My Shiny Weblog!

Това на снимката е воден кран – може би най-боклучивия воден кран, който някога е произвеждан и внасян в България. В кварталната железария този кран струва 5 лв. и е единствения предлаган от този вид кранове. Цената по каталог на крана е 2,05 лв. Най-вероятно истинската му цена е 0,20 лв., а хората които го продават са мошенници. А чиновникът позволил внасянето на този боклук в България е за затвора. Марката на този кран е “HD” – каквото и да означава това. В единствения каталог, който успях да намеря пише, че този кран е произведен от “Metalica – Гърция”. Силно се съмнявам тази информация да е вярна. Най-вероятно това е китайски кран. Логото изглежда така:

На тази снимка се вижда счупения кран, счупен след 3 години употреба. Просто една нощ кранът реши да се счупи. Целия апартамент беше залят с гореща вода до глезените. Естествено заливането с гореща вода не се отразява особено добре на паркетите, килимите, вратите и талашитите. Всичко това води до големи разходи – разходи които производителите на крана, търговските представители за България и българската държава в ролята си на стандартизиращ орган – няма да поемат. Ако живеех малко по на запад може би имаше някакъв шанс да осъдя тези мошенници. Но тъй като живея в България, единственото нещо което мога да направя е да предупредя всички минали, бъдещи и настоящи техни клиенти – веднага си сменете всички кранове. Всъщност, както вече споменах, смяната на тези кранове не е толкова проста работа, тъй като по-читави много трудно се намират. Това е и причината аз да съм с тези. Но все пак има една фирма (няма да казвам коя), която предлага по-добри – или поне се водят за такива. Никога не съм си представял, че може да ми се случи подобно нещо – поцинкованите тръби и техните кранове, с които съм боравил през целия си живот никога не са се чупили.

Тази вечер ще пътувам за Созопол. Не съм ходил по Черноморието в близките 4-5 години. Миналата седмица си взех билети за автобус – Груп Плюс/Етап Адрес, или както там са решили да се наричат тези измамници. Последното ми пътуване с тях, на последното ми ходене по Черноморието завърши с много псуване и счупен автобус. Оказаха се обаче монополисти, други билети за автобус не успях да си взема. Записал съм си филми и книги на телефона, в случай че се наложи да висим някъде. Всъщност на автогарата в София, на гишетата за билети (в стил 70-те години) има едни каки, които дори нямат компютри. Всичко се пише на ръка, на хартия, а автомат за билети там би изглеждал, като излязъл от фантастичен филм. Разбира се, плащанията са само в кеш. По кофти стечение на обстоятелствата, ентусиазирани археолози изровиха някакви библейски, еврейски кокали на островчето. Утре се очаква целият български народ да се събере в Созопол, за да участва в шествие, разнасяйки въпросните кокали из центъра на града. Сигурен съм, че произхода на Божидар Димитров и намирането на тези кокали в Созопол си е едно най-случайно съвпадение. Важното е да се развива местната икономика. Да има пари за предприемачите, да има пари и за ТИМ (или техния местен аналог). Хотел в Созопол не успях да си харесам по Интернет. Всичките ми се струват скъпи и тъпи, особено скъпи през август месец, но също толкова тъпи. Грозни, зле направени сайтове и фотошопирани снимки. Едно от нещата, с които са известни българските хотели е тяхната енерго-неефективност. Абсолютно всичко в тях се прави на ток. Когато бях в Созопол за последно тока спираше редовно. Една вечер си стоях гладен, поради простата причина, че не можеше да се намери кръчма, която да е в състояние да готви без ток. А това се дължи на един дърт 110 киловолтов далекопровод. Мислех си, че тези проблеми вече са решени, но очевидци и потърпевши разказаха друго. Може би някой местен предприемач трябва да се разходи по комшийте и да обърне внимание на големите газови цистерни, които са пред входа на почти всеки техен хотел. Или мушмороците от ЕВН/НЕК да спрат за малко да лапат и да вземат да си поправят мрежата. Онзи ден пък затвориха един плаж там наблизо, който бил радиоактивен заради медните мини. Голяма работа, малко уран от хвостохранилището, местните се къпели там от малки и нищо им нямало. А преди да се разшуми, че е радиоактивенм бил известен като екологично чист, понеже наоколо няма хотели. Съмнявам се за тези години да са решили и проблема с пречиствателните станции. То ако има нормална канализация в новия град – и това ще е някакъв напредък. Цените на чадърите и шезлонгите на плажа сигурно са нарастнали за тези години, най-вероятно е и по-мръсно. Въобще как да не му е кеф на човек да отиде на море в България. Навих се само заради едни приятели. Не знам колко време ще издържа – но сигурно ще ми пази влага дълго, и няма да отида скоро пак там. От положителната страна на нещата – тази нощ се очаква облакът с частици от Слънцето да достигне Земята. Според някой сайтове, aurora borealis може да се появи и на нашите географски ширини. Дано да е ясно времето тази нощ.

