин. А в тази възраст човек е чуствителен, и подобно отношение хич не влияе добре. Сещам се за няколко примерна, но те вече са друга история. Гащите със сигурност си бях пипал онова лято, но освен това бях пипал и Linux, бях пипал и C, бях пипал и много други неща, за които въпросната “журналистка” не е и чувала. В крайна сметка от мен излезе нещо, въпреки предсказанията на тази дама и още няколко като нея. В момента със сигурност имам по-добро образование от нейното, по-добра работа от нейната и по-високи доходи от нейните. Почти съм сигурен, че пиша и по-добри статии от нейните, но да не задълбавам. Лошото е, че все повече такива “учителки/журналистки” преподават в българските училища. И продължават да създават душевни проблеми на малкото грамотни деца, които учат там.

Тъй като (все още) нямам собствена фирма, тези дни изпаднах в един доста неприятен, но в същото време интересен казус. Може би “казус” не е най-точната дума за това, което се случи. Всъшност незнам как да го нарека. Ситуацията е типичен пример за мързел, нахайство, излишна бюрокрация и дребни документни нарушения. Ще се опитам да го опиша по някакъв формален начин, без да споменавам истински имена и събития:

• NM – служител 1 в счетоводството на предпиятие X
• GS – служител 2 в счетоводството на предпиятие X
• EC – служител в правен отдел на предприятие X
• MM – мениджър на фирма Y
• K – физическо лице

1. Начало
2. К трябва да свърши работа на X
3. X иска да работи с фирма, а не с физическо лице
4. K решава да работи от името на фирма Y
5. K предлага договор на X от името на Y
6. NM заявява, че трябва да се плати авансово, защото “финансовата година” е на приключване
7. К предлага на NM проект за договор с “авансово плащане”
8. NM предава проекта за договор на EC за преглед и удобрение
9. EC заявява, че е по-добре да не се пише “авансово плащане” в договора, по-добре е договора да се сключи със задна дата!
10. K променя проекта за договор и го прави със задна дата
11. K изпраща финалния договор на MM по email
12. ММ изпраща по пощата и по факс подпсиания договор и фактурите на X
13. NM се обажда на K и заявява, че IBAN от фактурите пратени по факса не се чете
14. K се обажда на MM за да му каже да прати пак IBAN
15. MM казва на K, че IBAN трябва да се види от фактурите пратени по пощата
16. K се обажда на NM и казва, че фактурите са пратени заедно с договора
17. NM казва на K, че не е получил фактурите, изразява предположение, че те може би са при GS
18. K казва на NM да провери, и ако има проблем да се обади
19. Край (Очевидно фактурите са били при GS)

Бих спорил с някой приятел на маса, че това е най-неефективният начин за вършене на някаква работа от мен. Друга интересна тема за спор е, че това може би е най-неефективната, но едновременно с това работеща администрация в предприятие X. Освен това, човек вижда много ясно, защо нещата в България не работят добре.

Не спирам да го слушам от няколко дни насам. До скоро знаех само една-две негови песни, и то само по мелодията. Обаче един ден попаднах по заобиколен начин на доста голяма музикална колекция и реших да я дръпна цялата. Оказа се, че вътре има дискографии на много известни изпълнители. Тъй като ми се слушаше нещо ново реших да го пробвам. В момента си въртя всичките му песни на random. Интересното е, че изобщо не ми омръзва и не ме дразни, а в същото време не е скучно. Много върви в студеното и мрачно време, действа още по-добре в комбинация с много светлина и някоя хубава тъмна бира. Вдъхва ми лятно и “Jamaica настроение”. Започвам да си мисля за палми, полуголи жени и алкохол. Спомням си колко е важно човек да бъде пълен непукист и неизбежно започва адски много да ме мързи. Предвид всички тези неща, направо не ми се мърда от вкъщи. С голямо нежелание излизам от нас за да се тъпча в миризливия градски транспорт, или да джапам по калните локви на нашата улица.

Снощи бях в едно кафе в квартала, казва се “Вселена”, на скоро го ремонтираха и май си смени собственика. На времето се бях зарекъл да не ходя там заради една изключително тъпа проява на сервитьорката, която на практика ме изгони от заведението. Вчера се случи много подобна случка. Тъй като ме болеше гърлото реших тоя път да не пия бира и имах неблагоразумието да си поръчам Ирландско кафе. След кратко чакане, девойчето ни донесе поръчката и аз останах доста изненадан, кафето което ми донесе адски много пиличаше на обикновено кафе. В началото реших, че въпреки външния вид на кафето, все пак в него трябва да има нещо ирландско (като например някакво уиски). Прекарах извесно време в чудене, душене и опитване. Почнах да си задавам въпроса дали аз не съм станал прекалено закоравял алкохолик, че да не мога да усетя уискито в него. Извиках девойчето да я попитам какво точно е ирландското в това кафе. Въпросното девойче беше максимум 89ти набор и беше много шокирана, че и задавам подобен въпрос. Много учудено отговори, че тя не правела кафето, но щяла да попита. След като попита предложи да ми сипе “още малко” уиски в кафето. Аз се съгласих поради липса на друга смислена алтернатива, докато я чаках да ми го върне прочетох в менюто, че въпросното кафе се очаква да има и сметана. Тъкмо започнах да се чудя дали ще се сети сама и за този дребен детайл и тя се върна. Разбира се, че не се беше сетила, на мен ми падна пердето и нямаше как да не последва още една забележка. Момичето доста се смути и започна да се извинява. След още едно връщане, най-после пред мен имаше нещо, което поне малко приличаше на Ирландско кафе. Проблемът беше в малката чашка, в която ми го сервираха, но реших, че е абсолютно излишно да се разправям повече. В крайна сметка оправданието беше, че барманът е нов. Просто нямаше как да не се съглася и да им вляза в положението…

