My Shiny Weblog!

Ще използвам днешния капиталистичеко-католическо-алкохолически празник за да направя едно важно съобщение. Започвам благотворителна кампания, набираща средства за погасяване на моите задължения към различни питейни заведения в столицата. Както всички знаем, писането на блог, който обръща внимание на различни житейски проблеми е на моменти трудно, неприятно и депресиращо занимание. За компенсиране на тези негативни влияния, аз често пия бира – в тесен приятелски кръг, най-често в Халбите. От днес давам уникалната възможност, на всеки който желае, да се включи в отглеждането на един български блогър – писач, драскач, оплаквач, пияч, freelance програмист, wifi хакер, мрежар, планинар, песимист и атеист. В сравнение с пострадалите от земетресението хайтянчета, гладните сомалийчета, болните индийчета и изоставените циганчета – хората като мен са малко. Дори може да се каже, че са изчезващ вид. А има и друга важна разлика – гореизброените хора са значително по-нуждаещи се от мен. Лошото е, че колкото и пари да им даваме, те трудно ще се оправят, а има опасност да станат още повече и още по-нуждаещи се. Моите нужди са далеч по-скромни – вместо да ме изхранвате, лекувате или да ми строите къща – достатъчно е само да ме напивате. А това отнема едва около 3-4 бири, 2-3 пъти в месеца. Даряването на пари за моята благотворителна кампания НЕ изисква дори изпращането на SMS на кратък номер. Заради мен няма да ви спрат на улицата или да прекъснат любимия ви сериал по телевизията. Достатъчно е да оставите парите в буркан сметката, използвайки този линк или банера в дясно. По този начин вие ще направите едно уникално добро дело, с което може да се похвалите на своите приятели, близки и роднини. Дори една стотинка от дарените от вас пари няма да бъде платена, като данък на държавата или като такса на мобилен оператор. В случай, че буркана събере повече пари, от колко съм в състояние да изпия, те ще бъдат използвани за купуване на различни хардуерни играчки (като тези или тези например). Чувствайте се свободни да изпращате адреса на моя буркан на всякакви богати хора и организации. Това включва богатата ви пралеля в САЩ, която в момента си пише завещанието. Както и на нигерийските престолонаследници, от които често получавате поща.

Снощи получих първата си заплаха за саморазправа свързана със съдържанието на този блог. Имах среща в центъра, но бях подранил. Разхождах се в района на Попа, когато неочаквано чух викове – “Мръсно, лудо копеле, какво лошо си видял от мен?”, “Сега като ти ударя един ще видиш ти!”, “Как може да пишеш такива неща?”, “Ще те намеря, ще те пребия!”. В първия момент не можах да се осъзная какво точно се случва. После видях туловището на ето тази дама да се приближава към мен крещейки. Хората се отдръпнаха и започнаха да ни гледат уплашено и изненадано. До колкото имам опит, с луди хора човек трябва да бъде любезен. Единственото, което й казах беше – “И аз се радвам да ви видя!”. След това или трябваше да се дръпна, или трябваше да я шамаросам. Отдръпнах се, имаше опасност хората наоколо да не разберат кой от двама ни е лудия в тази ситуация. Въпросната дама продължи да обикаля около мен приказвайки на висок глас обиди и заплахи. Поведението на тази “учителка”, “журналистка” и “екстрасенска” въобще не се нуждае от коментар. Чудя се само от къде тази злоба, тази жена явно съвсем е откачила. В статията си бях описал спомени от преди 8-9 години, които изплуваха след като видях снимката й в dir.bg. Естествено тя може да напише какви ли не неща по мой адрес на най-различни места в Интернет. Разликата е, че те най-вероятно няма да са верни, а това което аз бях написал е вярно и имам свидетели. Освен това е много по-лесно да нападнеш някой на улицата, от колкото да пишеш клевети за него по блогове и форуми.

