by Quartet Photographers

Sex is a physical capacity, but its exercise is determined by man’s mind—by his choice of values, held consciously or subconsciously. To a rational man, sex is an expression of self-esteem—a celebration of himself and of existence. To the man who lacks self-esteem, sex is an attempt to fake it, to acquire its momentary illusion.

Romantic love, in the full sense of the term, is an emotion possible only to the man (or woman) of unbreached self-esteem: it is his response to his own highest values in the person of another—an integrated response of mind and body, of love and sexual desire. Such a man (or woman) is incapable of experiencing a sexual desire divorced from spiritual values.

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27

<?xml version='1.0' encoding='UTF-8'?>

<metadata xmlns="http://www.europeana.eu/schemas/ese/"
          xmlns:europeana="http://www.europeana.eu/schemas/ese/"
          xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
          xmlns:dcterms="http://purl.org/dc/terms/">

   <record>
      <dc:identifier>BA,001,2,09</dc:identifier>
      <dc:title xml:lang="en">Bulgarian folklore song</dc:title>
      <dc:title xml:lang="bg">Българска народна песен -- Снощи отидох, мамо</dc:title>
      <dc:subject xml:lang="bg">Фолклор -- България -- Кортен</dc:subject>
      <dc:description xml:lang="bg">Лазарска народна песен</dc:description>
      <dc:publisher>Magrathea Information Technologies</dc:publisher>
      <dc:type>Text</dc:type>
      <dc:format>text/pdf</dc:format>
      <dc:date>1908</dc:date>
      <dc:rights>Institute of folklore, BAS</dc:rights>
      <dc:language>bg</dc:language>
      <europeana:object>https://folk.magrathea.bg/pdf/ba_001_2_09/0</europeana:object>
      <europeana:provider>Bulgarian Academy of Sciences</europeana:provider>
      <europeana:type>TEXT</europeana:type>
      <europeana:rights>http://creativecommons.org/licenses/by/3.0/bg/</europeana:rights>
      <europeana:dataProvider>Institute of folklore, BAS</europeana:dataProvider>
      <europeana:isShownAt>https://folk.magrathea.bg/pdf/ba_001_2_09/0</europeana:isShownAt>
   </record>
</metadata>

Files like this should be send for validation in Europeana content checker. A JNLP for upload is provided here. The metadata is validated and published on the content checker site. I expected that more flexible API is available. Maybe something like Facebook or Twitter, that could be used for live systems integration. But that is appearantly not (yet) the case. Guess I should rerun my indexing script and upload again when there is new content in our repository. Reading the documentation on the site was not pleasant experiance. There are far too many PDF and DOC files out there, with Windows screenshots and click-through guides. I think it should be far more simple, short and developer oriented.

1

gem install fog

Working with irb is fine. Two access keys are provided with Amazon AWS registration, they should be used here:

1
2
3
4
5
6
7
8
9

require 'rubygems'
require 'fog'

# create a connection
connection = Fog::Compute.new({
  :provider                 => 'AWS',
  :aws_secret_access_key    => YOUR_SECRET_ACCESS_KEY,
  :aws_access_key_id        => YOUR_SECRET_ACCESS_KEY_ID
})

The connection object allows EC2 API calls. Now a server object could be created, by providing SSH access keys:

1

server = connection.servers.bootstrap(:private_key_path => '~/.ssh/id_rsa', :public_key_path => '~/.ssh/id_rsa.pub', :username => 'ubuntu')

The server object is a working Ubuntu instance on Amazon EC2. It is a Micro instance, 64-bit CPU, 613 MB RAM, 8 GB partition on Amazon EBS and 15 GB bandwith. The AWS Free Usage Tier conditions should be available here. Sending SSH commands with the server object is easy:

1

server.ssh 'pwd'

Of course the server is also available with the standart SSH client, but a public IP is needed:

1

puts server.public_ip_address

The server instance is not removed or stopped with irb termination. All running instances could be destroyed using the connection object:

1

connection.servers.select {|server| server.ready? && server.destroy}

One server instance per user on Amazon EC2 could run free of charge for one year. As usual with cloud providers, that depends on its resource usage. The payment thresholds are reasonably high. Usage statistics are available here.

“Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш. Дай дял на седмина, и дори на осмина; защото не знаеш какво зло ще бъде на земята. Който се взира във вятъра, няма да сее; и който гледа на облаците, няма да жъне. Както не знаеш как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, так не знаеш и делата на Бога, който прави всичко. Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; защото не знаеш кое ще успее, това или онова, или дали ще са и двете еднакво добри.”

