My Shiny Weblog!

Човек и нова кола да си купи, рано или късно му я блъскат. Моята я блъсна един доста типичен за българските пътища екземпляр. Набор 76, от Ихтиман, с ужасно бърз Голф 2. Той понеже “карането го може”, даже и с джапанки – гуми да не е луд да сменя. Един ден, карайки с “несъбръзена скорост”, по време на дъжд, на бул. България “спря” в 6 коли. До тук добре, все пак са 6, ако беше само в моята щеше да е значително по-зле. И така, с протокола от КАТ, право в Евроинс. Естествено, както може да се очаква, човек на подобно място попада на гишета и каки пред компютри. От каките “клиентът” взема формуляри, тип тоалетна хартия, и на тях започва да преписва данните. Данните на колата, данните от протокола на КАТ, данните на фирмата, данните на шофьора. И много други данни, намиращи се на други формуляри тип тоалетна хартия, които Евроинс очевидно грижливо пази в папки, шкафове, мази и т.н. След преписването идва огледът. Няколко бацета слизат от офиса долу в гаража, да документират щетата – с писания, снимки и чудене. Понеже едното баце не беше обърнал внимание на протокола от КАТ в оригинал и копие, които се намираха в ръцете му, опита се да мине с номера, че нямало да се вместим в 10% от общата застрахователна стойност (която се полага без протокол). Като видя, че протокол все пак има, в два екземпляра, беше готов да дава пари. Естествено мен пари не ми трябват – трябва ми ремонтирана кола. И така, колата стигна до сервиза на Евроинс, който се намира на китната софийска улица Луи Аиер. Луи е характерен с това, че една от многото улици в Манастирски Ливади, която стига на 10-15 метра от Околовръстното – но не и на самото Околовръстно. Тъй като в тази част на София, условия за пешеходене практически няма – за да се стигне до там (или от там), човек трябва да разполага с някои базови уреди за оцеляване – добри обувки, GPS и кучегон. Приемането на колата в сервиза се оказа не толкова проста работа. За да приемат колата, от сервиза на Евроинс, от Евроинс трябвало да направят втори оглед. Понеже в протокола от първия оглед били написали, че задната врата трябва да се ремонтира, пък тя не подлежала на ремонт. Наложи се да обяснявам на приемчика, че всъщност мен въобще не ми дреме какво ще се разбира Евроинс с Евроинс. И така, след няколко дни правиха повторен оглед, с други думи мотаха се няколко дни. Срокът за смяната на задна врата с няколко пластмаси и изправянето на предна беше фиксиран на около 1 седмица. Естествено това стана с преговори, нямало части, не било ясно дали има на склад, не било ясно кога ще дойдат, не било ясно на колко пъти ще се поръчат. 2 седмици по-късно, с много бутане, юркане и подсещане по телефона – колата беше готова. В уговорения час трябваше да си я вземем. С радостен вид и усмивка на устата, приемчика даде ключовете. Това не беше необходимо, понеже колата беше отключена. Централното заключване обаче не работеше, след кратко чудене от страна на приемчика – стана ясно, че никъде в колата няма ток. Обяснението на приемчика успя да ме извади извън равновесие:

- Нали знаете, в колата има едни лампички, които светкат, като се отворят вратите. Понеже вратите на вашата кола бяха ремонтирани и сменяни, тези лампички са светили дълго време и акумулатора е паднал. Ако искате оставете кола да ви го заредим.

