My Shiny Weblog!

Това на снимката е воден кран – може би най-боклучивия воден кран, който някога е произвеждан и внасян в България. В кварталната железария този кран струва 5 лв. и е единствения предлаган от този вид кранове. Цената по каталог на крана е 2,05 лв. Най-вероятно истинската му цена е 0,20 лв., а хората които го продават са мошенници. А чиновникът позволил внасянето на този боклук в България е за затвора. Марката на този кран е “HD” – каквото и да означава това. В единствения каталог, който успях да намеря пише, че този кран е произведен от “Metalica – Гърция”. Силно се съмнявам тази информация да е вярна. Най-вероятно това е китайски кран. Логото изглежда така:

На тази снимка се вижда счупения кран, счупен след 3 години употреба. Просто една нощ кранът реши да се счупи. Целия апартамент беше залят с гореща вода до глезените. Естествено заливането с гореща вода не се отразява особено добре на паркетите, килимите, вратите и талашитите. Всичко това води до големи разходи – разходи които производителите на крана, търговските представители за България и българската държава в ролята си на стандартизиращ орган – няма да поемат. Ако живеех малко по на запад може би имаше някакъв шанс да осъдя тези мошенници. Но тъй като живея в България, единственото нещо което мога да направя е да предупредя всички минали, бъдещи и настоящи техни клиенти – веднага си сменете всички кранове. Всъщност, както вече споменах, смяната на тези кранове не е толкова проста работа, тъй като по-читави много трудно се намират. Това е и причината аз да съм с тези. Но все пак има една фирма (няма да казвам коя), която предлага по-добри – или поне се водят за такива. Никога не съм си представял, че може да ми се случи подобно нещо – поцинкованите тръби и техните кранове, с които съм боравил през целия си живот никога не са се чупили.

В продължение на десетки години стандартизацията в областта на осветителните системи работеше чудесно. Когато на човек му изгореше някакъв компонент, можеше да отиде в магазина и да си купи нов такъв, запазвайки останалите компоненти на инсталацията. Да, обаче вече не е така. Преди повече от месец, както си седях в стаята ми гръмна лампата. След сваляне на полюлея се оказа, че е прегоряла изолацията на кабелите водещи към една от фасунгите. Елементарен проблем – сменя се кабела и всичко е наред, е да ама не. Китаеца е занитил кабела за фасунгата, а осветителното тяло се държи за тавана хванато през фасунгата. Псувайки китаеца реших, че вместо кабел ще трябва да купя фасунга и тръгнах да търся такава. Оказа се, че такава фасунга няма никъде, понеже не е стандартна. Друга не може да се хване в осветителното тяло, а дори и да се хване – няма как цялото тяло да се държи на нея. Благодарения на Великата китайска социалистическа революция, дивия български капитализъм и глупавите ЕС стандарти – отидох и си купих нов VitoLight полюлей, с три такива осветителни тела. Сега ще го монтирам него, а стария ще ми седи за резервни части. Когато след 1-2 години ми се скапе някоя фасунга, ще монтирам от старите. Като свършат “резервните части” и VitoLight изчезне от пазара – ще трябва да направя ремонт и да мина на друг вид осветителни тела. Къде е сега г-жа Кунева, да напише нов стандарт, да глоби печалбарите и да научи китайците да работят добре?

Пролетта е сезона на строежите и ремонтите. Тази пролет ми се падна да “микроменажирам” правене на баня. Това вклюваше подробно обясняване на майстора точно какво искам, наблюдение как вървят нещата и вземане на важни решения като – “на колко сантиметра да е мивката”. Тръгнах с нагласата, че искам абсолютно нормална, стандартна, българска баня. Оказа се, че такова животно няма, а българските модни тенденции в банята са залитнали в разни странни и необичайни посоки. Този факт наложи дълги преговори с майстора и в крайна сметка бях обявен за селянин.