Гордост е да служиш в редовете на България и МеВеРе!

Утре със сълзи в очите и треперещи ръце ще отида да подаря гербер на сержант Петров в нашето РПУ!

Днес Агенцията по вписванията ме уведоми:

УВАЖАЕМИ/А ГОСПОДИНЕ/ГОСПОЖО,

*Това е автоматично генерирано от информационната система на Търговския регистър уведомление, на което не следва да отговаряте. За повече информация можете да използвате информационната система на Търговския регистър (www.brra.bg), като направите справка в партидата на търговеца по ЕИК или в Документи без партида.

Чак ми се насълзиха очите от умиление. Всъщност “входирането” има дълга предистория. Тази сутрин, излизайки от вкъщи си мислех, че няма какво по-лошо да ми се случи. Цяла нощ водих преговори със Софийска вода АД да ми пуснат водата. Цяла нощ вуйната на горещия телефон ме лъжеше, че водата ще дойде след час. Вместо от 10 до 22, нямаше от 10 до 6:30, ама 6:30 сутринта на другия ден. В офися обаче колегата леко закъсня. Висял като паяк цяла сутрин на опашка пред Агенцията по вписванията. След като разказа какво е станало накратко, аз се плеснах по челото, че това май и мен ме засяга. Някой болен мозък в държавата е решил, че финансовите отчети на фирмите трябва да се пращат в Агенцията. Това е третото място, където човек се налага да подава едни и същи данни през годината. Първото е Националния статистически институт, второто е Националната агенция по приходите, а от тази година – третото е Агенцията по вписванията. Три различни информационни системи, написани на три различни платформи, очевидно без никаква връзка по между си, задължават фирмите да им подават едни и същи данни. За разлика от първите две места обаче, на третото удоволствието се заплаща – струва 35 лв. по Интернет. Злите езици казват, че на живо било 50 лв. И така, започна борбата с информационната система на Агенцията. Всичко започна едно такова невинно – име, егн, булстат, адрес на регистрация, адрес на кореспонденция. И разни други подобни данни, за които Агенцията гарантира, че са мой и са верни – за по-сигурно да си ги препиша. След това стигнах до прикачването на файл – опа. Единственият известен формат, който НЕ се поддържа на това място е XLS. Толкова е логично, кой идиот би решил да си подава финансовия отчет в XLS формат. Къде ли по света има счетоводител, който да работи с Excel. Тук започна бясно конвертиране на XLS в PDF. Не се получи много читаво, ама какво пък, така или иначе никой няма да го чете. Стигнах и до последната част – подписването. Опа – тук сесията гръмна, понеже не съм имал инсталиран Java plugin. А за да се инсталира такъв, както всички знаем браузера трябва да се рестартира. Пък след рестартирането на браузера какво следва? Ами ясно е – всичко от начало. Набих всичките данни от начало, но без да искам изкарах частта за прикачване на втори документ. Е да де ама втори документ нямам, а това е голяма грешка, понеже тази част изкарана веднъж не може да се махне. И така, трябваше да прикача нещо, но какво по дяволите. Мислех си за едно хубаво порно – примерно с трима негри и блондинка. Е да ама, сигурно имат ограничение за размера на прикачения файл, а и трябваше да го преименувам, което значи, че няма как да го изгледат. И така ненадейно ровейки из документите си стигнах до един шедьовър, който изчерпва всичко, което бих искал да кажа на Агенцията по вписванията. Картината много добре описва взаимоотношенията между държавата и бизнеса. Казва се Запорожките казаци пишат писмо на турския султан, на Иля Репин:

