My Shiny Weblog!

Решил съм всеки месец да изпращам по пощата до ЧЕЗ България една подобна разпечатка:

Sat Sep 13 02:18:23 EEST 2008  Power failure.
Sat Sep 13 02:18:24 EEST 2008  Power is back. UPS running on mains.
Thu Sep 18 06:58:21 EEST 2008  Power failure.
Thu Sep 18 06:58:23 EEST 2008  Power is back. UPS running on mains.
Wed Sep 24 07:26:57 EEST 2008  Power failure.
Wed Sep 24 07:26:59 EEST 2008  Power is back. UPS running on mains.
Sat Sep 27 00:37:51 EEST 2008  Power failure.
Sat Sep 27 00:37:57 EEST 2008  Running on UPS batteries.
Sat Sep 27 00:39:56 EEST 2008  Mains returned. No longer on UPS batteries.
Sat Sep 27 00:39:56 EEST 2008  Power is back. UPS running on mains.
Sat Sep 27 00:51:29 EEST 2008  Power failure.
Sat Sep 27 00:51:35 EEST 2008  Running on UPS batteries.
Sat Sep 27 00:57:09 EEST 2008  Mains returned. No longer on UPS batteries.
Sat Sep 27 00:57:09 EEST 2008  Power is back. UPS running on mains.

За съжаление имам един доста стар APC UPS, който не ми дава информация за напрежението по мрежата. А нов няма да си купя скоро. Мисля, че ако повече хора започнат да им изпращат подобни разпечатки всеки месец, може пък някой от там да вземе да се впечатли, въпреки че е малко вероятно.

От много време се възмущавам на купищата глупости съпътстващи обявите за работа по разни сайтове от типа на jobs.bg. Ето няколко случайно извадени примера от обява за “Java developers” :

-You want to work in an exponential growing company ?
-You want your salary and your position to grow as well ?
-You want to really be part of cutting-edge projects ?
-You don't want to be one more employee in an large unpersonal company ?
-You want to know a new "way of work" ?

Добре бе мама му стара, какво пречи обявата да е на български език. Тези хора толкова ли не си дават сметка, че търсейки хора в България е добре да напишат обявата на български? Нормално е един “Java developer” да знае достатъчно добре английски за да си върши работата. Но това изискване никъде не е споменато във въпросната обява. А това отгоре са си едни чисти маркетингови глупости. Чудя се дали има човек на планетата, който би отговорил с “не” на някой от тези въпроси. Значи размера на компанията щял да нараства експоненциално, моята заплата и тя щяла да нараства, но очевидно не експоненциално – това си е чисто прецакване. Дали наистина искам да съм част от “cutting-edge” проекти? Хм, сигурно искам, освен ако този “cutting-edge” е прекалено остър и има опасност да се порежа на него. Нали не искам да съм част от “unpersonal company”? Не съм сигурен, че разбирам какво означава думата “unpersonal”. Проверих в няколко речника но не намерих такава. Може би обявата за работа на човека писал рекламата, също не е било споменато, че е необходимо да се знае английски. Сигурно се има предвид, че ще познавам всички хора в компанията – лично. Това би ми създало сериозни психологически проблеми, имайки предвид експоненциалния темп на нарастване. Може би терапията при психолог ще мога да си я пиша, като болнични?

Та освен всички тези неща, също бих желал – червено, спортно ферари, руса секретарка с голям бюст и пола не повече от четири пръста, лятна резиденция в Рила и пет кюлчета злато по един килограм.

Then join the European companies MacrosProfesionales - ADDSPI
We share our methods and "know-how" with the Technical University of
Sofia where we regularly give conferences. 

В началото пишеше, че името на фирмата за която евентуално бих работил е поверително. Тука се споменават някакви имена, към които ме канят да се присъединя. Давали конференции в ТУ София, това ми звучи едно такова българско.

We need people with knowledge and experience in :

* Java
* SQL, HTML, PHP ...
* Apache-Tomcat servers
* Hibernate, Spring Framework
* Microsoft tools : Excel, Access, VB, Word
* OS : Linux

Freelance and full-time contracts.
Salary based on motivation and experience.

