My Shiny Weblog!

Поне от няколко месеца се каня да си пусна блога отново, след като пролетта бях принуден да го спра, поради причини, които няма да описвам тук. Имах най-разнообразни проблеми с домашната мрежа (окабеляване, switches, сървъри и т.н.). В крайна сметка си спретнах в килера един стар Pentium III за router. Идеята ми беше на него да си пусна и блога. Е да ама не, постепенно тази машина се напълни с какви ли не дребни нещица, които ми трябват и ползвам. Тези неща в момента са: dnscache, dhcpd, Apache+WebDAV+Subversion, ntpd, tftpd (трябва ми за PXE boot). Просто по едно време осъзнах, че тая работа няма да стане така. Машината беше започнала да прави доста голям swap. Реших да добавя памет, тя имаше 128Mb + 32Mb, намерих още едно парче 128 Mb и едно 256 Mb. Оказа се обаче, че мога да сложа максимум 128 + 256, защото машинката има само 2 слота. Всъшност хубавото на този компютър (HP Vectra) е, че е много малък, тих и харчи малко ток (захранването е 90W). С повечето памет нещата тръгнаха доста добре, но не достатъчно за да издържат Ruby on Rails заедно с Typo. В момента в който тръгнеше Typo цялата машина се задръстваше (поради 1-2 ruby процеса, които заемат между 32 и 50 Mb RAM). Работата беше ясна, трябваше или да сменя машината или да взема още една. Тъй като хич не ми се искаше да работят в килера 2 машини, реших да сменя тази. Кратка справка с Kvant Service показа, че в момента се предлагат на старо, доста добри машинки Dell Optiplex. Те са доста малки и на пръв поглед подходящи за целта. Почти се бях навил да си взема, когато си спомних, че всъщност става дума за Pentium IV. Най-големият проблем на тези процесори (а те може би са най-проблемните процесори произвеждани от Intel) е консумацията на енергия. След кратко ровене се оказа, че действително е така, захранването на тази машина е 160W минимум. Това ми се стори адски много, не ми трябва печка, а не ми трябеа и чак такава производителност. Когато става дума за малка машина, с ниска консумация на енергия, няма как да не се сетя за VIA EPIA. Все пак съм си играл с тях доста време, правил съм какви ли не експерименти на тях и посветих доста време на тези неща, работейки в BGServcie. Всъщност от доста време си имам едно такова дъно и никога не съм му намирал добро приложение. Реших, че накрая времето му е дошло. То от доста време е монтирано в една сравнително малка кутия (с 90W захранване, което е предостатъчно за него). Наскоро се наложи да му сменя вентилатора, тогава реших и да го оборудвам с 512 Mb RAM. Сложих едно FreeBSD, монтирах машината в помещението и започнах да инсталирам. Машината, както си знаех и от преди, е доста бавна. Въпреки, че е с процесор VIA Ezra-T на 1Ghz (по-известен като Cyrix III), копроцесора и работи на половината честота и има само 32Kb cache. По производителност се равнява на много бавен Pentium III, или може би на бърз Pentium II. На практика нещата са по-сложни, защото все пак дъното има ATA133 контролер и hardware MPEG декодер. При добра настройка може да върши чудеса, но да не задълбавам. На нея сложих всично необходимо за работещ Rails. Реших да използвам Lighttpd, хаби по-малко памет от Apache и се конфигурира доста по-лесно. Вързах Rails с FastCGI към него и ето, че в момента отново имам работещ блог. Немога да кажа, че работи бавно, освен когато генерира страниците (но това се случва само, когато правя промени). Като цяло съм много доволен, работи прилично добре, а и пестя от ток. Но все пак си мисля, че нищо друго сериозно немога да кача на този комютър. Най-много да поеме още някое не много сложно web приложение, и това при положение, че половината свят не се изсипе да ми чете блога! :-)