Добре, мързяло ги е да махнат клемата на акумулатора, мързяло ги е да изгасят плафоните, но защо трябваше да ги мързи да ми заредят акумулатора преди да ми дадат ключовете? С изправянето на ламарините, смяната на вратата и боядисването се бяха справили без забалежки. Обаче бяха “забравили” да сложат част от пластмасите, които запушват различни отвори по вратите. Също така, бяха сложили всички гумени оплътнения от старата врата, на новата вратата. Като с просто око се вижда, че голяма част от тях са скъсани. Оправданието беше, че не са знаели, че желая да се сменят. Това наложи баналния въпрос – а дали не са забравили да монтират накладки, или да налеят спирачна течност? Най-смешната част от приемането на колата беше приемно-предавателния протокол. Оказа се, че всъщност, според приемчика, човек не може да напише нищо в полето “забележки” на протокола. Беше категоричен, че ако има забележки, колата трябва да остане там, за да ги отстранят. Отказа да напишем “паднал акумулатор” в това поле. След 2 седмици без кола, и цялото разтакаване от тяхна страна, нямаше никакъв начин да ги чакам още 4 часа да зареждат акумулатор. Очевидно за да вършат работа от Евроинс, човек трябва да ги бута и да им казва какво да правят. Явно се очакваше аз да им кажа да сменят гумените оплътнения, аз да им кажа да изключат плафоните, аз да им кажа да ми заредят акумулатора, аз да им кажа, че на вратата има декоративна лепенка, аз да им кажа, че не са запушили всички дупки по вратите. В крайна сметка, не стана ясно – аз ли съм клиент или те?

За да си турбо-гъзар трябва да имаш мотор. Но това не е достатъчно. Трябва ти мощен, спортен, пистов мотор. Много е важно мотора да е шумен – колкото повече “пърди” – по-голям гъзар си. Задължително мотора трябва да го караш по обяд в почивните дни или късно през нощта в работните. Независимо къде ходиш – трябва да го правиш с мотора. Това важи с особена важност за ходенето до местни кръчми и кафенета, намиращи се в радиус до 200 метра. Тези метри ги вземаш със средна скорост 85 км/ч. Много е важно когато караш мотора да си с подходящо облекло – потник с ярки цветове, късо панталонче тип бански от 5 лева и най-важното – джапанки. Много кандидат-турбо-гъзари пропускат този изключително важен детайл. В краен случай може да си със сандали или чехли, но това те прави втора категория турбо-гъзар. Едни евтини джапанки слагат поне 15-20 коня на мотора ти. Естествено не трябва да караш с каска – като някой простак, дето не знае как се кара. Ти моторите трябва да ги можеш, каските са за аматьори. Освен мотор, дрехи и джапанки трябва да возиш гадже на задната седалка. Ако си около 25-30 годишен гаджето трябва да е на 13-14 години. То задължително се вози зад теб, с прашки и естествено без каска. Получаваш бонус ако е с боси крака.

Ето на такъв харманлийски турбо-гъзар (мускулест) попаднах в събота – в Харманли. Незнайно защо реши, че му преча на едно кръстовище. За да си покаже гъзарията реши да мине покрай мен, да удари колата с ръка и да спре пред мен на светофара, на стръмна улица. Със спирането си се обърна и започна да крещи по мен, точно на ухото на гаджето си. Естествено без да слиза от мотора. След малко светна зелено и пича отпраши с бясна скорост. Паркира на 200 метра в едно кафене.

Уважаеми родни турбо-гъзари, всички знаем, че ви е трудно. Очевидно имате някакви сериозни ментални проблеми. Но все пак гледайте да се придържате към най-елементарните правила за самосъхранение. Изключително глупаво е да спреш с мотора си, пред голяма кола с 5 човека вътре, на стръмна улица, като преди това си издразнил шофьора, и да започнеш да говориш за майка му. Човек може да се разстрой и да вземе да си сбърка газта със спирачката. Тогава дори и да го вкарат в затвора, вашето мозъче ще го чистят с четка за зъби от асвалта. Още по-кофти е, ако човек вземе да ви се обиди. Обикновено хората, които лесно се обиждат си носят по една голяма метална щанга или бухалка под седалката (познавам няколко такива). Когато някой като вас вземе да ги обижда, излизат от колата с нея и спокойно се насочват към него с благ поглед и мила усмивка. С елементарни познания по физика можем да стигнем до извода, че нито мускулите, нито моторите, нито конските сили ще ви спасят от човек с бухалка на кръстовище.

Този случай в Англия много напомня за един български случай, с един наш известен фигурист. Само дето крайният резултат е по-различен. Седем години и четири месеца в пандиза за пиян футболист, убил две деца в катастрофа.