И тъй като нивото на администрацията в България е сравнимо с това на Тюркменистан и Северна Корея, сигурен съм, че никой държавен служител няма да види тази прекрасна картина в моето “входирано” “искане”.

chitanka.info е тук. Сийдвам от няколко места, като гледам и много други хора го правят. И моите сървъри са скрити, в метални кутии. Чакам Явор Колев да дойде да ми ги спре – лично. На “рицаря на книгата” май трябваше да му обяснят за какво служат книгите, преди да го наградят.

Из статия в Sofiadnes.com, със заглавие Късат пари на недоволна американка в чейндж бюро:

“Американска гражданка извика полиция, за да й върнат сума от обменно бюро в София, съобщиха от пресцентъра на МВР. В чейндж бюро на бул. “Витоша” към 12.30 часа в столицата американска гражданка е обменяла валута. Когато трябвало да подпише бордерото не била съгласна с курса и поискала да й се върнат парите. Касиерката на обменното бюро не пожелала да й върне цялата сума – върнала й само половината от парите, а другата половина скъсала и се затворила в кабинката. На мястото е изпратена полиция, тъй като касиерката не пускала никого в кабинката. Работата по случая продължава.”

Стандартна полицейска хроника, обаче детаилите са доста интересни. Тази “американска гражданка” е моя приятелка. Всъщност, преди да й пратя линка към статията, тя дори не подозираше, че е американка. Но очевидно журналистите отново са решили да използват фантастични елементи в статията си. Въпросното бюро не е конкретизирано, но аз ще го конкретизирам – намира се на бул. Витоша 3. Кратка справка за историята на това място, показа че то съществува от поне 5 години. Случаите за измамени “клиенти” там са много. Всъщност не знам дали това бюро има не измамени “клиенти”. Схемата е проста, на табелите е обявен изгоден курс. Жертвите влизат вътре, питат касиерката, дали курса наистина е този, а тя потвърждава. Когато парите бъдат обменени, “клиентът” разбира, че е измамен, като получава по-малка сума пари и бележка, на която курса е различен. Естествено касиерката отказва да върне парите, като използва обиди и заплахи за да изгони жертвата от стаята. Както всеки разумен човек може да се досети, тази схема се развива със съдействието на охраната, а най-вероятно и със знанието на полицията. Как мислите, дали собственика на това бюро, намиращо се на бул. Витоша 3 е случаен? Едва ли. По-интересното е друго, защо сега, след 5 години работа се обръща внимание на това бюро, че чак и сайтовете пишат за него. Много е просто, в природата съществува закон – законът на джунглата. Винаги по-голямата риба изяжда по-малката, а по-големи риби винаги има. Та въпросната мутра, държаща тази дупка за измами, наречена change бюро попадна на голяма риба. Моята приятелка е завършила право и е търговски представител на американска фирма, която инвестира в България. Също така, тя има роднински връзки с премиера на една друга, интересна държава. След разправията с кифлата зад витрината, охраната е отказал да й даде телефонния номер на полицията. Ето такава охрана имат тези бюра. В крайна сметка се оказало, че номера е запаметен в мобилния й телефон. И тя е успяла да извика полиция без да излиза от там. Като видяла, че става напечено и няма да й се размине, касиерката продължила с обидите и заплахите и демонстративно скъсала банкнота от $50. Когато полицията пристигнала, касиерката отказала да им отвори. Отворила чак когато дошъл шефът й. В крайна сметка всички отишли в полицията, а моята приятелка обяснила коя е и предложила да реши проблема на дипломатическо ниво. Предполагам, че това е дало една добра мотивация на полицайте, да поработят. Не очаквам това бюро да го има още дълго – всъщност ще бъде интересно, ако след някой и друг ден Б.Б. или Ц.Ц. отиде лично да го затваря. Май тази приятелка е в състояние да реши доста проблеми, които “простосмъртните” хора не могат. Това е доста жалко, предвид европейските претенции на България.