Как е разумно да се постъпва в подобни случаи и до колко такива неща ще стават и за в бъдеще? Мисля, че за да се случи това нещо допринесоха две неща. Първо, че бях писал конкретно за нея – със снимка и име (точно както в dir.bg). Второ, че тя очевидно помни всичките си ученици и успя да ме разпознае сред тълпата. Тъй като не съм писал конкретно нищо за други хора, надявам се да нямам такива случки повече. Но знае ли човек, откачалки всякакви…

От вчера блогът ми се разптостранява с Creative Commons лиценз. Това лицензиране не ми е необходимо. Мисля, че е напълно излишно, прекалено сложно и неприложимо. Реших да го направя само защото повечето известни блог агрегатори го изискват. Ако съм разбрал правилно условията на “довогора”, дал съм право на всички да правят каквото си искат с тази моя “творба”, при положение, че си признаят изполчването на части от нея. Това адски много прилича на BSD лиценза с две клаузи, който според мен е най-добрия лиценз за софтуер. Добре де, може би по-добър от него е Beerware лиценза, но за съжаление той се ползва на много малко места. Винаги много ме е дразнело, когато авторските права или въобще някакви други закони се опитват да вървят срещу основни правила на природата. Една типична такава глупост е, когато една компания обяви, че има собственост – “интелектуална собственост” върху някакъв сорс код. В такъв случай нейните програмисти нямат право да използват тази “собственост” в проекти за други компании. Аз съм на мнение, че няма как една компания да има “собственост”, която е излезнала от моята глава. Винаги ще мога в работата си да използвам код, който съм писал на някакъв минал етап от време. Ако някой се опита да ме спре, мога така да го ползвам, че той да не разбере. Все пак има безкрайно много начини да се организира кода на една програма. Всички тези неща са близки до акъла, но явно на законотворците им е удобно да си затварят очите за тях. А на неразбиращите хора да вярват в законите. В това отношение споделям идеите на Ричард Столман, но не и тези за GPL лиценза. Струва ми се, че както голяма част от комерсиалните лицензи, той също е неприложим. Освен това е излишно да караме хората да връщат обратно модификации направени на в сорс кода на нашите програми. Както и да е, тук много задълбах. От вчера всеки може регламентирано да прави каквото си иска с писанията в този блог, преди това можеше да го прави само нерегламентирано!

Поне от няколко месеца се каня да си пусна блога отново, след като пролетта бях принуден да го спра, поради причини, които няма да описвам тук. Имах най-разнообразни проблеми с домашната мрежа (окабеляване, switches, сървъри и т.н.). В крайна сметка си спретнах в килера един стар Pentium III за router. Идеята ми беше на него да си пусна и блога. Е да ама не, постепенно тази машина се напълни с какви ли не дребни нещица, които ми трябват и ползвам. Тези неща в момента са: dnscache, dhcpd, Apache+WebDAV+Subversion, ntpd, tftpd (трябва ми за PXE boot). Просто по едно време осъзнах, че тая работа няма да стане така. Машината беше започнала да прави доста голям swap. Реших да добавя памет, тя имаше 128Mb + 32Mb, намерих още едно парче 128 Mb и едно 256 Mb. Оказа се обаче, че мога да сложа максимум 128 + 256, защото машинката има само 2 слота. Всъшност хубавото на този компютър (HP Vectra) е, че е много малък, тих и харчи малко ток (захранването е 90W). С повечето памет нещата тръгнаха доста добре, но не достатъчно за да издържат Ruby on Rails заедно с Typo. В момента в който тръгнеше Typo цялата машина се задръстваше (поради 1-2 ruby процеса, които заемат между 32 и 50 Mb RAM). Работата беше ясна, трябваше или да сменя машината или да взема още една. Тъй като хич не ми се искаше да работят в килера 2 машини, реших да сменя тази. Кратка справка с Kvant Service показа, че в момента се предлагат на старо, доста добри машинки Dell Optiplex. Те са доста малки и на пръв поглед подходящи за целта. Почти се бях навил да си взема, когато си спомних, че всъщност става дума за Pentium IV. Най-големият проблем на тези процесори (а те може би са най-проблемните процесори произвеждани от Intel) е консумацията на енергия. След кратко ровене се оказа, че действително е така, захранването на тази машина е 160W минимум. Това ми се стори адски много, не ми трябва печка, а не ми трябеа и чак такава производителност. Когато става дума за малка машина, с ниска консумация на енергия, няма как да не се сетя за VIA EPIA. Все пак съм си играл с тях доста време, правил съм какви ли не експерименти на тях и посветих доста време на тези неща, работейки в BGServcie. Всъщност от доста време си имам едно такова дъно и никога не съм му намирал добро приложение. Реших, че накрая времето му е дошло. То от доста време е монтирано в една сравнително малка кутия (с 90W захранване, което е предостатъчно за него). Наскоро се наложи да му сменя вентилатора, тогава реших и да го оборудвам с 512 Mb RAM. Сложих едно FreeBSD, монтирах машината в помещението и започнах да инсталирам. Машината, както си знаех и от преди, е доста бавна. Въпреки, че е с процесор VIA Ezra-T на 1Ghz (по-известен като Cyrix III), копроцесора и работи на половината честота и има само 32Kb cache. По производителност се равнява на много бавен Pentium III, или може би на бърз Pentium II. На практика нещата са по-сложни, защото все пак дъното има ATA133 контролер и hardware MPEG декодер. При добра настройка може да върши чудеса, но да не задълбавам. На нея сложих всично необходимо за работещ Rails. Реших да използвам Lighttpd, хаби по-малко памет от Apache и се конфигурира доста по-лесно. Вързах Rails с FastCGI към него и ето, че в момента отново имам работещ блог. Немога да кажа, че работи бавно, освен когато генерира страниците (но това се случва само, когато правя промени). Като цяло съм много доволен, работи прилично добре, а и пестя от ток. Но все пак си мисля, че нищо друго сериозно немога да кача на този комютър. Най-много да поеме още някое не много сложно web приложение, и това при положение, че половината свят не се изсипе да ми чете блога! :-)