• Плочките – Избор на плочки голям. Има всякакви плочки, на всякакви цени. Стоят окачени пред магазините на едни метални конструкции и се виждат от далече. Естествено богатия избор на плочки свършва до там. Когато избрах моите се оказа, че нямат достатъчно количество в момента. Дали ще получат – незнаят. Тези плочки били “стара колекция”. Най-вероятно вече не ги правели. 15 минути от живота ми бяха изгубени безвъзвратно в избиране на несъществуващи плочки. Предвидливо попитах от кои има на склад, кои са от нова колекция и кои се произвеждат в момента, преди да започна да избирам отново. Избрах си едни от няколкото вида, които са нова колекция, произвеждани в момента и ги има на склад.

• Сифоните и наклоните – В момента било модерно подът на банята да се прави равен, да няма сифон. Душа да бъде в душ кабина. За целта се предлагат най-различни видове и размери пластмасови конструкции и поддушови корита. Мразя душ кабините, не виждам защо човек трябва да се затваря в пластмасова душегубка за да се изкъпе, при положение, че има нормална баня. Обясниха ми, че по този начин нямало да мокря банята. Не разбирам защо да не мокря банята, не разбирам защо ще си слагам плочки, ако няма да мокря банята. Защо ще й викаме баня, ако няма да се мокри? Започнах от начало с обясненията, че искам баня, с плочки, искам да я мокря и не искам да имам душ кабина, а просто душ. По този начин стигнахме до въпроса за сифоните и наклоните. Тъй като не искам поддушово корито, там където е душа трябва да има сифон и наклон. Понеже банята е голяма искам още един сифон с наклон, извън този за душа. Казаха ми, че така не се правело сега. Това не било модерно, било стара технология. Дори било селско. Избрах да съм селянин с баня, пред това да съм гражданин с душкабина.

• Тоалетна и мивка – От биологична гледна точка, най-добрата на тоалетна е турската. Говоря за онази турска тоалетна, с която бяха покрили България в Брюксел, на онази изложба, за която политиците мрънкаха, че не ни представяла в правилната светлина. Та тази тоалетна е много полезна, защото човек си върши работата клекнал. По този начин си притиска корема и успява да го изчисти напълно. Нещо което не може да стане в положение седнал. Това е една от многото причини хората по планинските села да живеят по 100 години. Една истинска такава тоалетна обаче трябва да има сифон с вода за да не мирише – нещо което се е спестявало преди години. Основния недостатък на тази тоалетна и единствената причина да не си направя такава е, че тя трябва се чисти. Работа с която на никой не му се занимава. 90% от “нормалните” тоалетни обаче също трябва да се чистят. Това вече може да се окачестви, като недомислица при дизайна – неправилни линий, малки наклони, лошо обливане и т.н. За това си взех скъпа, нормална тоалетна на Видима, с бавно падащ капак (падането на капака винаги ме е дразнело). Струва ми се, че ще се чисти добре сама, но няма как да съм сигурен преди да съм я пробвал. Най-важното нещо при купуването на тоалетна е човек да седне на нея. Част от тоалетните са правени само за китайци и манекенки. Мивката също е Видима, вече съм ползвал такава и знам, че е добра.

• Чешмите – От капиталистическо-икономически-модни съображения чешмите за мивки в банята се правят много-много малки. Това води до един идиотски ефект, който винаги ме е дразнел много – чешма с права тръба, 5 см дълга, която тече надолу. Когато това изобретение се монтира на една голяма мивка се получава така, че за да си измие ръцете човек, той трябва да ги набута някъде в края на мивката, където практически няма място за тях. Явно някой все пак е забелязал, че има такъв проблем, защото чешмата която си купих е с течаща под 45 градуса напред вода. Чешмата за душа, която си купих всъщност няма чешма. Тоест няма режим да тече другаде освен от душа. Стори ми се хитро и удобно, никога не съм ползвал теченето отдолу. Душа естествено се сваля и закачва на регулируема стойка. И двете чешми са Видима. На тази марка са й надули страшно много цените, но когато човек се вгледа в детайлите се вижда, че те са най-добрите. Естествено са напускали и разни 30 левови чешмички, на разни неизвесни производители, които изглеждат същите на пръв поглед. Когато човек се вгледа разликата е огромна, но и цената на Видима е тройна.

