Дойде март месец. Ходенето по улиците се превърна в заобикаляне на сергии с мартиници. Управляващите тръгнаха да контролират цените на хранителните продукти, директно, за да има хляб за народа. Покойният Живков щеше да е горд с бодигарда си. От доста време вече имам Kindle. Странното е, че не ми омръзва, за разлика от другите електронни устройства наоколо. Качих много неща от chitanka.info, която още работи. Спасяването й беше едно хубаво дело, макар да беше ясно, че не могат да я затворят по никакъв начин, още от самото начало. Сега отново чета Айн Ранд, интересно какъв ли щеше да бъде живота, ако тази жена се споменаваше в училище. Опитвам се да бъда полезен, като публикувам поне частично промените, които правя върху най-различни проекти в GitHub. Това не е толкова лесна работа, защото трябва да се пази в тайна всичко свързано със слабостите на българската държава и проектите, по които работя. Важно е да се говори само за успехите, без значение колко безсмислени са те. По този начин добре се комбинира традиоционната балканска комплексарщина с усвояването на европейски пари и илюзията за сигурност. Карам новия си хеликоптер – Syma 107G вкъщи, в офиса и въобще където ми падне. Повечето си приходи влагам в ремонт и обзавеждане на панелката в Дружба. Същото са правили и моите родители, в по-голямата част от съзнателния си живот. Тъй като всеки един панелно-закрепостен селянин прилага уникални и иновативни, строго индивидуални решения в тази област, на мен ми се налага да правя същото. Сигурен съм, че никъде другаде в София няма балкон, боядисан точно в този, моя цвят. Това важи с пълна сила и за ваната, изравняването на пода и контактите, които още не съм монтирал. Опитвам се по някакъв начин да накарам ulichnoosvetlenie.com да си свърши работата. Подаването на сигнали за авария и писането във формата на сайта не дават резултат. Евтините газови крушки, неправилното насочване на оранжавата им светлина точно в моя прозорец и мигането правят невъзможен съня без спуснати щори. Днес отворих блогосферата на Дневник. Гледам, че пишат предимно кучкари и готвачи. Нямам нищо против готвенето, но кучетата в квартала ми действат зле. А кучкарите по-зле и от кучетата. Зоопаркът в съседство все още си е там. А така наречения Столичен инспекторат изпраща писма с мокър подпис, но невярно съдържание, твърдейки, че самонастанилите се цигани в къщата отдолу са си изчистили двора. Преди време отново свири СОТ. За разлика от предишните свирения на СОТ в съседство, за които бях писал, този път се оправих сравнително лесно. Беше си чист късмет, че съседа със СОТ има брат в моя вход, който знае как да го спре. НСИ ме преброи, трябва да призная, че системата им не беше толкова лоша, колкото очаквах. За съжаление обаче върпосите бяха избрани зле. Оценявам, че държавата ми даде право да се самоопределя, като гражданин на Анкх-Морпорк, вярващ във Великият бог Ом. Преброител така и не ме намери, а аз не разбрах какво да правя с преброителния си номер. Вчера видях, че някакви резултати са излезли, явно вече няма значение. Иначе наближава време за подаване на данъчни декларации, беше ми интересно да наблюдавам хаоса, който настъпи след изтичането валидността на няколко важни за държавата криптографски сертификата. Ходя на тайландски масаж при Иван. Това е добро решение за гръбначните ми проблеми.