Днес бях свидетел на една изключително грозна случка прибирайки се от Рила. Понеже трябваше да изчакаме останалата част от групата, с един приятел седнахме в една кръчма – The Pines, точно до долната станция на Ситняковския лифт, под ски пистата. Бях много изморен, защото току що приключвахме 20 километров преход от х. Заврачица. Бяхме хапнали и пиехме бира, когато се чу до болка познатото “пърдене” от някакви off road машини. Подобни “пръдльовци” се налагаше да слушаме както в хижата, така и по пътя надолу. Когато се обърнах към шума видях две ATV машини препускащи към пистата. Единият от тях, явно по-куражлия от другия караше много бързо напред, другия го гонеше на тласъци. Веднага с моя приятел започнахме да коментираме създаващия се сейр. Очевидно тези двамата се канеха да се качат по пистата с машините си. Който е ходил поне веднъж по тази писта знае, че тя е изключително стръмна. Преди години не посмях да сляза по нея при дъжд. Става много хлъзгава, а ако човек падне има опасност да не може да се спре чак до долу. Двамата юнака обаче явно никога не са минавали от там пеша. За сметка на това бяха сигурни, че ще минат с ATV. Ами не успяха. Дадоха пълна газ нагоре, тъкмо се скриха от погледа ми заради чадъра на масата (който не е ходил да си представи колко е стръмно) и започнахме да коментираме, че тези са луди. След по-малко от секунда човекът срещу мен скочи и каза “Гледай, гледай!”. Всъщност цялото заведение наскача. Единия от двамата хвърчеше нагоре по байра. Другия обаче падаше, явно беше изгубил управление и беше изхвръкнал от машината. Падаше неконтролируемо надолу, а малко под него се търкаляше машината му. Може би ако беше обратното сега нямаше да е между живите. Успя по някакъв начин да спре да пада 20-30 метра по-надолу. Машината продължи да пада търкаляйки се, обръщайки се и хвърляйки чимове трева и части на няколко метра височина. Около себе си чух панически викове на някаква майка, която крещеше на децата си да се пазят. Успях да се осъзная, въпросното чудо падаше беше прекалено далеч от нас и не беше толкова тежко, че да ни стигне. Спря се на около 200 метра от кръчмата. “Шофьорът” се размърда и започна да слиза надолу по склона в стил бит педераст. Очевидно му нямаше нищо. Някакви хора се стекоха долу да му помагат. Не исках да се меся, единственото което бих направил на този човек, беше да му хвърля един хубав бой. Просто не исках да се меся. След около 30 минути дойде и полицията. Разбитото ATV беше изтеглено от здравото и паркирано малко под кръчмата. Когато народът се разкара отидох да го разгледам. Почти нямаше здрава част по него, гумите бяха спукани, осите им изкривени, кормилото изкъртено. Не виждам как би могло да се ремонтира в това състояние.

Само един въпрос си задавам – добре бе, мама му стара, защо? Сигурен съм, че към тази машина върви една много дебела книга, където е описано какво може и какво не може това нещо. Сигурен съм, че за да караш такова трябва да имаш някакви умения. Ако знаеш възможностите на машината и своите собствени, не виждам как може да стане подобно нещо. За пореден път се сблъсквам с такива off road самоубийци и единственото обяснение, което мога да си дам е простотията. Тези хора очевидно нищо не четат и нямат никакъв опит. Те просто хващат една нова, лъскава и мощна машина и хукват да се трепят с нея. Сигурно и често пъти успяват. Явно всичко това се прави, защото е модерно. Това са някакви глупави, безлични, нафукани и самоуверени хора, който във вихъра на простотията си се впускат в опасни за себе си и околните начинания. За тях няма власт, няма ред, няма закони, те нямат уважение към нищо. Ако тези две лекенца се бяха качили поне веднъж в живота си пеша до някой връх в Рила, може би щяха да се научат да уважават планината. Изобщо много малко се иска от един човек, за да не се превърне той в луд ATV самоубиец. Явно на подобни “таланти” няма кой да им нарита задниците навреме и да ги вкара в правия път.