През последните две седмици направо си зарязах блога, което не е хубваво, защото се бях зарекъл да не го правя. Проблемът е, че ми се събраха доста емоции и преживявания от най-различен характер и така и не намерих време и желание да седна да пиша за това, което ми се случва. Просто исках да се насладя на хубавите моменти и да минавам през лошите без много да се замислям. Май не се получи точно така, беше ми много нервно тия дни, а тази нощ прекарах мислейки върху въпроса за Смисъла на живота, Вселената и всичко останало. Оказа се, че пълното преместване от едно жилище в друго е свързано с доста емоционални моменти, за които аз не си давах сметка. Особено, като се има предвид, че съм прекарал целия си живот в първото. Появиха се доста стари вещи, за които изобщо бях забравил, че съществуват. Те, разбира се, ме накараха да си спомня за доста отминали моменти. В такива случай човек винаги започва да си задава разни въпроси. При мен преобладаващите бяха – “Дали живях пълноценно през годините?”, “Дали постигнах достатъчно неща?”, “Бях ли щастлив през това време?”, “Можеше ли живота ми да се развие по друг начин?”, а също така и “Правилно ли постъпвам с местенето?”. Май няма голяма полза човек да дълбае по подобни философски въпроси, а на мен ми се случва често в последно време. По-добре е да си представям някои хубави моменти, които надявам се ще имам в новото жилище. Нещо като пиене на кафенце с близки приатели, луди купони до рано сутринта и т.н. Лошото е, че тези неща ми се струват много на далеч в бъдещето. А в момента има само разправии с родителите, БТК, мебели, хамали, пари, работа, мъкнене на кашони и други подобни. Хубавото в момента е, че мисля да организирам един последен купон в стария апартамен по случай именния ми ден. Мисля да поканя няколко момичета, които чуствам доста близки на последък, както и няколко приятели. Надявам се да се получи добре и да си прекараме весело.

Реших към блога да си направя някои статични страници. Оказа се обаче, че Typo има някаква странна концепция за тези страници, в резултат на което не мога да си сложа връзки към тях в Sidebar на главната страница. Днес случайно забелязах, че е излязло Typo 4.1. Веднага хукнах да го пробвам, успях да го инсталирам и да подкарам един празен блог. По някакви причини обаче, update скрипта се дънеше, като го пуснах пробно на този блог. След извесно ровене из Ruby кода забелязах, че се опитва да трие някаква колона от SQL таблицата, която незнайно защо при мен я няма. След като коментирах съответния ред успях да направя update, но се оказа, че някои неща не работят. Явно ще трябва да ровя повече за да разбера точно какъв е проблема. Междувременно, търсейки решение на проблема със статичните страници, попаднах на това. Човекът е минал на Mephisto и очевидно го кефи повече. Също така забелязах, че там проблемът със страниците е решен. Освен това станах голям фен на темата scribbish и взех сериозно да се замислям дали да не мина на Mephisto. Още не съм решил окончателно, а и в двата случая ще имам доста работа, докато направя това което искам. Ще трябва да намеря повече време тия дни и да се позанимавам с блоговете.