Крум Геров, Поклон на хляба

С малки букви, отдолу:

СЪСТАВ:
пшеничено брашно тип 500, питейна вода, хлебна мая, готварска сол, подобрител за хляб (E170, E300, E341, E471, E472e)

ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ – “КРУМ ГЕРОВ–ТМ” ЕООД
България, 2900 Гоце Делчев, ул. Панайрски ливади 17
тел.: 0751 61 330; 0751 61 181; моб. 0879 068690; 0879 069322
e-mail: office@krumgerov.com
www.krumgerov.com

Круме, какви наркотици ползваш? Хляба ти е лош. Престореното ти християнство също. Молитвите ти са банални. Имаш сбъркан морал. Вместо да пишеш молитви, напиши какво има в хляба ти, а именно:

• E170 Калциев карбонат
• E300 Витамин C
• E341 Набухвател
• E471 Моно и диглецириди на мастните киселини (растителни или животински)
• E472e Емулгатор

Тази рецепта за хляб от библията ли я научи? Твоят Бог изискваше от теб да постиш до преди две седмици. Ти пости ли Круме? Ако си ял собствения си хляб — най-вероятно не си, а и клиентите ти не са. Защото никой не знае точно какво има в E471 и Е472е. Разкарай си молитвите от опаковките и ги използвай по предназначние в някоя църква. Дано да ти бъде простено, защото си се запътил към ада със страшна скорост. Повече твой хляб няма да направя грешката да си купя.

СКЪПА СВЕТЛЕ,

ПОЛУЧИХ ТИ ПИСМОТО!!! МОЛЯ, ДА МИ ПОТВЪРДИШ ПОТВЪРЖДЕНИЕТО КАТО ОТИДЕШ ДА СЕ ПОДПИШЕШ ПРИ КАКА ГИЧКА, МЕТАЧКАТА НА ЧАКАЛНЯТА В ЦЕНТРАЛНА ГАРА. ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НОСИ СЪС СЕБЕ СИ ВИСОЧИНАТА НА ПАМЕТНИКА НА ХРИСТО БОТЕВ В ЦЕНТЪРА НА ВРАЦА ИЗМЕРЕНА В 330 МЛ БУТИЛКИ ОТ БИРА HEINEKEN.

АЗ СЪЩО МОГА ДА ПИША С ГОЛЕМИ, ДЕБЕЛИ БУКВИ И ДА СИ ПОДЧЕРТАВАМ НАПИСАНОТО, НО ТОВА НЕ МЕ ПРАВИ ВЕЛИКАН. ДЪРЖАВИЦАТА И ИНСТИТУЦИЯТА, КОЯТО ПРЕДСТАВЛЯВАШ, НЕ Е КОРЕКТЕН ДЛЪЖНИК. ПО ТАЗИ ПРИЧИНА И НЕЙНИТЕ ДЛЪЖНИЦИ НЕ СА КОРЕКТНИ КЪМ НЕЯ. АКО ПОНЕ ВЕДНЪЖ ПРЕЗ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА ДЪРЖАВИЦАТА СИ БЕШЕ ПЛАТИЛА ДЪЛГОВЕТЕ КЪМ МЕН НАВРЕМЕ, АЗ СЕГА ЩЯХ ДА СИ ПЛАТЯ ДЪЛГОВЕТЕ КЪМ НЕЯ НАВРЕМЕ.

АКО НАБЕРЕШ МОЕТО ЕГН НА ТВОЯ ТЕЛЕФОН – ЩЕ СЕ ОТВОРИ ЕДИН МАГИЧЕСКИ ПОРТАЛ. ТОЙ ЩЕ ТЕ ЗАВЕДЕ ВЪВ ВЪЛШЕБНА СТРАНА, КЪДЕТО ПРЕМИЕРА НЕ Е МУТРОПОДОБЕН ФУТБОЛИСТ, ФИНАНСОВИЯ МИНИСТЪР НЕ Е МИШОК-ХИТЛЕРИСТ, А МИШО БИРАТА ПРОИЗВЕЖДА БИРА САМО ЛЕГАЛНО. НАЙ-ХУБАВОТО В ТАЗИ ВЪЛШЕБНА СТРАНА Е, ЧЕ ХОРАТА СИ ПЛАЩАТ ДАНЪЦИТЕ НАВРЕМЕ.

шофьорът: – Я да видим сега кой…ела тука за малко да врътнеш, аз шъ хода да вида под капака!