Няколко пъти писах разни неща за автоинструкторите и шофьорските курсове. Този път реших да публикувам избрани цитати от взаимоотношенията ми с един такъв индивид. Те нямат нужда от коментар, говорят сами за себе си. Преди това ще уточня няколко неща:

• Този инструктор ми беше препоръчан от близък приятел.
• Неколкократно му повтарях, че аз съм карал и преди курсове. Искам да се науча да карам добре, а не просто да взема книжка.
• Готов съм да взема допълнителни часове и да си платя за тях.
• Няколко пъти казах, че очаквам да получа фактура за услугата, защото имам фирма и това е разход на фирмата.

Този разговор се проведе на четвъртото кормуване:

— Абе знаеш ли, ще минеш на изпита, ама ще трябва да даваме…
— Защо да даваме, аз ли карам зле или изпитващите са толкова лоши?
— Абе нееее бе, не си зле, ама как да ти кажа…те винаги могат да те скъсат ако искат. И като те видят такъв, на 25 години, има да те късат. Маса пари ще трябва да дадеш, по-добре да платим. Ако искаш пробвай и без ама няма да стане…
— Хубаво, както кажеш така ще направим.

Този разговор се проведе миналата седмица:

— Абе ти така, ако ми идваш ще има да караш до септември
— Какво да направя, имам работа, не мога да идвам по-често…
— Другата седмица те пращам на изпит.

Този разговор се проведе вчера, след инструктажа за изпита от изпитващия служител на ДАИ:

— Субсидии ще даваме ли?
— Моля?
— Субсидии бе, бонбонки се казват, ще даваме ли?
— Както кажеш, ако трябва да даваме…
— Ама ти носиш ли?
— Нося, колко трябва да дам?
— Еее, как колко, нали се разбрахме, 150 лева…

Този разговор се проведе преди изпита:

— Виж сега, по-добре стана така, ако не бяхме дали щяха да те късат няколко пъти. Сега ще минеш веднага. Тука на най-лесното ще караш. Сега караш, слизаш и да те няма. И да си мълчиш, да не се говори много. Другите дадоха по 200 лева…
— Добре, щом казваш.
— И да знаеш, фактура няма да мога да ти напиша. Мога да ти дам за малка част от парите, 200-300 лева. Другите са консумативи, трябват бележки за гориво и амортизация, нашата фирма сега се пререгистрира. Нали смениха законите, много е тежко…
— Добре, няма проблем, ще мина и без фактура.
— За парите да знаеш, курса по принцип струва 650 лева, аз в началото ти взех само 500 лева. Виждаш ли, така е по на сметка, защото ще минеш веднага. Знаеш ли другите, тука има една жена – 10 пъти я късат. Това са маса пари дадени само за таксите.

Разговор с изпитващия:

(през почти цялото време той говори по телефона, не ми прави забележка никъде)
— Да, добре. Виж сега искам да проведем един мъжки разговор. Виждаш, че имаш още малко да се учиш нали…
— Да, още не съм свикнал съвсем…
— И това трябва да стане не с някой близък или приятел, а със специалист…
— Разбира се, най-важно е да се кара безопасно и внимателно.
— Добре, всичко добро ти пожелавам.

Слезнах и си тръгнах. Реших, че съм взел изпита. После се осъмних, сетих се за репликите “от какво имам нужда”. Обадих се на инструктора:

— Какво стана сега, минах ли?
— Даааа бе, да бе…
— Той като почна да ми говори как имам нужда от още часове реших, че ме е скъсал…
— Неее бе, не бе…
— Добре, чао

Нямам идея какво са сътворили двата индивида. Трябвало да минат няколко дни за да стигне протокола до КАТ, за да мога да си взема книжката (евентуално). Повръща ми се от тези жалки подобия на хора. На този “инструктор” трябваше да му търпя цинизмите, раздрънката кола, чалгата и цигарите. Мислех си, че наистина е добър и ще ме научи. Много е кофти, когато се довериш на някого, а той се окаже…лайно. Не си взех часовете, а имам нужда. Имам книжка (може би?), но не мога да карам добре в София. Фактура не получих, наложи се да плащам подкуп. Положението беше подобно и когато карах курсовете преди 6 години. Тогава поне издаваха едни квитанции (хвърчащ лист с подпис), когато плащах. Този дори това не прави. Сигурен съм, че си прибира парите директно в джоба. Най-вероятно играят в комбина с изпитващите на ДАИ. Мислех си да запиша тези разговори на телефона. После се сетих, че никой, никъде няма да се впечатли от това. В България не могат да осъдят дори тези подслушвани със специални средства, какво остава за разговор записан на телефон. Няма какво да направи човек в такива случаи. От всякъде погледнато съм им в ръцете. Но ще си намерят майстора, всичко на този свят се връща…