Our commercial WEBS :

www.addspi.com
www.macrosprofesionales.com (only in spanish)

Това вече е интересно, значи един “Java developer” трябвало да знае “SQL, HTML, PHP …”. Добре де, SQL нормално да знае, явно ще трябва да работи с бази данни. Щом е HTML явно ще пише web сайтове. Защо по дяволите му е да знае PHP? И какво означава това многоточие? Може би се очаква да знае още C, C++, C#, Assembler, Perl, Ruby, Python, Haskell, Lisp, Fortran, Cobol, Modula и Pascal? Освен това се очаква да знае “Microsoft tools”, включително VB, което трябва да значи Visual Basic, или както е по-известен на български – вижуал бъзик. Хм, интересно за какво са му, нали щял да работи на Linux (GNU/Linux, както е по-правилно да се каже). Заплатата се определяла от опита и мотивацията. Добре де, да кажем, че имам опит с PHP, но по цял ден пиша на Java. Дали този опит има някакво значение? Техните “WEBS” били еди кои си. Хм, какво ли значи “WEBS”? Явно са сайтове, един от които на испански. Може би освен английски трябва да знам испански?

Please send CV with photo and a motivation letter at : olivier.lefauconnier@addspi.com

Е представяте ли си как ще си изпратя снимка с мотивационно писмо и CV на Olivier Lefauconnier? Може би гола снимка трябва да му пратя? Човекът сигурно е гей – Оливиер, едно такова мазничко звучи. Може пък да е жена, знам ли? Все пак обявата не е за манекен, а за програмист на Java! Защо по дяволите им е снимка? Предлагам им да организират “casting” за програмисти. Ще сформират невероятно изглеждащ екип, след няколко месеца ще разберат, че бизнеса с Java не е за тях. Тогава могат да си продадат компютрите, а събраните програмисти да включат в порно филм. Със сигурност ще спечелят много повече пари. Може би и клиентите им ще бъдат по-доволни…

от 1500 до 5000 BGN на Месец 

“BGN на Месец” – добре звучи, някак си е модерно, не е като просташкото “лева на месец”. Интересно какво значи това “до 5000”. Може би не експоненциално нарастващата заплата е ограничена отгоре до 5000 лева? Ще пропусна тази обява – както и много други като нея. Явно пускащите тези обяви забравят един много важен момент – колкото фирмата си търси работник, толкова и работника си търси фирма. Това е малко като в любовта – и двете страни трябва да се харесат за да се вземат. За да ми хареса на мен една фирма тя трябва да опише в обявата си с какво точно се занимава – на нормален, човешки език, без маркетингови глупости. Може да има и някаква добре оформени изисквания (които да не звучат смешно). След което да обясни какво очаква от този човек конкретно да върши. Накрая не трябва да има нищо повече от адрес за контакти. Хората, които решат, че проектите на фирмата са интересни, сами ще си дойдат.

Снощи получих първата си заплаха за саморазправа свързана със съдържанието на този блог. Имах среща в центъра, но бях подранил. Разхождах се в района на Попа, когато неочаквано чух викове – “Мръсно, лудо копеле, какво лошо си видял от мен?”, “Сега като ти ударя един ще видиш ти!”, “Как може да пишеш такива неща?”, “Ще те намеря, ще те пребия!”. В първия момент не можах да се осъзная какво точно се случва. После видях туловището на ето тази дама да се приближава към мен крещейки. Хората се отдръпнаха и започнаха да ни гледат уплашено и изненадано. До колкото имам опит, с луди хора човек трябва да бъде любезен. Единственото, което й казах беше – “И аз се радвам да ви видя!”. След това или трябваше да се дръпна, или трябваше да я шамаросам. Отдръпнах се, имаше опасност хората наоколо да не разберат кой от двама ни е лудия в тази ситуация. Въпросната дама продължи да обикаля около мен приказвайки на висок глас обиди и заплахи. Поведението на тази “учителка”, “журналистка” и “екстрасенска” въобще не се нуждае от коментар. Чудя се само от къде тази злоба, тази жена явно съвсем е откачила. В статията си бях описал спомени от преди 8-9 години, които изплуваха след като видях снимката й в dir.bg. Естествено тя може да напише какви ли не неща по мой адрес на най-различни места в Интернет. Разликата е, че те най-вероятно няма да са верни, а това което аз бях написал е вярно и имам свидетели. Освен това е много по-лесно да нападнеш някой на улицата, от колкото да пишеш клевети за него по блогове и форуми.