Както на много други места, така и в баните се залита по разни модни тенденции и се загърбват традициите. За мен гореописаната баня е стандартна, българска баня. Тя е удобна и е по-добра от западните си аналози. Най-големия кошмар на този свят е английска баня. Крайно време е хората да разберат, че не можем просто да копираме технологии отвън, защото в някои случаи те са по-лоши от това което имаме тук.

Най-напред искам да уточня, че става дума за насекомите, а не за жителите на квартал Дървеница в София. Войната още не е спечелена, налага се повторно пръскане с инсектициди. Въпреки това на мен започнаха да ми се изясняват някои неща, свързани с това защо се стигна до тук. Реших да напиша няколко препоръки за превантивни мерки:

• Използвайте бели чаршафи. Последните 3-4 комлекта чаршафи, които използвах бяха все цветни и с разнообразни шарки. Купувах си такива поради простата причина, че главно такива се намират на пазара. Шарените чаршафи са една лоша идея на капитализма. Не случайно много години преди това са се ползвали бели чаршафи. На белия цвят много по лесно се вижда всичко – кръв, насекомо, мръсотия и т.н. Ако аз използвах такива, може би много по-рано щях да усетя колонията от дървеници, която ме беше нападнала.

• Никакво необработено дърво. Наличието на каквото и да било необработено дърво в един съвременен дом е недопустимо. Във всякаква мебел, в която има дърво то трябва да бъде – обелено, банциговано, рендосано, изпилено, лакирано (или боядисано). Ако нямах голи чамови дъски в дивана, в момента нямаше да водя война с дървеници. Не позволявайте на продавачите на мебели да ви лъжат. Проверявайте внимателно какво ви продават и ги питайте.

• Проветрение, светлина, ниска температура. Малко преди нападението на дървениците си сложих външни щори. Реших, че по този начин ще чувам по-малко глутниците кучета по улицата, моторите пред НИМ и всякакви други шумове. Освен това бях чел, че щорите действат като допълнителна топлоизолация. Грешката ми беше, че ги пуснах и тръгнах за 5 дни на планина. Това означава, че 5 дни в стаята ми е било тъмно, топло и непроветрено. А това са перфектните условия за размножаване на дървениците.

• Убивайте ги и не ги хранете. Наличието дори на едно много мъничко насекомо от този вид във вашето легло е достатъчна причина да спрете да спите там, да прегледате много внимателно всички мебели, да извикате фирма да напръска навсякъде с инсектицид. Дървениците се размножават с геометрична прогресия, при условие че имат храна. За да даде поколение едно насекомо то трябва да се е хранило пети пъти. Развитието му минава през пет фази, всяка фаза изисква едно хранене за преминаване в следваща. Те излизат, хапят, смучат кръв в продължение на около пет минути, след което се крият отново. Ухапването не може да бъде усетено, защото инжектират антикоагуланти и анестетици. Човек разбира, че е ухапан чак на следващия ден и често пъти не знае от какво. Единствения начин да се спасим е да не спим в същото помещение. Дървениците се придържат към гнездата си, не се пренасят от едно помещение в друго.

