My Shiny Weblog!

Човек и добре да живее, рано или късно се сблъсква с тази институция. На мен ми се случи вчера. Каквото и да кажа за тях няма да е достатъчно. А и днес има риск да прозвучи, като първоаприлска шега. За съжаление въпросната институция си е съвсем инстинска. Мисля, че преди време бях чел нещо по блоговете за нея. Въпреки това, колкото и да се интересува човек, докато не се сблъска с нея не може да бъде достатъчно подготвен. Всъщност това е един франкенщайн – две институции в една. Едната е митницата – там всичко е лъскаво, чисто и поддържано. Другата е пощата, в нея се влиза с преминаване по една “тенекия”, която свързва двете сгради. Пощата е всичко което митницата не е. Сградата е стара, мръсна и неподдържана. Двете институции работят в изключителен тандем, нещо което може да се наблюдава само в България. Служителите варират по скалата от млади митнически левенти, до застаряващи пощенски касиерки и магазинерки. Специалитетите, които ще ви сервират там вклюват:

• Отваряне на пратката, заради която сте при тях и коментиране на съдържанието
• Разкарване между 5-6 гишета по няколко пъти в рамките на двете сгради
• Разнасяне между гишетата на големи количества хартия, дискети, квитанции, декларации, удостоверения, касови бележки, платежни нареждания и др.
• Плащане на различни по размер и лишени от всякаква логика данъци и такси. Аз дължах 166 лева ДДС, но за да си го платя трябваше да платя четири различни, допълнителни такси – 4 лева, 8 лева, 5 лева, 1 лев.

• Фамилиярничене и пренебрежително отношение от страна на родната митничарска школа:

- Ооо, Ай Фонче сме си взели а? Ама това е от тези новите – тримерните… (очевидно няма идея какво значи 3G)

- Сега ще трябва да попълниш данъчна декларация (дълъг, многозначителен поглед, явно тук трябваше да кажа, че имам рожден ден)

- Евтинко си го взел, ама сега ще трябва да платиш ДДС

За телефона ще пиша допълнително.

Най-напред искам да кажа на всички, че НЕ съм отвлечен. Повече от два месеца не следя новините от България. Тези дни ми стана странно, че приятелите ми се изредиха да питат дали не са ме отвлекли. Научих, че съм имал някакъв адаш, “бизнесмен”, дето го били отвлекли. Всъщност е много изгодно човек да го отвлекат в края на март месец. Особено ако решат да поискат откуп от роднините му. Много данъци могат да бъдат спестени по този начин. За съжаление аз моите данъци си ги платих, докато адаша са го отвличали. Нямам никаква представа какво му се е случило, дано наистина да пести данъци. Не пожелавам на никой да го отвличат на сериозно. Така де, трябва да си пазим “бизнесмените” и “елита”. Какво бихме правили без тях? Стигнах до извода, че човек може да бъде много по-щастлив в България, ако въобще не се интересува от новини. Това с новините и адаша ми напомня за Швейк:

Косата и мустаците на петия мъж, който според собствените му признания бил задържан заради убийството на господин ерцхерцога в Сараево, и днес още бяха настръхнали от ужас, така че главата му напомняше кученце японска порода.

С тия думи го докарали в Дирекция на полицията, тия думи ще повтаря и когато го закарат в углавния съд в Прага, с тия думи ще влезе и в своята затворническа килия.

Изводът от тази история е, че пълното откъсване от новините и случващото се в страната не е полезно. Въпреки това нервите ми не издържат на огромното количество глупости, които се бълват от различните новинарски сайтове. От сега нататък ще се опитвам да бъде минимално информиран. Ще се опитам едновременно да не се нервирам, но и да не попадам в история подобна на тази с адаша (и тази от Швейк).