Човек и нова кола да си купи, рано или късно му я блъскат. Моята я блъсна един доста типичен за българските пътища екземпляр. Набор 76, от Ихтиман, с ужасно бърз Голф 2. Той понеже “карането го може”, даже и с джапанки – гуми да не е луд да сменя. Един ден, карайки с “несъбръзена скорост”, по време на дъжд, на бул. България “спря” в 6 коли. До тук добре, все пак са 6, ако беше само в моята щеше да е значително по-зле. И така, с протокола от КАТ, право в Евроинс. Естествено, както може да се очаква, човек на подобно място попада на гишета и каки пред компютри. От каките “клиентът” взема формуляри, тип тоалетна хартия, и на тях започва да преписва данните. Данните на колата, данните от протокола на КАТ, данните на фирмата, данните на шофьора. И много други данни, намиращи се на други формуляри тип тоалетна хартия, които Евроинс очевидно грижливо пази в папки, шкафове, мази и т.н. След преписването идва огледът. Няколко бацета слизат от офиса долу в гаража, да документират щетата – с писания, снимки и чудене. Понеже едното баце не беше обърнал внимание на протокола от КАТ в оригинал и копие, които се намираха в ръцете му, опита се да мине с номера, че нямало да се вместим в 10% от общата застрахователна стойност (която се полага без протокол). Като видя, че протокол все пак има, в два екземпляра, беше готов да дава пари. Естествено мен пари не ми трябват – трябва ми ремонтирана кола. И така, колата стигна до сервиза на Евроинс, който се намира на китната софийска улица Луи Аиер. Луи е характерен с това, че една от многото улици в Манастирски Ливади, която стига на 10-15 метра от Околовръстното – но не и на самото Околовръстно. Тъй като в тази част на София, условия за пешеходене практически няма – за да се стигне до там (или от там), човек трябва да разполага с някои базови уреди за оцеляване – добри обувки, GPS и кучегон. Приемането на колата в сервиза се оказа не толкова проста работа. За да приемат колата, от сервиза на Евроинс, от Евроинс трябвало да направят втори оглед. Понеже в протокола от първия оглед били написали, че задната врата трябва да се ремонтира, пък тя не подлежала на ремонт. Наложи се да обяснявам на приемчика, че всъщност мен въобще не ми дреме какво ще се разбира Евроинс с Евроинс. И така, след няколко дни правиха повторен оглед, с други думи мотаха се няколко дни. Срокът за смяната на задна врата с няколко пластмаси и изправянето на предна беше фиксиран на около 1 седмица. Естествено това стана с преговори, нямало части, не било ясно дали има на склад, не било ясно кога ще дойдат, не било ясно на колко пъти ще се поръчат. 2 седмици по-късно, с много бутане, юркане и подсещане по телефона – колата беше готова. В уговорения час трябваше да си я вземем. С радостен вид и усмивка на устата, приемчика даде ключовете. Това не беше необходимо, понеже колата беше отключена. Централното заключване обаче не работеше, след кратко чудене от страна на приемчика – стана ясно, че никъде в колата няма ток. Обяснението на приемчика успя да ме извади извън равновесие:

- Нали знаете, в колата има едни лампички, които светкат, като се отворят вратите. Понеже вратите на вашата кола бяха ремонтирани и сменяни, тези лампички са светили дълго време и акумулатора е паднал. Ако искате оставете кола да ви го заредим.