Как е разумно да се постъпва в подобни случаи и до колко такива неща ще стават и за в бъдеще? Мисля, че за да се случи това нещо допринесоха две неща. Първо, че бях писал конкретно за нея – със снимка и име (точно както в dir.bg). Второ, че тя очевидно помни всичките си ученици и успя да ме разпознае сред тълпата. Тъй като не съм писал конкретно нищо за други хора, надявам се да нямам такива случки повече. Но знае ли човек, откачалки всякакви…

Днес се наложи, въпреки съботния ден и националния празник, да направя плащане към CEZ Електроразпределение. Понеже въпросния ток не е плащан извесно време заради смяна на наематели, има риск да бъде спрян скоро. Ето няколко начина, по които НЕ можем да си платим тока при подобни обстоятелства:

• easypay.bg – Тази фирма има офис на ул. Казбек 1 в София. Според работното време, той днес трябва да работи. Там нямаше никой, на телефона за обслужване на клиенти никой не вдига. По email се получава автоматичен отговор с не правилна кодировка.

• Платежно нареждане – Имам електронен подпис и сметка, от която мога да нареждам плащания. За съжаление не съм титуляр на сметката за тока при CEZ. Оказа се, че с платежно нареждане човек може да плати само собствения си ток. Въпросният ток е на името на баща ми.

• epay.bg – Добре, казах си, че щом гореизброените начини не работят – ще се регистрирам в Epay. Все пак имам кредитна карта, не би трябвало да е проблем. След въвеждане на всички данни стана ясно, че за да почна да ползвам каквото и да било от тази велика система…познайте – трябва да отида до банкомат! Добре, защо с кредитната си карта мога да купувам какво ли не от amazon.com без да си давам всички лични данни и без да ходя до банкомат, а в epay.bg не може? И от какъв зор е необходимо да помня два 8 цифрени номера, които да въвеждам в банкомата? Реших, че след като така или иначе ще трябва да ходя до банкомат, по-добре да платя директно от него. В такъв случай се пише само един (ИТН) номер.

• Банкомат – Около мен има два банкомата. Единия е на бензиностанция Lukoil, а другия на OMV. Първия е на ОББ, а другия на ПИБ. Най-напред отидох на ОББ, вкарах картата, намерих опциите из менютата, въведох ИТН номер и започнах да чакам. Банкомата се помота, преброй 3 пъти до 20 и каза – “Грешка при транзакцията, за да разберете статуса на транзакцията обадете се на номер 309543869045”. Много хубаво, освен че има грешка, не е ясно и дали е минала транзакцията. Няма да коментирам колко правила на базите данни и добрите практики са нарушени в тази ситуация. Изпсувах и тръгнах към следващия банкомат. Той беше със значително по прост интерфейс и там нямаше никаква друга опция освен “теглене на пари в брой”. Изпсувах пак, сетих се, че мога да опитам epay.bg регистрация, но трябва да се върна до предния банкомат. Познайте каква грешка ми изкара…

И така, това са четири начина, по които със сигурност не можем да си платим тока в определени ситуации. Каква е вероятността да не можем и по четирите едновременно аз не знам, но предполагам, че не е малка. Очевидно се случва.