Тези дни стана ясно, че няма да се организираме и да уредим APlus хостинга в близко бъдеще. За това реших да си хостна блога временно на един сървър в ИМИ-БАН. Интернета на въпросната машина е ужасен, мрежата е бавна – 10Mbps и прекъсва често. Няма никаква организация и мрежата на въпросната институция е оставена на самотек. Но все пак е по-добре от нищо, надявам се макар и бавно, блога да се вижда през по-голямата част от времето. Преместването от моя компютър на сървъра се оказа доста дълга и досадна задача. Тъй като на тази машина имам Apache 2.2, което ползвам за достъп до Subversion, избора на web server беше ясен. Трябваше да го използвам него, тъй като нямам друго IP, нито дори DNS. Прочетох документацията на Typo и се оказа, че има два варианта – Apache + CGI/FastCGI или Apache + Mongrel. Вече си имах пуснат Mongrel така или иначе и реших да действам с него. Оказа се, че ми трябва mod_proxy на Apache 2.2, започнах да псувам. За да инсталирам mod_proxy трябваше да компилирам ново Apache от ports. Не ми се разваляше вече работещото, не си бях записал, а и не помнех точно с какви опции съм го сложил. Имаше опасност да разсърдя Subversion или WebDAV. Отказах се и реших да ползвам FastCGI. Инсталирах един mod_fastcgi от ports и тръгнах да пускам Typo. Налетях на една камара подводни камъни. Трябваше по някакъв начин да оправя правата на достъп до файловете му. Потребителят www трябваше да може да чете и пише. Тъпа работа, трябваше да сложа всички файлове в публична директория или да си играя с групите на FreeBSD. Пак премислих и реших да рискувам да разваля Subversion. След дълго четене и ровене разбрах с какви опции трябва да сложа Apache. Направих го и тръгна изненадващо бързо, без проблеми – не бях забравил нищо. Пуснах Mongrel и конфигурирах mod_proxy да препраща към него. Блога тръгна най-накрая, но се оказа, че не си намира картинките. Като порових из лога се оказа, че в CSS файловете е зададена статично директория за картинките. И тъй като моя блог е в /blog нещата се прецакват. Редактирах си CSS файловете и сега се надявам всичко да е наред. За база данни продължавам да използвам SQLite. Базата си я преписах без проблеми от мойта машина. Мисля, че няма да има нужда от друга, но при нужда ще мина на PostgreSQL.

Реших да ползвам Textile в блога—един доста хитър текстов филтър, който позволява по-лесно писане на HTML. Това е една от многото благинки, който открих днес в Typo. За съжаление се оказа, че не поддържа писане на акроними на кирилица. По тоя случай пуснах един bug report на сайта, да видим какво ще каже автора по въпроса.

След няколко годишно прекъсване реших пак да си направя блог. Надявам се този да е по-стабилен и по-траен от стария, както и да не ме мързи прекалено много да го попълвам. Стария блог беше по-скоро опит да докажа на себе си, че мога да напиша целия софтуер за него на C++ използвайки CGI и стандартната библиотека. Наистина успях, дори се получи по-добре от колкото очаквах. Но се оказа, че е прекалено сложен за поддръжка и разработка. Просъществува повече от година хостнат в една квартална локална мрежа на един доста стар компютър, в един апартамент под наем. Този път имам по-сериозни намерения да си поддържам блога. А и това е значително по-лесно със съвременните технологии. Сега просто си подкарах едно Typo, оказа се, че това е работа за 5 минути. След като го разцъках се очудих, че има толкова много възможности. Започнах да се влюбвам в Ruby и Rails. Надявам се някой ден да намеря време и да се запозная по-отблизо с тях. Но сега да не се отплесвам, ставаше дума за блога. Идеята е да го хостна на dedicated server в APlus. Но тъй като не ми се дават 49$ за тази услуга, реших да се съюза с няколко приятели и да вземем машината заедно. Имам разни грандиозни планове за нейната организация и се надявам да мога да ги осъществя. Тогава ще мога и да си кача настоящия блог на публично място, тъй като сега съм го подкарал на локалната си машина. Въпреки това мисля да си пиша разни неща тук още преди да сме взели съръра. Опасявам се, че тази работа може да се проточи повече от колкото бих изтърпял. Все още не ми е ясно как ще си оправям сметките с приятелите тъй като те не са в България. Може би ще ми се наложи да си направя някаква Visa карта която да става за международни плащания. Незнам до колко това ще бъде изгодно за такива малки суми, като имам предвид таксите за банкови операции. А и още не се знае кой от нас ще плаща на APlus. Най-много накрая да си хостна блога временно на някоя от многобройните български машини, до които имам достъп. И така на днешния 8 март, вместо да тичам с цветя след жените, които познавам реших да си разцъквам блога. Но като гледам как не ми отговарят в ICQ някои хора, направо са си го заслужили.