Поне от няколко месеца се каня да си пусна блога отново, след като пролетта бях принуден да го спра, поради причини, които няма да описвам тук. Имах най-разнообразни проблеми с домашната мрежа (окабеляване, switches, сървъри и т.н.). В крайна сметка си спретнах в килера един стар Pentium III за router. Идеята ми беше на него да си пусна и блога. Е да ама не, постепенно тази машина се напълни с какви ли не дребни нещица, които ми трябват и ползвам. Тези неща в момента са: dnscache, dhcpd, Apache+WebDAV+Subversion, ntpd, tftpd (трябва ми за PXE boot). Просто по едно време осъзнах, че тая работа няма да стане така. Машината беше започнала да прави доста голям swap. Реших да добавя памет, тя имаше 128Mb + 32Mb, намерих още едно парче 128 Mb и едно 256 Mb. Оказа се обаче, че мога да сложа максимум 128 + 256, защото машинката има само 2 слота. Всъшност хубавото на този компютър (HP Vectra) е, че е много малък, тих и харчи малко ток (захранването е 90W). С повечето памет нещата тръгнаха доста добре, но не достатъчно за да издържат Ruby on Rails заедно с Typo. В момента в който тръгнеше Typo цялата машина се задръстваше (поради 1-2 ruby процеса, които заемат между 32 и 50 Mb RAM). Работата беше ясна, трябваше или да сменя машината или да взема още една. Тъй като хич не ми се искаше да работят в килера 2 машини, реших да сменя тази. Кратка справка с Kvant Service показа, че в момента се предлагат на старо, доста добри машинки Dell Optiplex. Те са доста малки и на пръв поглед подходящи за целта. Почти се бях навил да си взема, когато си спомних, че всъщност става дума за Pentium IV. Най-големият проблем на тези процесори (а те може би са най-проблемните процесори произвеждани от Intel) е консумацията на енергия. След кратко ровене се оказа, че действително е така, захранването на тази машина е 160W минимум. Това ми се стори адски много, не ми трябва печка, а не ми трябеа и чак такава производителност. Когато става дума за малка машина, с ниска консумация на енергия, няма как да не се сетя за VIA EPIA. Все пак съм си играл с тях доста време, правил съм какви ли не експерименти на тях и посветих доста време на тези неща, работейки в BGServcie. Всъщност от доста време си имам едно такова дъно и никога не съм му намирал добро приложение. Реших, че накрая времето му е дошло. То от доста време е монтирано в една сравнително малка кутия (с 90W захранване, което е предостатъчно за него). Наскоро се наложи да му сменя вентилатора, тогава реших и да го оборудвам с 512 Mb RAM. Сложих едно FreeBSD, монтирах машината в помещението и започнах да инсталирам. Машината, както си знаех и от преди, е доста бавна. Въпреки, че е с процесор VIA Ezra-T на 1Ghz (по-известен като Cyrix III), копроцесора и работи на половината честота и има само 32Kb cache. По производителност се равнява на много бавен Pentium III, или може би на бърз Pentium II. На практика нещата са по-сложни, защото все пак дъното има ATA133 контролер и hardware MPEG декодер. При добра настройка може да върши чудеса, но да не задълбавам. На нея сложих всично необходимо за работещ Rails. Реших да използвам Lighttpd, хаби по-малко памет от Apache и се конфигурира доста по-лесно. Вързах Rails с FastCGI към него и ето, че в момента отново имам работещ блог. Немога да кажа, че работи бавно, освен когато генерира страниците (но това се случва само, когато правя промени). Като цяло съм много доволен, работи прилично добре, а и пестя от ток. Но все пак си мисля, че нищо друго сериозно немога да кача на този комютър. Най-много да поеме още някое не много сложно web приложение, и това при положение, че половината свят не се изсипе да ми чете блога! :-)

echo "hello world" > /dev/ulpt0

ПС: Всичко може би щеше да е много по-лесно, ако бях закачил принтера на някоя Windows машина. Но тъй като искам да е в килера, а там нямам Windows компютър, трябваше или да прекарвам дълъг USB кабел или да ползвам lpd под FreeBSD.