Днес бях свидетел на една изключително грозна случка прибирайки се от Рила. Понеже трябваше да изчакаме останалата част от групата, с един приятел седнахме в една кръчма – The Pines, точно до долната станция на Ситняковския лифт, под ски пистата. Бях много изморен, защото току що приключвахме 20 километров преход от х. Заврачица. Бяхме хапнали и пиехме бира, когато се чу до болка познатото “пърдене” от някакви off road машини. Подобни “пръдльовци” се налагаше да слушаме както в хижата, така и по пътя надолу. Когато се обърнах към шума видях две ATV машини препускащи към пистата. Единият от тях, явно по-куражлия от другия караше много бързо напред, другия го гонеше на тласъци. Веднага с моя приятел започнахме да коментираме създаващия се сейр. Очевидно тези двамата се канеха да се качат по пистата с машините си. Който е ходил поне веднъж по тази писта знае, че тя е изключително стръмна. Преди години не посмях да сляза по нея при дъжд. Става много хлъзгава, а ако човек падне има опасност да не може да се спре чак до долу. Двамата юнака обаче явно никога не са минавали от там пеша. За сметка на това бяха сигурни, че ще минат с ATV. Ами не успяха. Дадоха пълна газ нагоре, тъкмо се скриха от погледа ми заради чадъра на масата (който не е ходил да си представи колко е стръмно) и започнахме да коментираме, че тези са луди. След по-малко от секунда човекът срещу мен скочи и каза “Гледай, гледай!”. Всъщност цялото заведение наскача. Единия от двамата хвърчеше нагоре по байра. Другия обаче падаше, явно беше изгубил управление и беше изхвръкнал от машината. Падаше неконтролируемо надолу, а малко под него се търкаляше машината му. Може би ако беше обратното сега нямаше да е между живите. Успя по някакъв начин да спре да пада 20-30 метра по-надолу. Машината продължи да пада търкаляйки се, обръщайки се и хвърляйки чимове трева и части на няколко метра височина. Около себе си чух панически викове на някаква майка, която крещеше на децата си да се пазят. Успях да се осъзная, въпросното чудо падаше беше прекалено далеч от нас и не беше толкова тежко, че да ни стигне. Спря се на около 200 метра от кръчмата. “Шофьорът” се размърда и започна да слиза надолу по склона в стил бит педераст. Очевидно му нямаше нищо. Някакви хора се стекоха долу да му помагат. Не исках да се меся, единственото което бих направил на този човек, беше да му хвърля един хубав бой. Просто не исках да се меся. След около 30 минути дойде и полицията. Разбитото ATV беше изтеглено от здравото и паркирано малко под кръчмата. Когато народът се разкара отидох да го разгледам. Почти нямаше здрава част по него, гумите бяха спукани, осите им изкривени, кормилото изкъртено. Не виждам как би могло да се ремонтира в това състояние.

Само един въпрос си задавам – добре бе, мама му стара, защо? Сигурен съм, че към тази машина върви една много дебела книга, където е описано какво може и какво не може това нещо. Сигурен съм, че за да караш такова трябва да имаш някакви умения. Ако знаеш възможностите на машината и своите собствени, не виждам как може да стане подобно нещо. За пореден път се сблъсквам с такива off road самоубийци и единственото обяснение, което мога да си дам е простотията. Тези хора очевидно нищо не четат и нямат никакъв опит. Те просто хващат една нова, лъскава и мощна машина и хукват да се трепят с нея. Сигурно и често пъти успяват. Явно всичко това се прави, защото е модерно. Това са някакви глупави, безлични, нафукани и самоуверени хора, който във вихъра на простотията си се впускат в опасни за себе си и околните начинания. За тях няма власт, няма ред, няма закони, те нямат уважение към нищо. Ако тези две лекенца се бяха качили поне веднъж в живота си пеша до някой връх в Рила, може би щяха да се научат да уважават планината. Изобщо много малко се иска от един човек, за да не се превърне той в луд ATV самоубиец. Явно на подобни “таланти” няма кой да им нарита задниците навреме и да ги вкара в правия път.

—Ама вие какво ядете тук, много е зле в тоя хотел – няма свинско, няма шопска и ракия нямат…

Възмутен турист в 5 звезден хотел в Анталия, незнаещ нищо за исляма и страната в която се намира. Кухнята включва 12 основни ястия с поне 30 вида гарнитури и предястия. В баровете има поне 20 вида марков алкохол, всичко “на корем”. Ако той знаеше, че съседния връх е по-висок от Черни връх и морето е по-дълбоко от Черно море щеше да получи инфаркт.

—Абе и тука катаджийте вземат нали?

Този риторичен въпрос се дочу в автобуса. Беше насочен към екскурзовода.

—Е, какво пък толкова като пуша сега?

Руса кукла пушеща пред сградата на терминала в Анталия. Точно преди качване в автобусчето към самолета. Шофьорът й направи забележка. На 100 метра имаше зареждащ се с гориво самолет.

—Това може да се случи само в България!

Дебелогъза лелка опитваща се да отвори вратата на тоалетната в Boeing 757 на турска авиокомпания. Дърпаше енергично точно на мястото, където пише “PUSH”.

—Хайде маме, тичай да пазиш ред!

Майка окуражаваща малкото си дете да изпревари всички на паспортната проверка на Терминал 1. След като минаха и последните на опашката чакахме 30 минути да ни пуснат лентата с багажа.

—Какво се бутате бе, задръстихте движението?