аз: – Не си плащам за да ви въртя кормилото и ми се струва, че колите ви трябва да работят по-добре.

шофьорът: – Абе да ти еба майката и пикльото!

След като се позавъртя наоколо, при поредния опит успя да запали и тръгна нагоре по бул. Бъкстон, очевидно ядосан. Момиченцето в розово естествено не пропусна да попита майка си:

момиченцето: – Мамо, защо този чичко направи така?

майката: – Той помоли баткото да му помогне да запали, на вън е студено и вали, и ако не беше запалил трябваше да чакаме на дъжда още 20 минути да дойде следващото такси

От този момент нататък, в съзнанието на това малко момиченце аз съм отрицателния герой от тази случка. Положителният герой е шофьора на таксито. Той е такъв, защото в момента сме на сухо, той ни кара към къщи и един вид “се грижи за нас”. Готов е да псува и да говори неща, които звучат грозно дори при присъствието на по-големи момиченца. Явно в главата на майката, това нещо е нормално, защото псуването вече е толкова неразделна част от нашия език, че не му обръщаме внимание. То е нещо, като да ти кажат “добър ден”. А баткото е лош, понеже той не иска да помогне на човека, който в момента се опитва да ни спаси от мръзненето на спирката. Може би тя си мисли, че това е мързел или чиста проба лошотия. Баткото не приема, че е нормално шофьорът на таксито, вместо да се извини за повредата, или поне да помоли за помощ – да псува, като такава му бъде отказана. Това детенце ще бъде роб, с робска психика и робско мислене, точно каквито са били и неговите родители. То ще помага на подобни чичковци, ще им слуша цинизмите и ще си мълчи – само и само за да не мръзне на спирката. Наведената главица – сабя не я сече. Защото в момента е октомври месец, колкото и да е студено и да вали навън, нищо не ни пречи да почакаме малко на спирката. Може през това време да се позвъним на някои номера – примерно на тези, които са закачени вътре в таксито. Да видим кой е шефа на чичкото, и да му обясним, че ние не сме овце и не е нормално да се возим при подобни условия. Важното в случая е, че всички ние сме членове на обществото – с ясно определени задължения и свободи. Ние си бяхме платили билет за превоз, на този чичко, и той беше длъжен да ни закара живи и здрави до там където сме тръгнали – навреме. Негово задължение е, колата която кара да бъде в техничека изправност. Никой от нас не беше задължен с нещо на този чичко – не беше длъжен да върши неговата работа, работата на неговия майстор или работата на неговия шеф. Това не влиза в договорените ни задължения, които ние сме подписали купувайки билета си.

Изненадвам се колко много хора продължават да не разбират тези прости правила. Усещам как и на мен самият понякога ми е трудно, и често пъти съм заставал на грешната страна в тези конфликти. В подобни ситуации е погрешно човек да се опитва да се постави на мястото на човека отсреща. Аз си давам ясната сметка, че този шофьор е абсолютно изпаднал член на обществото – работи това, защото друго не може. Транспортната мафия, която стои над него е толкова силна, че едва ли той и дори всички шофьори обединени ще успеят да я поместят. Най-вероятно не е негова грешка, че колите са в този си вид. Това обаче, далеч не означава, че ние просто трябва да седим и да търпмин това което се случва – най-малкото шофьорът трябва да е възпитан и да приеме по някакъв начин, че грешката не е от нашата страна на барикадите. Той също така трябва да разбере, че не може да се играе двойна игра – фамилиарното отношение към пътниците и оправданията, че друг е виновен в случая изглеждат много грозно. Тези хора трябва да свикнат, че те са част от фирмата за превози, с която имат договор и в крайна сметка са нейни представители – нормално е да се държат като такива, както е в цивилизованите държави.

В далеч по различен контекст, наблюдавах мнението на човек, който е от другата страна на барикадите. Тя е проектант на кухни и в момента съм я ангажирал с един проект. Каза ми следните неща в неформален разговор:

аз: Тъй като скоро у нас имаше наводнение знам, че крановете и свързващите тръби и кранове са от особена важност в една кухня. Вашата фирма занимава ли се с ВиК инсталациите и можете ли да ми включите такава услуга в офертата?

проектантката:Да, разбира се, ние до скоро не се занимавахме с подобни неща. Но при нас идват хора, с много пари, които ги мързи и не им се занимава, и очакват от нас да получат всички услуги в комплект.