Добре, мързяло ги е да махнат клемата на акумулатора, мързяло ги е да изгасят плафоните, но защо трябваше да ги мързи да ми заредят акумулатора преди да ми дадат ключовете? С изправянето на ламарините, смяната на вратата и боядисването се бяха справили без забалежки. Обаче бяха “забравили” да сложат част от пластмасите, които запушват различни отвори по вратите. Също така, бяха сложили всички гумени оплътнения от старата врата, на новата вратата. Като с просто око се вижда, че голяма част от тях са скъсани. Оправданието беше, че не са знаели, че желая да се сменят. Това наложи баналния въпрос – а дали не са забравили да монтират накладки, или да налеят спирачна течност? Най-смешната част от приемането на колата беше приемно-предавателния протокол. Оказа се, че всъщност, според приемчика, човек не може да напише нищо в полето “забележки” на протокола. Беше категоричен, че ако има забележки, колата трябва да остане там, за да ги отстранят. Отказа да напишем “паднал акумулатор” в това поле. След 2 седмици без кола, и цялото разтакаване от тяхна страна, нямаше никакъв начин да ги чакам още 4 часа да зареждат акумулатор. Очевидно за да вършат работа от Евроинс, човек трябва да ги бута и да им казва какво да правят. Явно се очакваше аз да им кажа да сменят гумените оплътнения, аз да им кажа да изключат плафоните, аз да им кажа да ми заредят акумулатора, аз да им кажа, че на вратата има декоративна лепенка, аз да им кажа, че не са запушили всички дупки по вратите. В крайна сметка, не стана ясно – аз ли съм клиент или те?

Из статия в dnes.bg попаднах на следните подробности от новия проектозакон за образованието:

“Новият проектозакон за образованието предвижда учениците да минават и с двойка в следващия клас, но според Коджабашиева, това не трябва да поражда остри коментари в обществото, защото това се случвало и в момента.”

Така е, това не трябва да поражда остри коментари в обществото. Това трябва да породи обесването на заместник-министъра на образованието Милка Коджабашиева на пилоните пред НДК, филмирано и излъчвано на живо по всички телевизии. Безспорно, това е най-голямата министерска простотия, която някога съм чувал. Не мога да си представя, как един нормален, влизал в училище човек, би могъл дори да си помисли за подобна глупост. Тази патка заспала обаче е министър, не само че си го е мислила, не само че го е казала, но се опитва да го пробута и в закон. Бях започнал да се чудя, кога на сцената ще изгрее по-рафиниран дебил от Симеон Дянков. И ето, че не трябваше да чакам дълго.