Таксиметров шофьор на OK, пред Терминал 1. Трима шофьори успяха да се скарат за клиенти и да запушат движението. Цял самолет хора ги чакахме 5 минути да се разберат кой трябва да е първи. На мястото нямаше коли на други фирми, само диспечер от същата фирма.

—Е какво сега, какво толкова, остави ги да полаят малко!

Съседката кучкарка виждайки ме сънен на прозореца в 8:00 сутринта в събота.

Вече повече от година живея в квартал Манастирски ливади. Името на квартала е подвеждащо, защото ливади няма, а манастир никога не е имало. За сметка на това има много строежи, изоставени къщи, разбити улици, прах и естествено бездомни кучета. Проблемът с лаенето го имам от първия ден тук. В съседната изоставена къща има цяла фамилия кучета – баба, дядо, младоженци, внучета и т.н. Съседката отсреща гледа две изключително тъпи и не млъкващи. В почти всеки двор около нея отглежда поне по един подобен добитък от най-различен размер, порода, цвят и характер. Лятото е голяма какафония, по улицата ако мине нещо се разлайва целия квартал. Проблемът частично беше решен миналата есен, когато си купих кучегон Dazzer II. По този начин мога да накарам поне най-близките до прозореца ми помияри да млъкнат за кратко. До тук добре, но от извесно време насам лаенето се увеличи адски много. Онази вечер не издържах и заедно с баща ми се опитахме да разберем от къде идва лаенето. Въоръжени с фенер, кучегон и карабинер тръгнахме нагоре по улицата. Понеже беше тъмно, първата заподозряна къща се оказа погрешна. Опитахме се да извикаме стопаните, а те явно не чуваха заради лаенето. Влезнахме в двора, при което ни посрещна едно злобно, малко лаещо куче. След много кратка обработка с кучегона то се навря в колибата си някъде в далечния край на двора. Излезе някакъв ядосан чичко и жена му, възмутени че им влизаме в двора. Обясниха, че те имали само едно куче – това което се навря в колибата. Шумът идвал от следващата къща. Извинихме се и продължихме натам. Следващата къща се оказа много запусната. Целият двор беше обрасъл с храсталаци и дървета. Пред него имаше една много стара и изгнила Лада, както и някакви останки от камьон. Къщата се оказа много стара, не поддържана, но с хубава дограма, през която се виждаше светеща лампа. Единствената светлина освен тази лампа беше едно нещо в тревата до портата. Понеже тревата беше доста, чак в когато влезнах идентифицирах нещото като кандило. Приличаше на малко бурканче в което гореше малка свещ. След кратко викане, на прозореца се показа човек, който успя да ни чуе въпреки лаенето и обеща да слезе. Цялата картинка ми се стори доста страшничка. Всичко беше зловещо. Понеже човекът се забави баща ми тръгна смело към лаещите кучета. Те се оказаха заградени в някаква част от двора, наброяваха поне 15 животни. Около тях миришеше доста неприятно, а после си намерихме и бълхи в дрехите. Вратата се отвори и от нея излезе един човек, в средата на 20те си години. Съвсем нормално изглеждащ и говорещ. Носеше леген с някаква смеска, с която трябваше да нахрани животните. Опитахме да проведем разговор с него, шокирани и леко стреснати. Той отговаряше уверено и спокойно. В общи линии според него, той нищо нередно не прави. Отказа да каже точната бройка на кучетата – понеже обичал животни приютявал разни бездомни в двора си. Вечер ги затварял в мазето, и защото ние толкова мрънкаме, вече щял по-рано да ги затваря. Отглеждането на кучета било негово право и призвание.

За мен този човек има сериозен психически проблем. Той очевидно не усеща обстановката, шума, миризмата, бълхите и мизерията около себе си. Решил е, че ще гледа тези кучета в един от “елитните” квартали на София и това е. Опитите да получим съдействие от разни институции могат да се определят по скалата от неудачни до неуспешни. Екоравновесие имат някаква безумна политика да прибират само сакати и болни животни. Може би трябва да изляза и да счупя по един крак на всеки бездомен пес за да си размърдат задниците. Тогава ще ме съдят за “нехуманно” отношение към животните. Освен това имало някаква наредба, че за да гледаш куче трябвало да имаш еди си колко квадратни метра дворно място. Може би се очаква да пресметна квадратурата на съседа за да разбера има ли той право да държи зоопарк в жилищен квартал. И ако няма необходимата квадратура, какво от това? Неколкократно подаваните жалби за шума в общината потъват някъде и никой никакви мерки не взема. В София до колкото ми е известно продължава да няма закон против лаещите кучета – били те домашни или бездомни. В момента живея при шум, който неколкократно превишава границата на здравословния и никаква институция с нищо не се ангажира. Разбира се, в случая най-правилното решение на проблема би било специализирана медицинска помощ за съседа. Но това трябва да бъде съгласувано с институция, която да се погрижи за кучетата. Понеже нито медицинската, нито животинската институции се задействат, задействането им в синхрон остава в рамките на добрите пожелания. Чудя се още колко “хуманизъм” към кучетата има останал в мен…