root@eddie:~# tcpdump -i xl1 -en arp
tcpdump: verbose output suppressed, use -v or -vv for full protocol decode
listening on xl1, link-type EN10MB (Ethernet), capture size 96 bytes
14:07:59.991955 00:16:01:fb:c0:42 > ff:ff:ff:ff:ff:ff, ethertype ARP (0x0806), length 60: arp who-has 92.247.243.79 tell 1.1.1.1            
14:08:00.010110 00:16:01:fb:c0:42 > ff:ff:ff:ff:ff:ff, ethertype ARP (0x0806), length 60: arp who-has 77.71.14.171 tell 1.1.1.1             
14:08:00.040147 00:16:01:fb:c0:42 > ff:ff:ff:ff:ff:ff, ethertype ARP (0x0806), length 60: arp who-has 212.5.32.252 tell 1.1.1.1             
14:08:00.040177 00:16:01:fb:c0:42 > ff:ff:ff:ff:ff:ff, ethertype ARP (0x0806), length 60: arp who-has 87.254.169.41 tell 1.1.1.1            
14:08:00.410212 00:16:01:fb:c0:42 > ff:ff:ff:ff:ff:ff, ethertype ARP (0x0806), length 60: arp who-has 82.7.244.193 tell 1.1.1.1             
14:08:00.410244 00:16:01:fb:c0:42 > ff:ff:ff:ff:ff:ff, ethertype ARP (0x0806), length 60: arp who-has 89.38.1.72 tell 1.1.1.1               
14:08:00.460462 00:16:01:fb:c0:42 > ff:ff:ff:ff:ff:ff, ethertype ARP (0x0806), length 60: arp who-has 92.232.114.92 tell 1.1.1.1            
14:08:00.490200 00:16:01:fb:c0:42 > ff:ff:ff:ff:ff:ff, ethertype ARP (0x0806), length 60: arp who-has 82.2.88.210 tell 1.1.1.1              
14:08:00.490231 00:16:01:fb:c0:42 > ff:ff:ff:ff:ff:ff, ethertype ARP (0x0806), length 60: arp who-has 89.215.227.133 tell 1.1.1.1

Едно е да си квартален ланаджия. Друго е да продаваш Интернет върху равноправна Ethernet мрежа. Трето е да ползваш неуправляеми суичове. Четвърто е да си окабелил цяла София. Но да си квартален ланаджия, продаващ Интернет върху Ethernet мрежа, окабелил цяла София и ползващ глупави суичове вече постижение. Това е черешката върху тортата – златна комбинация между изтънчена простотия, печалбарство, некомпетентност, оптимизъм и непукизъм.

Днес в ранния следобед, както си седях на компютъра чух характерния звук от пищене на UPS. Пуснах една псувня на ум към ЧЕЗ – явно пак бяха спрели тока. След малко обаче сестра ми дойде да пита защо по дяволите пищи това нещо при положение, че има ток. Трябваше ми около минута да премисля ситуацията, да погледна таблото и да издам команда – “гасете всички уреди”. За по-сигурно свалих и предпазителите на таблото. Измерването с мултицет показа между 260 и 280V напрежение по мрежата. Обадихме се в ЧЕЗ, от където започнаха да проверяват случая. Малко след това тока спря, когато тръгна беше 220V. Включих само UPS-а и зачаках, нямаше повече проблеми. След няколко минути дойде екип на ЧЕЗ, казаха ни че имало авария наоколо, но вече всичко било наред. Случката за нас беше с щастлив край. Чудя се обаче дали няма хора с изгорели уреди и дали при нас нямаше да има такива, ако не бях вкъщи или ако не бях усетил за какво става въпрос.

Това нещо представлява официален документ, издаван от фирмата монополист в регистрацията на домейни от областта .bg. Вземайки такава дребна сума за извършваната от тях услуга, явно нямат пари да си закупят счетоводен софтуер. Може би трябва да им изпратим по 1-2 лева през Българската Коледа?