От както карам шофьорските курсове започнах адски много да се дразня на обстановката по пътищата. Преди също ме дразнеше, то едва ли има нормален човек, който да не се дразни, но сега след като съм запознат със законите и правилата ми е още по-неприятно. Вчера минах покрай Орлов Мост. На кръстовището, на червен светофар в посока Цариградско шосе чакаха двама мотористи. Бяха застанали един до друг (успоредно), единия беше с каска, къси панталони и тениска. Другия не видях с какво е облечен, но ми се стори, че и каска нямаше. Форсираха яко двигателите докато чакаха да им светне зелено, при което цялата околност се тресеше от вибрациите. Очевидно бяха с някакви мощни, състезателни мотори. Като светна зелено потеглиха нагоре с някаква бясна скорост. Тази картинка се наблюдава все по-често в София. В този случай, понеже отивах на кормуване се замислих – колко закона нарушават тези двамата. Ето тези, за които аз се сещам:

1. Моторите им очевидно не покриват никакви стандарти за шум
2. Шофьори с малък стаж нямат право да карат толкова мощни мотори
3. Карането без каска и с неподходящо облекло е забранено
4. Успоредното каране на два мотора е забранено
5. Състезанията по пътищата отворени за публично ползване са забранени
6. Движението на мотори и камиони в този участък от Цариградско шосе е забранено
7. Максималната скорост за движение в този участък е 80 км/ч

Най-дразнещото в цялата картинка е, че движението там се следи с видео камери. Автоинструкторите непрекъснато плашат колко страшни били тези камери и колко много пари щели да ни вземат, ако ни пратят снимки от тях. Друго дразнещо нещо е, че малко по-нагоре има кабинка на КАТ. Под тази кабинка, спокойничко, на сянка се беше подпрял един чичко катаджия. На него гореизброените нарушения изобщо не му направиха впечатление. Двамата мотористи си профучаха покрай него, и той ни най-малко не се смути. Продължи да си се подпира там на сянката и да гледа някъде в небитието.

Подобни състезания се организират и близо до нас. Точно под Резиденция “Бояна” и НИМ. Само преди няколко месеца един такъв “състезател” се претрепа там. Но този инцидент явно не повлия особено на инстинкта за самосъхранение на колегите му, които продължават да се състезават там. За това човек много трябва да внимава, ако ходи на гости на президента, има реална опасност да бъде блъснат от мотор.