Много са ми неприятни такива “инциденти”. Човек е напълно в правото си да се разправя и да се опитва, като клиент, да получи качествено обслужване. Но аз явно съм прекалено добър и понякога подобни сценки са в състояние да ми скапат настроението за цяла вечер. Особено неприятни са страдалческите физиономии, които правят повечето “сервитьори” при подобен проблем. Всъщност аз не си спомням през последните 10 години в България да съм попадал на истински сервитьори. Всичките са ученици или студенти, които гледат да направят някакви пари през лятото (а и не само лятото) без много-много да си дават зор. А все пак това си е занаят, при това доста стар занаят, които си има доста тънкости и правила. Просто не може всяко квартално девойче да върши тази работа. За барманът пък хич не ми се коментира, представям си какъв барман, който не знае как се правят нещата от менюто. Най-вероятно въпросният барман е някое 18 годишно квартално лекенце. От всяко дърво свирка не става…

През последните две седмици направо си зарязах блога, което не е хубваво, защото се бях зарекъл да не го правя. Проблемът е, че ми се събраха доста емоции и преживявания от най-различен характер и така и не намерих време и желание да седна да пиша за това, което ми се случва. Просто исках да се насладя на хубавите моменти и да минавам през лошите без много да се замислям. Май не се получи точно така, беше ми много нервно тия дни, а тази нощ прекарах мислейки върху въпроса за Смисъла на живота, Вселената и всичко останало. Оказа се, че пълното преместване от едно жилище в друго е свързано с доста емоционални моменти, за които аз не си давах сметка. Особено, като се има предвид, че съм прекарал целия си живот в първото. Появиха се доста стари вещи, за които изобщо бях забравил, че съществуват. Те, разбира се, ме накараха да си спомня за доста отминали моменти. В такива случай човек винаги започва да си задава разни въпроси. При мен преобладаващите бяха – “Дали живях пълноценно през годините?”, “Дали постигнах достатъчно неща?”, “Бях ли щастлив през това време?”, “Можеше ли живота ми да се развие по друг начин?”, а също така и “Правилно ли постъпвам с местенето?”. Май няма голяма полза човек да дълбае по подобни философски въпроси, а на мен ми се случва често в последно време. По-добре е да си представям някои хубави моменти, които надявам се ще имам в новото жилище. Нещо като пиене на кафенце с близки приатели, луди купони до рано сутринта и т.н. Лошото е, че тези неща ми се струват много на далеч в бъдещето. А в момента има само разправии с родителите, БТК, мебели, хамали, пари, работа, мъкнене на кашони и други подобни. Хубавото в момента е, че мисля да организирам един последен купон в стария апартамен по случай именния ми ден. Мисля да поканя няколко момичета, които чуствам доста близки на последък, както и няколко приятели. Надявам се да се получи добре и да си прекараме весело.

Днес с Поли си направихме една голяма разходка из квартала. Времето беше много приятно, слънчево и топло. С нея се знаем от доста време, но до сега не бяхме прекарвали толкова време заедно. Оказа се, че почти не се познаваме, разбрах доста интересни неща за нея. Разбрахме се по-често да се виждаме и да се разхождаме заедно.

От извесно време насам имам голяма нужда от подобни преживявания. Те са сред малкото неща, които ме откъсват от проблемите, компютрите и работата. Трябва да си набавя повече от тях, което хич не е лесно, като се има предвид начина ми на живот. А и не само моят, повечето хора с които се виждах и излизах на времето в момента не са в България. Тези които са тук са прекалено заети с работата си и печеленето на пари. Забавлението, за някои от тях, се свежда до танцуване по масите в пияно състояние, в някоя задимена чалготека. Разхождайки се забелязах и друга тенденция, която съвсем не е нова, но през пролетта се засилва. Много е модерно, когато е хубаво времето, да излезеш навън и да се занимаваш със старата си кола. Ровенето под капака, лежането под нея, надуването на последния чалга хит и периодичното форсиране на двигателя са сред задължителните неща, ако искаш да си “готин пич”. По едно време си мислех, че подобни неща се случват само под моя прозорец, но се оказа, че тенденцията е глобална. Жените също има какво да правят през почивните дни—висенето по кафенетата например. Те винаги са пълни, а през почивните дни са направо препълнени. Но така и трябва, къде другаде можеш да димиш с цигарата, да разправиш последните клюки и да си покажеш новите прашки на целия квартал едновременно.

Радвам се, че все още има хора като Поли, които имат различна ценностна система. Въпреки мръсотията, боклуците, дупките и очуканите блокове, които се срещат на всякъде из квартала, ми беше много приятно да се разхождам с нея. Явно тя ми действа по-силно от повечето заобикалящи ме негативни неща.