Всяка година около тази дата, а напоследък и доста по-рано, започват поредицата от събития, които аз наричам коледно малоумие. Хората започват да се сещат, че наближава Коледа и много бързо стават изключително религиозни за кратък период от време. Плюскането на пържоли по време на постите и изобщо незачитането на нито една християнска ценност нямат никакво значение. Много е важно всички да са християни по Коледа, дори тези, които са виждали библията само по телевизията. Всички съвестни коледни християни в България е много важно да изпращат SMS за по няколко лева. Това е издигнато в култ, трябва да храним горките родни мобилни оператори, пък току-виж, че покрай тях и някой гладен е намазал. Естествено по Коледа печелят не само мобилните оператори. Това е най-големият капиталистически и консуматорски празник. Важно е да се купува – няма значение какво, няма значение за колко пари. Важното е всички да купуват. Масовото купуване е съпроводено с блъсканици по улици и магазини в неразчистената от снега София. Обикновено за празниците тук се срещат цялата гама провинциални мутроподобни бизнесменчета, дошли в софийския мол, за да са модерни и те. Къде да пазаруваме по Коледа, ако не в мола? По Коледа е много трудно да срешнеш по-голям християнин от добре облечен бизнесмен в джип за 200 хиляди лева, с руса мадама на седалката до него. Някакси тези хора са им най-ясни християнските добродетели. Трябва да има и коледно настроение, то се създава с китайски лампички от 5 лева, които се навсякъде – от кръчмите до Народното събрание. Всъщност с цел икономия (или някаква друга цел?) коледните лампички в София не се свалят никога. Коледата е сблъсък на две големи титанични идеологии – християнство и капитализъм. Най-напред е разбира се християнството, то дава повода за празника. Всяка Коледа по телевизия дават до болка познатите филми за роденото от самотна майка еврейче. Всяка година се очудвам до какви нови висоти е дотъпял Холивуд с поредната си нереална интерпретация на това събитие. По Велик ден пък гледаме как го разпъват на кръста. Това е интересен феномен – кървавите екшъни са забранени за деца, но пък за сметка на това далеч по-жестоките библейски филми са позволени. Насилието върху хората се счита за недопустимо, но пък Христос можем да го мъчим свободно по Великден – но да не се отплесвам. Всъщност проблемът с капитализма и християнството е най-виден в САЩ. Покрай техните урагани бях чел за един град в Тексас (някъде с размерите на Пловдив), който се казва Corpus Christi или в превод – Тялото Христово. А и за малко да си изберат за вицепрезидент сексапилната губернаторка на Аляска, според която Земята била създадена преди 5000 години от Бог, а хората живеели извесно време заедно с динозаврите. Това май му се казва релиогиозен фанатизъм (или обикновена простотия). Човек трябва да поддържа някакъв баланс между вяра, религия и църква. Аз май още не съм намерил този баланс за себе си. Хубаво е човек да вярва в нещо, защото вярата го крепи (не е нужно да е в Бог), но не трябва да се стига до крайности. Гледам на Коледата, като на един почивен ден. Няма да пазарувам, няма да пращам SMS, няма да ходя на църква, защото не се имам за вярващ християнин. Ще изпусна абсолютно всички коледни намаления, промоции, акции и отстъпки. Всъщност стигнал съм до извода, че най-доброто време за пазаруване на каквото и да било е в началото на януари – всички коледни малоумия са отминали, магазините са заредени, а хора почти няма. А тази Коледа си имам и интересна книга за четене на тема религия – Малки Богове на Тери Пратчет.

Вчера ходих до COMO, за да си търся диван. Неочаквано бързо се ориентирах и реших да си купя този:

Докопах се до консултант, това често пъти е проблем в този магазин. Той попита “ама знаете ли кога ще дойде?”, преди да успея да отговоря начука един номер в компютъра. Заяви, че мога да си получа дивана в средата на февруари. В момента имали само сини, пък аз искам оранжев. Естествено на сайта тази подробност не е отбелязана. Пише, че ги имат на склад, а снимката по подразбиране е на оранжевия. Мисля, че това време е достатъчно за производството на дивана и транспортирането му с камилски впряг на няколко хиляди километра разстояние.

След като ни направиха на маймуни с новите си карти със снимки, тази верига магазини продължават с идиотската си политика към клиентите. От извесно време освен на изхода Метро картата трябва да се показва и на входа. До скоро имаше опашки на входа, защото всички клиенти трябваше да се изредят през някакъв бавен баркод четец. Слава богу го смениха. Днес на същия този вход ми заявиха, че не мога да вляза с раница в магазина. Същата тази раница, с която съм влизал в същия този магазин поне 10 пъти. Същата тази раница, с която съм хвърчал в самолет поне четири пъти. Може би тази верига магазини, на която оставям поне по 500 лева на месец се страхува, че съм крадец? Естествено никакво логично обяснение не дават, защо аджеба не може да се влиза с раница. Това го пишело в някакви правила, които аз съм бил подписал, когато са ми издавали картата. Понеже в раницата си носих лаптопа имах следния избор. Да си го оставя в колата, при което те не носят отговорност като ми го откраднат, или да си го оставя в техния “сейф” срещу депозит. Дали ще ми платят обезщетение ако нещо се случи с техните сейфове естествено никой не можа да каже. След като си оставих раницата в колата, с риск да си изгубя лаптопа, срешнах в магазина трима души с раници. Препоръчвам на всички да НЕ пазаруват в магазините на Метро Кеш Енд Кери България ЕООД. На мен лично това ми беше последното посещение в техен магазин.

“Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова дълго време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.”

— Константин Иречек (1854 – 1918)

Честит празник на всички знаещи и можещи! Пожелавам на България да има такива политици.

Още от гимназията, когато за първи път се запознах със света на отворения код, ми се иска да спонсорирам някой проект. Това си беше трудна работа по няколко причини. Най в началото проблем беше липсата на пари. После пък се оказа, че превеждането на пари от България към света е голямо приключение. Дълги години за Paypal България не съществуваше (за разлика от Албания примерно). Кредитните карти бяха лукс, а нашенските дебитни не ги приемаха никъде. Голяма част от тези проблеми са в миналото, а моето последно оправдание от последните години беше липса на време. Реших да спонсорирам OpenBSD, като си купя последната версия. Всъщност от няколко години не ползвам тази операционна система, но пък за сметка на това ползвам техните OpenNTPD, OpenSSH и PF във FreeBSD. Естествено, когато даваме пари за някакъв проект с отворен код, ние знаем, че това ще ни се върне под формата на по-добър софтуер. Все пак реших, че ако преведа някаква сума просто така и не получа, нещо което може да се пипне в замяна – ще съм леко прецакан. В това отношение ме кефи политиката на OpenBSD. Разходите за пластмасова кутийка, 3 диска и няколко лепенки са минимални, но пък носят много по-голямо удовлетворение от едно “thank you” по email. Пуснах си поръчката още на 10 септември. Вчера отидох до пощата и си взех дисковете. Пощенското клеймо е от 13 октомври, не знам защо са се мотали толкова в пощата. Друг тъп, типично български момент е, че вместо да ми доставят пратката вкъщи (нещо за което съм платил) ме карат да ходя да си я вземам. В крайна сметка аз ли съм поща или те? Хубавото е, че все пак лелката набивала печатите върху плика не е успяла да счупи пластмасата на кутийката с дисковете. Тя изглежда ето така. За доставките на дискове за Европа отговаря един OpenBSD разработчик от Белгия, а имено Wim Vandeputte. Освен кутийката с дисковете, той е бил така добър да ми изпрати и представяния на няколко доста интересни, поддържащи OpenBSD хардуерни платформи. Друго нещо, което имаше в плика е фактура за фирмата, както и разпечатка на моята поръчка подписана с PGP. Общо за всичко платих EUR 56.00. Този “продукт”, който си купих мисля да го използвам във фирмата, за работата ми. Освен това голяма част от тези пари всъщност представляват дарение. Най-нормалното нещо на света е държавата да не ми ги облага с данък. Когато отида обаче при произволен счетоводител, при вида на фактура от Белгия той ще изпадне в див потрес и трайно умопомрачение. Ако почна да му говоря за PGP и защо аджеба това е подпис – най-вероятно ще получи инфаркт. А дали някой в НАП знае как се работи в подобни случаи? Силно се съмнявам, те не знаят дори как работят техните собствени системи. Най-вероятно лелката в НАП, като види, че на тази фактура няма Булстат номер, просто ще я изхвърли в кофата за боклук, а мен ще ме глоби. После ходи и обяснявай, че в Белгия няма Булстат. Всъщност не знам дали е така, просто правя грозни спекулации по темата. Би трябвало да има някакъв ред, но дали той е приложим на практика нямам идея. Приемам съвети и акъл по темата. Въпросната фактура трябва да я отчета чак догодина, до тогава имам време да мисля – имам ли аз желание да си навлеча подобни неприятности за сумата от 10-15 лева. Но всички тези глупости не трябва да ни спират да спонсорираме проектите с отворен код. OpenBSD 4.4 излиза официално на 1 ноември, а аз го имам 1 седмица предсрочно. Още една причина да си го купите по този начин.