През последните две седмици направо си зарязах блога, което не е хубваво, защото се бях зарекъл да не го правя. Проблемът е, че ми се събраха доста емоции и преживявания от най-различен характер и така и не намерих време и желание да седна да пиша за това, което ми се случва. Просто исках да се насладя на хубавите моменти и да минавам през лошите без много да се замислям. Май не се получи точно така, беше ми много нервно тия дни, а тази нощ прекарах мислейки върху въпроса за Смисъла на живота, Вселената и всичко останало. Оказа се, че пълното преместване от едно жилище в друго е свързано с доста емоционални моменти, за които аз не си давах сметка. Особено, като се има предвид, че съм прекарал целия си живот в първото. Появиха се доста стари вещи, за които изобщо бях забравил, че съществуват. Те, разбира се, ме накараха да си спомня за доста отминали моменти. В такива случай човек винаги започва да си задава разни въпроси. При мен преобладаващите бяха – “Дали живях пълноценно през годините?”, “Дали постигнах достатъчно неща?”, “Бях ли щастлив през това време?”, “Можеше ли живота ми да се развие по друг начин?”, а също така и “Правилно ли постъпвам с местенето?”. Май няма голяма полза човек да дълбае по подобни философски въпроси, а на мен ми се случва често в последно време. По-добре е да си представям някои хубави моменти, които надявам се ще имам в новото жилище. Нещо като пиене на кафенце с близки приатели, луди купони до рано сутринта и т.н. Лошото е, че тези неща ми се струват много на далеч в бъдещето. А в момента има само разправии с родителите, БТК, мебели, хамали, пари, работа, мъкнене на кашони и други подобни. Хубавото в момента е, че мисля да организирам един последен купон в стария апартамен по случай именния ми ден. Мисля да поканя няколко момичета, които чуствам доста близки на последък, както и няколко приятели. Надявам се да се получи добре и да си прекараме весело.

Целта ми днес беше да довърша LAN мрежата в новия апартамент. Всичките кабели, 7 на брой (по 1 или 2 в стая), бяха опънати, когато парнаджиите правиха инсталацията на парното. Тъй като тръбите бяха вкопани в пода, аз реших да си опъна кабелите през вече изкопаните дупки. В момента кабелите излизат зад едно дървено парапетче, което беше сложено заедно с паркета покрай стените. Днес се хванах за няколко часа да монтирам розетки и да ги закача по стените. На другия край реших, че не си струва да правя пач панел и просто сложих по един накрайник и ги ръгнах в суитча. Накрайниците се оказа хубави, кабела беше достатъчно твърд и успях да свърша тази работа без проблем. Розетките обаче се оказаха отврат за монтиране. До сега не бях монтирал такива, идеята им е всяка от жичките на кабела да се набута в една малка дупчица, между две пластмаси. Целта е жичките да се срежат от желязцето в процепа и да направят контакт. После отгоре се слагат едни пластмасови джаджи, които трябва да ги притискат. В началото ми се стори хитра цялата система, но после псувах доста докато ги монтирах. Отне ми извесно време и да разбера коя жичка къде да вкарам. Въпреки натиска от пластмасата отгоре, се оказа, че не правят добре контакт, лампата на мрежовата карта на лаптопа ту светкаше ту гаснеше. Наложи се да ги намествам, натискам и сглобявам на ново. Друг неприятен момент беше, че цялата тази работа трябваше да върша на четири крака, на земята. Изобщо голямо гъзене падна, но поне си спомних с умиление за задълженията, като системен администратор на НЦРРЗ. След няколко часа мотаене, всичко тръгна. Залепих розетките с лепенка за стената, като още от сега ми е ясно, че ще скъсам лепенката на третото включване. Тогава вече ще се наложи да ги хващам с дюбел за стената…

• Дъното на един от шкафовете е бяло, вместо да е с цвета на фурнировката
• Един от шкафовете липсва, надявам се да го монтират скоро
• Дължината на долните шкафове плюс гърба е с 5 cm повече от колкото на горните шкафове (грешка при проектирането, пак благодарение на Мария)
• Гърбът е хванат с дюбели, вместо да се крепи на силикона
• Талашита на тавана е увиснал от едната страна, защото според Мария, не беше необходимо да си купуваме декоративна тръба, която да го крепи. Тези дни ще ходя да търся тръба…
• Тъй като по договор майсторите на “Арон” не се занимават с монтиране на електро и ВиК инсталации, скоро ще трябва да се правя на електро техник и водопроводчик.

Нямам представа как са другите фирми, които се занимават с продажба на мебели и кухни, но определено бих препоръчал на всички, които четат това да не стават клиенти на “Арон”.