След “бонбонките” в ДАИ и мислещите компютри в Паспортна служба се сблъсках със следващата голяма, типично българска простотия. Тя е един от многото типични примери как държавата нарушава собствените си закони. “Агенция по Вписванията” е направила някакъв “Имотен регистър”, който можело да се ползва от физически лица през Интернет. До тук добре, обаче има подробности:

Значи за да ползвам “електронната” услуга на Агенцията, трябва да отида на крак до банката. Там трябва да платя 4 лева, 2 лева за Агенцията и 2 лева банкова такса за превод. Трябва да взема хартииката от банката, че съм внесъл парите и да отида до Служба по вписванията. Там трябва да подам молба и да покажа, че наистина съм платил 2 лева на Агенцията. После трябва да се прибера и да изпратя един email за да ми бъде пусната услугата.

Аз от няколко месеца съм горд собственик на “Универсален Електронен Подпис”. В закона пише, че този подпис има същата тежест каквато и ръчен подпис върху хартия. Нормално е да искам да подам въпросната молба с електронен подпис и да преведа парите през Интернет банкиране. Попитах “поддръжката” на Агенцията мога ли да направя това. Отговор не получих. Всъшност ако бях получил, това щеше да ми е първия отговор на email получен от държавна институция. Неотговорените писма са поне 10, пращани до различни институции в различни периоди от време. Очевидно думичката “универсален” в името на този подпис има за цел да прикрие, че той всъшност за нищо не става. Разбира се, това не пречи Информационно Обслужване АД да ми прибира нереално високи годишни такси без да прави нищо в замяна. Като стана дума за “електронни подписи” стигаме и до следващата глупост на този сайт. Ето как изглежда сертификата на Имотен регистър:

Обобщавам за хората, които не разбират от криптография. Някой си, който нарича себе си “chronos” гарантира, че сайта с който работим действително е на Агенция по Вписванията и не е фалшив. Тази гаранция важи за периода от 11.4.2005 до 11.4.2007. Разбира се, този сертификат е невалиден, незаконен и несигурен. Той е невалиден защото срокът му е изтекъл. Незаконен е, защото според закона за Електронния подпис, сертификатите държавните институции трябва да са подписани от лицензиран доставчик на удостоверителни услуги. Лицензиран доставчик с това име в България няма. Този сертификат е несигурен, защото всеки може да си направи такъв и да го представи за сайта на Агенцията, тоест да го фалшифицира. Очевидно на никой от въпросната агенция не му пука за тези неща. Значи за мен е задължително да си плащам и да ползвам услугите на лицензиран доставчик на удостоверителни услуги. Но за Агенцията по Вписванията не е задължително. Нали те са част от Министерство на Правосъдието, очевидно законите за тях не важат.