Тези дни стана ясно, че няма да се организираме и да уредим APlus хостинга в близко бъдеще. За това реших да си хостна блога временно на един сървър в ИМИ-БАН. Интернета на въпросната машина е ужасен, мрежата е бавна – 10Mbps и прекъсва често. Няма никаква организация и мрежата на въпросната институция е оставена на самотек. Но все пак е по-добре от нищо, надявам се макар и бавно, блога да се вижда през по-голямата част от времето. Преместването от моя компютър на сървъра се оказа доста дълга и досадна задача. Тъй като на тази машина имам Apache 2.2, което ползвам за достъп до Subversion, избора на web server беше ясен. Трябваше да го използвам него, тъй като нямам друго IP, нито дори DNS. Прочетох документацията на Typo и се оказа, че има два варианта – Apache + CGI/FastCGI или Apache + Mongrel. Вече си имах пуснат Mongrel така или иначе и реших да действам с него. Оказа се, че ми трябва mod_proxy на Apache 2.2, започнах да псувам. За да инсталирам mod_proxy трябваше да компилирам ново Apache от ports. Не ми се разваляше вече работещото, не си бях записал, а и не помнех точно с какви опции съм го сложил. Имаше опасност да разсърдя Subversion или WebDAV. Отказах се и реших да ползвам FastCGI. Инсталирах един mod_fastcgi от ports и тръгнах да пускам Typo. Налетях на една камара подводни камъни. Трябваше по някакъв начин да оправя правата на достъп до файловете му. Потребителят www трябваше да може да чете и пише. Тъпа работа, трябваше да сложа всички файлове в публична директория или да си играя с групите на FreeBSD. Пак премислих и реших да рискувам да разваля Subversion. След дълго четене и ровене разбрах с какви опции трябва да сложа Apache. Направих го и тръгна изненадващо бързо, без проблеми – не бях забравил нищо. Пуснах Mongrel и конфигурирах mod_proxy да препраща към него. Блога тръгна най-накрая, но се оказа, че не си намира картинките. Като порових из лога се оказа, че в CSS файловете е зададена статично директория за картинките. И тъй като моя блог е в /blog нещата се прецакват. Редактирах си CSS файловете и сега се надявам всичко да е наред. За база данни продължавам да използвам SQLite. Базата си я преписах без проблеми от мойта машина. Мисля, че няма да има нужда от друга, но при нужда ще мина на PostgreSQL.

След няколко годишно прекъсване реших пак да си направя блог. Надявам се този да е по-стабилен и по-траен от стария, както и да не ме мързи прекалено много да го попълвам. Стария блог беше по-скоро опит да докажа на себе си, че мога да напиша целия софтуер за него на C++ използвайки CGI и стандартната библиотека. Наистина успях, дори се получи по-добре от колкото очаквах. Но се оказа, че е прекалено сложен за поддръжка и разработка. Просъществува повече от година хостнат в една квартална локална мрежа на един доста стар компютър, в един апартамент под наем. Този път имам по-сериозни намерения да си поддържам блога. А и това е значително по-лесно със съвременните технологии. Сега просто си подкарах едно Typo, оказа се, че това е работа за 5 минути. След като го разцъках се очудих, че има толкова много възможности. Започнах да се влюбвам в Ruby и Rails. Надявам се някой ден да намеря време и да се запозная по-отблизо с тях. Но сега да не се отплесвам, ставаше дума за блога. Идеята е да го хостна на dedicated server в APlus. Но тъй като не ми се дават 49$ за тази услуга, реших да се съюза с няколко приятели и да вземем машината заедно. Имам разни грандиозни планове за нейната организация и се надявам да мога да ги осъществя. Тогава ще мога и да си кача настоящия блог на публично място, тъй като сега съм го подкарал на локалната си машина. Въпреки това мисля да си пиша разни неща тук още преди да сме взели съръра. Опасявам се, че тази работа може да се проточи повече от колкото бих изтърпял. Все още не ми е ясно как ще си оправям сметките с приятелите тъй като те не са в България. Може би ще ми се наложи да си направя някаква Visa карта която да става за международни плащания. Незнам до колко това ще бъде изгодно за такива малки суми, като имам предвид таксите за банкови операции. А и още не се знае кой от нас ще плаща на APlus. Най-много накрая да си хостна блога временно на някоя от многобройните български машини, до които имам достъп. И така на днешния 8 март, вместо да тичам с цветя след жените, които познавам реших да си разцъквам блога. Но като гледам как не ми отговарят в ICQ някои хора, направо са си го заслужили.