Този месец беше дълъг и доста изнервен. Хубавото е, че имам време сериозно да се занимавам с Haskell. Прочетох LYAH, вися във Freenode канала и научих много нови неща. Свършиха ми проектите до момента и ми спряха “джобните”. Естествено подобни неща се случват, когато човек реши да си обзаведе апартамента например. За това все още нямам някои дребни удобства, като кухня, телевизор, маса и други мебели. Направих си Facebook, намерих много стари колеги и приятели. Посещавам и социалната мрежа на младите – jobs.bg. За идиотизмите там вече съм писал, но сега ми се отвори възможност да организирам интервюта за работодатели. Скоро един млад “сеньор” програмист ми обясни, че Ruby било същото, като PHP. Нямало смисъл да се пише на него, защото PHP било по-лесно. Дефиниция на лесно разбира се не последва. Споменаването на функционално програмиране и NoSQL бази данни обикновено води до празни погледи. Очевидно образованието в България не е прогресирало особено в последите 10 години. Едно момиче ме хвана да й обяснявам C++/SDL с цел кандидатстване за работа в известна фирма за програмиране на игрални автомати. Трябваше да реализира глупава хазартна игра на карти с прости правила. Организирали и курс, да подготвят потенциалните кандидати. А това във всички случаи води до генериране на ферми от code monkeys. Попаднах на още няколко такива — познават се по тишината, която цари в в залата, често пъти от порядъка на 20 и повече работни места. Втренчили поглед в текстовите редактори, калват стотици редове безмислен код на ден. Не се шегувайте на такива места и говорете тихо, иначе маймунките се цупят. Лесно се изпадало от там, ако сеньорите или шефовете не са доволни от количеството работа. Трябва да бачкаш много и да си комуникативен, мисленето не е приоритет, че и дори пречи. Иначе искат да имаш желание за развитие, след време човек дори може да стигне до някое решение, което е мъчило и други програмисти през 1970 година. Можеш да хвърчиш до другия край на света за да се занимаваш с глупости, защото тамошните специалисти са скъпи или тъпи…или и двете. Това разбира се не пречи на подобни фирми да са зелени. Изгорените тонове керосин в бизнес класа не се броят. Заприличали сме на Индия, модерните офис сгради са на метри от панелките в Дружба. Това позволява човек да наблюдава свинщината в гетото от висотата на своята позиция и луксозен офис на висок етаж. Гледката на прелитащите мотористи отдолу, бездомните кучета и разбитите панелки, няма как да не разчувства и най-коравото капиталистическо сърце. В една такава фирма пък ми обясниха, че те всъщност борят бедността. Единствената фирма, която ми допадна намерих чрез приятел. Опитах и малко нова проектна работа, което генерира интересни въпроси. Например колко ми е тарифата на час. Обвиниха ме, че вземам 50+ лв. на час. Разбира се, трябваше да отричам. Това би ме сложило в една категория с някои по-висши членове на обществото, като например по-евтините проститутки. А и как ли се мерят часовете, дали когато пътувам, зяпам през прозореца и си мисля за решение на даден проблем се брои за работа. Това е малко, като виртуалните свирки, сигурно се брои, ама не се заплаща добре. НАП ми “запорира” сметката, защото не си преведох данъка навреме. След преговори по телефона стана ясно, че това е един лесен и сравнително удобен начин да си платиш — пълно обслужване от тяхна страна, без да се иска нищо от управителя на фирмата. Държавицата бърка в сметката и си взема точната сума пари. Става въпрос за едни 350 евро, върху които така или иначе се начисляваха лихви. Традиционно в България се работи кокошкарски, но странно защо пък преди изборите. Сега за наказание няма да гласувам за настоящите вождове. Всеки ден обядвам или вечерям сам в отсрещния китайски ресторант. Сам, защото ходя без компания и сам, защото там никой друг не ходи. Сигурно заради кризата. Китаецът е голям образ и вече почти сме приятели. Готви добре, а и по обясними причини — много бързо. Приготвям се да замина за малко в Германия. Планирам да се срещна с колеги и приятели там. Ако излезе някоя интересна работа може да напусна кочинката и за по-дълго време.