Вчера в час пик пътувах в тролей номер 2. Както често ми се случва – с iPod в ушите. Изненадващо бях успял да седна. На кръстовището на бул. Витоша тролея наби спирачки и хората изпопадаха. Един от пътниците беше свещенник с расо, направи доста комично залитане. Надявам се все пак да не си е счупил нищо. Очевидно нещо беше станало – тролея отвори вратите и всички почнаха да слизат. Извадих си музиката от ушите и излезнах да гледам сейр. Бул. Патриарх Евтимий беше запушен до където можеше да стигне моето не особено добро зрение. Тролеят беше ударил такси. От тролея скочи една лелка, от таксито скочи един мургав съгражданин и разправията започна. Таксито беше с изкривен багажник и счупен фар. От някъде дотичаха двама полицаи. Единият от тях ръкомахайки с КАТ палката в ръка започна да разтървава двамата шофьори. За мое най-голямо съжаление – до бой не се стигна, а и разменените реплики бяха бедни на урбанистичен фолклор. Поради задръстването и блокирането на движението – както на тролеи, така и на всичко останало – никой от пътниците не пропусна представлението. Двамата служители на реда бяха червендалести, с големи кореми и кървясали очи. Не приличаха на пияни, но по всичко личеше, че пият – ако не на работа, то поне през цялото останало време. Те се заеха с регулиране на движението, докато шофьорите продължиха да изясяват кой е виновен – с бурно ръкомахане, но без шамари. Единствения начин за отпушване на движението беше прибиране на тролея, в лентата в която по принцип трябва да се движи – същата лента, която е пълна с паркирани коли. Това беше свързано с изгонването на насъбраните там таксита, които явно се канеха да се намесят – ако лелката вземе да ошамари техния колега. Като видяха, че няма такава опасност се махнаха. Единият катаджия отиде зад тролея и с типичното небрежно, многозначително ръкомахане с палката, започна да приканва шофьорите да обиколят спрелия тролей. Понеже повечето от тях не виждаха драматичните събития отпред – имаше изненадани възгласи и въпроси от типа – тоя па кво иска?. След разчистването на платното зад тролея, лелката върна назад и се намести в освободената лента. Прибра си жартиерите (не нейните – на тролея) и спорът кой е виновен продължи. Естествено никой през цялото време нищо не премери, а и никой не се сети да провери дали някой от пътниците не се е ударил при спирането. И тъй като и двете МПС-та вече бяха преместени – това нямаше никакво значение. Очевидно катаджиите бяха направили оптимистичното от медицинска гледна точка заключение – щом могат да ходят – нищо им няма. Ако трябва да перефразирам великия Пратчет – интелектът на една тълпа е равен на интелекта на най-глупавия нейн член разделен на броя на хората в нея. След няколко минути дойде 9-ка, всъщност дойде не е точна дума. Тя си беше там от самото начало, просто сега беше успяла да измине последните 20 метра и да стигне до спирката. Пътуването в тролея беше фетиш преживяване, понеже вътре беше тъпкано и преди да се натъпче народа от първия тролей. Една лелка се опита да ми извади бъбреците – за щастие неуспешно. Понеже 9-ката не ходи чак до вкъщи – доприбрах се пеша. И така в игри и закачки, неусетно минаха 2 часа от както бях тръгнал от офиса. Това за пореден път потвърждава относителния характер на времето за прибиране в София.

java.lang.NullPointerException: Неочаквана грешка

Политиката на държавната администрация спрямо гражданите се провежда под мотото “едно в много”. Една информация трябва да бъде записана на много места, в много информационни системи, и в много шкафове с хартия. Още по-добре е, ако това става ръчно, лично, и най-отдолу на всяко копие има подпис и печат. Тази година станах жертва и на насилственото пререгистриране на всички фирми в новия търговски регистър. Тъй като там не успях да преборя електронната система, отидох на крак да се пререгистрирам. Това ми костваше около 14 подписа и печата. С НАП и НСИ май приключих, но щурмуването на НОИ тепърва предстои. Там положението с подписи, печати и имена е драматично, тъй като обикновено се попълват отделни бланки за всеки месец. В тях се подава ценна информация, като например колко дни има в един месец – очевидно в НОИ незнаят. Подаването на всяка една от тях е свързано с превеждането на пари по четири различни банкови сметки. Превеждането на лихвите към всяка една от банковите сметки става по допълнителна банкова сметка. Това означава попълване на лични данни на 12 места за една година, превеждане на пари с 48 платежни нареждания, което води до 60 подписа и печата. От скоро може да се попълва и една декларация годишно, но с този змей не съм се борил – май ще е по-лесно да си карам по стария начин. И понеже всички тези системи са толкова лесни за използване, министъра на финансите не спря да се чуди как е възможно толкова много хора да не си плащат осигуровките. Несъбирането на осигуровките, които са си чист рекет, доведе до безумните идеи за неговото увеличение – като не можем да накараме всички да плащат, поне да прецакаме малкото, които го правят. Разбира се, това щеше да доведе до значително намаляване броя на плащащи и идеята беше зарязана в името на повишаването на ДДС. По този начин наистина ще бъдат прецакани всички, като най-много прецакани ще бъдат най-бедните – те няма как да не купуват храна и няма как да не плащат ДДС върху храната. Сумарно данъците се приближават до 50%, държавата си позволява да краде половината доходи на населението без да предлага абсолютно нищо в замяна. Олигархия, корупция, бюрокрация, антихуманност – нищо ново в България.