Наложи ми се да си подновя международния паспорт. За целта трябваше да отида до жк. Дружба 1, понеже там е паспортната служба за район Искър. Бях ходил там преди години, веднъж да си извадя зелен паспорт (от старите), след това за лична карта. Имах смътен спомен за мизерията там, но сега успях да си го опресня. Нищо не е мръднало в тази служба за последните…10 години. Тя се помещава в един изключително мръсен, разбит и порутен социалистически блок в стил началото на 70те години. Като влезеш вътре, то това важи за повечето български административни сгради, правят впечатление няколко неща. Мръсно е, всички стени са облепени с какви ли не хартиени инструкции към “клиентите” – “тук НЕ е информация” (къде Е информация бележка няма), “Заявления за паспорти се подават на гише номер 5”, “за нарушения по чл. Х се плаща глоба в размер 50 лева”. Естествено 90% от хората са за гише номер 5, а то “предвидливо” е сложено в края на коридора. В съответното гише има няколко стари мръсни маси и няколко паянтови стола, от които човек трябва да внимава да не падне. Зад една полустълена стена са служителките. Имаше само един човек и той кротко си пишеше на масата, наредих се пред стената. Двете жени вътре бяха по средата на изключително интересен разговор за гаджето на едната. Той нещо не се държал както трябва в последно време, горката тя била доста притеснена. Другата се чустваше по-наясно с нещата и обясняваше как всички имали такива периоди във връзките си. След около 5 минути обяснения все пак забелязаха, че аз търпеливо чакам да си приключат разговора. Обясних, че искам да ми се продължи паспорта, служителката ми го взе и ми даде формуляр з 50 стотинки. Седнах и го разгледах – от мен се очакваше да попълня всички данни от стария ми паспорт, заедно с номер на паспорта. Попитах служителката – за какво да попълвам тези данни, след като вие ги имате. И как се очаква да попълня номер на паспорт, при положение, че вие ми го взехте. Тя спокойно отговори да попълвам каквото знам, другото тя щяла да го напише. Седнах да пиша, псувайки. Малко трудно човек може да си смени датата на раждане, ЕГН-то или цвета на очите. Попълних каквото можах на втори формуляр за 50 стотинки, защото както може да се очаква първия го обърках. Оказа се, че те експресни поръчки не приемали, само бързи и обикновени. Пуснах си бърза на друго гише, платих си 63 лева. Върнах се на същото гише за да си подам формуляра. Естествено, по законите на Мърфи, това стана в 12:01 часа, при което служителката обяви, че щяла да излиза обедна почивка. Но понеже аз съм бил от преди това щяла да ме обслужи (колко мило). Започна да допопълва формуляра с червен химикал, извади лепило и залепи снимката на него. Накара ме да се подпиша на още едно място. След което започна да набира на компютъра пред нея – стара машина, може би поне на 10 години, с 14” CRT монитор и оловно стъкло отпред. Докато набираше се загледах какво има вътре, двете служителки бяха една срещу друга – монитор до монитор. Другия обаче беше някакво старо LCD. За сметка на това принтерите бяха еднакви – HP LaserJet 1100 или нещо подобно. Зачудих се, кой малоумен кретеноид слага два еднакви принтера един до друг на едно и също бюро за две служителки, които вършат една и съща работа. Отвътре започна някакво изнервяне:

— Ами виждате ли сега, компютъра много ми мисли. Нещо не е наред, а сега сме обедна почивка. Сега като излезем по-късно, хората после няма да знаят, че сме излезли по-късно и ще ни обвинят, че не сме навреме на работа.
— Ооо, да, ама ти ако знаеш моя колко мисли вчера… – добави другата

При тези излеяния малко ми трябваше да се захиля, но запазих самообладание. Мислех да й кажа, че бих им оставил и моя лаптоп. Ако могат да го научат да мисли ще съм им много благодарен. След като реших да не се занимавам с признаците на интелект в техните компютри ми се стори разумно да ги пусна да почиват. Заявих, че ще изчакам да им мине обедната почивка, тогава да ме обслужат. Оказа се, че не можело така, защото вече ми били въвели данните в интелигентния компютър и аз ако съм изчезнел някъде през почивката нямало какво да ме правят. Отказах се да казвам каквото и да било повече, очевидно нямаше смисъл. Никаква логика при тях не важи. След малко интелигентния компютър все пак измисли нещо и служителката доволно ми даде една хвърчаща бележка с дата на получаване 23.06. Затвори гишето и излезе в обедна почивка.

Изобщо тези дни ми е тръгнало на разправий с разни малоумни държавни инстанции. Много са противни, губят много време и нерви, а всъшност нищо не вършат. Добре, че и тук не се наложи да черпя с “бонбонки”.

Няколко пъти писах разни неща за автоинструкторите и шофьорските курсове. Този път реших да публикувам избрани цитати от взаимоотношенията ми с един такъв индивид. Те нямат нужда от коментар, говорят сами за себе си. Преди това ще уточня няколко неща:

• Този инструктор ми беше препоръчан от близък приятел.
• Неколкократно му повтарях, че аз съм карал и преди курсове. Искам да се науча да карам добре, а не просто да взема книжка.
• Готов съм да взема допълнителни часове и да си платя за тях.
• Няколко пъти казах, че очаквам да получа фактура за услугата, защото имам фирма и това е разход на фирмата.