Преди години минах шофьорските курсове, но тогава така и не взех книжка. След като ме скъсаха два пъти си дадох сметка, че няма смисъл да вземам книжка. Стана ми ясно, че курсовете така са организирани, че е много трудно човек да се научи да кара добре. Учиш се да караш някак и се надяваш, че ще се научиш по-добре преди да си се убил (или по-лошо – да убиеш някой друг). Отложиш нещата за някой хубав ден, в който ще мога да си позволя кола, за да мога да почна да карам интензивно веднага след като взема книжка. Тази седмица започнах курсовете от начало. Няколко човека веднага ме обявиха за луд. “Ти ако имаше документи, че си карал курса преди, сега щеше да минеш много лесно…”. Наложи се няколко пъти да обяснявам, че аз НЕ искам да минавам лесно. Аз искам да се науча да карам, така че да не убия някой. Този разговор се проведе на първата среща с новия ми инструктор. Точно когато бях решил, че сме се разбрали по въпроса, той изръси нещо от рода на “ама мойто момче, ти няма как да се научиш да караш добре, часовете са прекалено малко”. Това ме вкисна, бях прекарал само няколко минути с него. През това време той успя да изприказва някакво невероятно количество информация. Всичко в посока на това как карането на автомобил е някакво супер велико нещо, което само някакви богопомазани могат да го правят добре. Как в днешно време всички карат зле, колко тежко било на инструкторите, и т.н. В течение на разговора успя да си противоречи поне три-четири пъти, което само по себе си е едно сериозно постижение. Не съм очаквал, че един автоинструктор ще блести с интелект, но ми беше трудно да повярвам колко голяма прилика има между него и стария ми инструктор. За пореден път ми стана ясно, че в тези среди има само някакви стари, закостенели номенклатурни кадри. На първото ми кормуване разбрах, че аз всъшност още нищо не съм видял. Същите простащини, цинизми, псувни, и арогантно поведение, които са ми познати от предния инструктор. Тактиката е да те качат на колата, независимо дали си карал преди това или не, и да те пуснат да караш по централните софийски улици. Където биваш овикван, как ти си някакъв абсолютен загубеняк, който се справя супер зле. Не успя да ме сдуха (за разлика от първия инструктор). В един следващ разговор този титан на педагогиката ми разкри, че тези неща били с цел да се отпуснеш. Сигурно е прав, най-вероятно има хора в българия, на които този модел на поведение им действа отпускащо. Мен незнайно защо ми лази по нервите и единственото нещо, което ми се иска е да го ударя с нещо тежко по главата. И така, страшна картинка сме двамата – носим се по мръсните, задръстени софийски улици. Караме един Opel Kadet дизел, той пуши цигари и крещи, аз се опитвам да си събера мислите и да разбирам аджеба какво се опитва да ми каже. През това време всички автомобилисти в този град ни псуват, някой от тях на ум, а други доста звучно.

Тази агония ще приключи рано или късно, с около 500-600 лева за него и книжка за мен. Но дали ще мога да карам добре – съмнявам се. Всяка година се променят правилата за движение, съответно се печатат правилници, листовки и т.н. Фирмите печелят от курсове, книги, контролни точки и незнам още какво. В същото време всеки кара както си знае, никакви правила не се спазват и отрепаните са все повече. Тези хора просто са загубили връзката си с действителността. Има цели глави от правилника за движение, които въобще не се спазват и няма никакъв начин да бъдат спазени. Едно от нещата, които ме изумиха са два красиви сини знака “начало на жилищна зона” и “край на жилищна зона”. Жилищната зона е едно място където децата си играели по улиците, хората се разхождали свободно по пътното платно и максималната скорост за движение е 20 km/h. Всичко това е много хубаво, но аз не си спомням за 25 години живот в София да съм виждал подобна зона. В Дружба има едни други зони – “40, важи за целия комплекс”. Но разбира се това е в кръга на пожеланията, там най-редовно си карат и със 100 km/h, просто човек трябва да внимава. Друг интересен момент от листовките е стрелката за завиване на ляво. Това е една бяла стрелка, която има за цел да съобщи на водача, че отсреща чакащи автомобил му свети червено за направо и надясно. Такава стрелка няма никъде в София. Друга велика глупост са знаците за “задължителна минимална скорост за движение”. Тази “задължителна” скорост всъшност не е задължителна. Тя може да не се спазва в случайте, когато няма “необходимите условия за безопасност”. Едва ли в историята на автомобилите в България има някой глобен за неспазване на минимална скорост на движение. Не е възможно да се докаже наличие на условия за безопасност, а и такива знаци в България почти няма.

Цялата работа е гадна, защото човек трябва да гледа на нея от три страни. Първо трябва да научиш закона, да разбереш какво са мислили хората, които са го писали. После трябва да видиш реалността – какво пречи на хората да спазват закона, защо карат по този начин и изобщо да им вникнеш в манталитета. Накрая трябва да си вземеш изпита, тоест трябва да успееш да “излъжеш” някой от ДАИ, че ти ще караш по някакъв точно определен начин, близък до това, което пише в закона. Разбира се, на него предварително му е ясно, че това не е възможно, но това е друга тема. Може би най-голямото предизвикателство си остава – да не се претрепеш преди да си се научил…