А дали тези хора ги мързи? Друг е въпросът, какво общо имат многото пари в случая. Всеки нормален човек, който поръчва кухня очаква да получи работеща кухня. За целта е необходимо да има ВиК и електрическа инсталация. Нормално е хората все повече да се интересуват от цялостни решения, и не само богатите – всички нормални хора.

Тези дни бях свидетел на още няколко подобни случая, този път с участието на родителите ми. Във входа на блока в Дружба решихме да сменяме вертикалните щрангове за топла и студена вода. Намерихме някакви майстори, платихме си, и се ангажирахме да им осигурим достъп в определен ден и час. Апартаментът там в момента се ремонтира, така че практически е празен. Дойде майстора да сменя тръбите и разговорът протече по следния начин:

майсторът: Дайте ми някакви вестници, тука сега ще трябва да покрием касата на вратата, защото ще режем с флекса.

майка ми: Ама нали виждате, че в момента ремонтираме, от къде сега да ви намерим вестници?

аз: Който ще реже с флексата сега ще отиде, ще си намери вестници, ще опакова касата и като свърши с рязането ще я разопакова.

А наша работа ли е да търсим вестници? Нормално е, когато човек си плати за дадена услуга – той да получи това за което е платил – без допълнителни пазарлъци, уговорки и фамилиарно отношение. Този човек не ми е близък, в нашите договорени отношения не е казано, че аз съм длъжен да му намирам вестници, или че трябва да му стоя на главата докато работи. Още малко ще излезе, че съм длъжен да му държа ъглошлайфа докато реже тръбата. Майка ми реагира, като домакиня, а не като клиент на този човек. Сигурен съм, че още много други майки в блока са реагирали по този начин. А младежът просто се възползва от това. На таксиметровия шофьор съм по-склонен да простя, но тук става дума за човек на 25-30 години.

Магазин “Била” в Дружба, отиваме да си купим бира с баща ми. Оказа се, че там предлагат няколко вида съвсем не лоши немски бири. Понеже нямаме възможност да ходим често, взехме си цял стек и отидохме на касата:

касиерката: Ами извадете една бира де, така не мога да ги маркирам

баща ми: Ето сега виждам една разлика между България и Германия, в Германия една касиерка никога нямаше да ми каже подобно нещо, тя щеше да извади бирата и да я маркира сама

касиерката: Ами отидете в Германия, като тук не ви харесва

Въпросната касиерка беше на около 20 години, естествено нейната реплика и нейната реакция говори за тотална липса на култура и усет към работата. Реакцията на баща ми обаче, също не беше правилна. Той не й е никакъв на въпросната дама, и изобщо не е правилно да и обяснява, какво било положението еди къде си. Както самия той го определи след това – опит за другарска взаимопомощ.

Това на снимката е воден кран – може би най-боклучивия воден кран, който някога е произвеждан и внасян в България. В кварталната железария този кран струва 5 лв. и е единствения предлаган от този вид кранове. Цената по каталог на крана е 2,05 лв. Най-вероятно истинската му цена е 0,20 лв., а хората които го продават са мошенници. А чиновникът позволил внасянето на този боклук в България е за затвора. Марката на този кран е “HD” – каквото и да означава това. В единствения каталог, който успях да намеря пише, че този кран е произведен от “Metalica – Гърция”. Силно се съмнявам тази информация да е вярна. Най-вероятно това е китайски кран. Логото изглежда така:

На тази снимка се вижда счупения кран, счупен след 3 години употреба. Просто една нощ кранът реши да се счупи. Целия апартамент беше залят с гореща вода до глезените. Естествено заливането с гореща вода не се отразява особено добре на паркетите, килимите, вратите и талашитите. Всичко това води до големи разходи – разходи които производителите на крана, търговските представители за България и българската държава в ролята си на стандартизиращ орган – няма да поемат. Ако живеех малко по на запад може би имаше някакъв шанс да осъдя тези мошенници. Но тъй като живея в България, единственото нещо което мога да направя е да предупредя всички минали, бъдещи и настоящи техни клиенти – веднага си сменете всички кранове. Всъщност, както вече споменах, смяната на тези кранове не е толкова проста работа, тъй като по-читави много трудно се намират. Това е и причината аз да съм с тези. Но все пак има една фирма (няма да казвам коя), която предлага по-добри – или поне се водят за такива. Никога не съм си представял, че може да ми се случи подобно нещо – поцинкованите тръби и техните кранове, с които съм боравил през целия си живот никога не са се чупили.