Този разговор се проведе на четвъртото кормуване:

— Абе знаеш ли, ще минеш на изпита, ама ще трябва да даваме…
— Защо да даваме, аз ли карам зле или изпитващите са толкова лоши?
— Абе нееее бе, не си зле, ама как да ти кажа…те винаги могат да те скъсат ако искат. И като те видят такъв, на 25 години, има да те късат. Маса пари ще трябва да дадеш, по-добре да платим. Ако искаш пробвай и без ама няма да стане…
— Хубаво, както кажеш така ще направим.

Този разговор се проведе миналата седмица:

— Абе ти така, ако ми идваш ще има да караш до септември
— Какво да направя, имам работа, не мога да идвам по-често…
— Другата седмица те пращам на изпит.

Този разговор се проведе вчера, след инструктажа за изпита от изпитващия служител на ДАИ:

— Субсидии ще даваме ли?
— Моля?
— Субсидии бе, бонбонки се казват, ще даваме ли?
— Както кажеш, ако трябва да даваме…
— Ама ти носиш ли?
— Нося, колко трябва да дам?
— Еее, как колко, нали се разбрахме, 150 лева…

Този разговор се проведе преди изпита:

— Виж сега, по-добре стана така, ако не бяхме дали щяха да те късат няколко пъти. Сега ще минеш веднага. Тука на най-лесното ще караш. Сега караш, слизаш и да те няма. И да си мълчиш, да не се говори много. Другите дадоха по 200 лева…
— Добре, щом казваш.
— И да знаеш, фактура няма да мога да ти напиша. Мога да ти дам за малка част от парите, 200-300 лева. Другите са консумативи, трябват бележки за гориво и амортизация, нашата фирма сега се пререгистрира. Нали смениха законите, много е тежко…
— Добре, няма проблем, ще мина и без фактура.
— За парите да знаеш, курса по принцип струва 650 лева, аз в началото ти взех само 500 лева. Виждаш ли, така е по на сметка, защото ще минеш веднага. Знаеш ли другите, тука има една жена – 10 пъти я късат. Това са маса пари дадени само за таксите.

Разговор с изпитващия:

(през почти цялото време той говори по телефона, не ми прави забележка никъде)
— Да, добре. Виж сега искам да проведем един мъжки разговор. Виждаш, че имаш още малко да се учиш нали…
— Да, още не съм свикнал съвсем…
— И това трябва да стане не с някой близък или приятел, а със специалист…
— Разбира се, най-важно е да се кара безопасно и внимателно.
— Добре, всичко добро ти пожелавам.

Слезнах и си тръгнах. Реших, че съм взел изпита. После се осъмних, сетих се за репликите “от какво имам нужда”. Обадих се на инструктора:

— Какво стана сега, минах ли?
— Даааа бе, да бе…
— Той като почна да ми говори как имам нужда от още часове реших, че ме е скъсал…
— Неее бе, не бе…
— Добре, чао

Нямам идея какво са сътворили двата индивида. Трябвало да минат няколко дни за да стигне протокола до КАТ, за да мога да си взема книжката (евентуално). Повръща ми се от тези жалки подобия на хора. На този “инструктор” трябваше да му търпя цинизмите, раздрънката кола, чалгата и цигарите. Мислех си, че наистина е добър и ще ме научи. Много е кофти, когато се довериш на някого, а той се окаже…лайно. Не си взех часовете, а имам нужда. Имам книжка (може би?), но не мога да карам добре в София. Фактура не получих, наложи се да плащам подкуп. Положението беше подобно и когато карах курсовете преди 6 години. Тогава поне издаваха едни квитанции (хвърчащ лист с подпис), когато плащах. Този дори това не прави. Сигурен съм, че си прибира парите директно в джоба. Най-вероятно играят в комбина с изпитващите на ДАИ. Мислех си да запиша тези разговори на телефона. После се сетих, че никой, никъде няма да се впечатли от това. В България не могат да осъдят дори тези подслушвани със специални средства, какво остава за разговор записан на телефон. Няма какво да направи човек в такива случаи. От всякъде погледнато съм им в ръцете. Но ще си намерят майстора, всичко на този свят се връща…