Днес направих нещо, което си бях обещал да не правя поради ред причини. Това което се случи обаче беше една хубава демонстрация на дълбоките проблеми в отношенията между хората и абсурдите, в които живеем. Качих се на маршрутно такси номер 21 – в него пътуваха само жени, повечето на средна възраст, и една майка с дете, момиченце облечено в розово. Момиченцето беше във възрастта, в която се задават въпроси – питаше майка си почти за всичко, което се случва наоколо. Шофьорът на таксито беше типичен представител на хората работещи в този бранш, него няма да го коментирам. Обстановката вътре също беше типична, изпочупени седалки, мръсотия и типичното твърдо возене за тези неподдържани коли. Шофьорът спря на спирката, на пазара в Борово, за да си купи нещо от отсрещната бутка. Когато се върна от бутката и опита да запали – не успя. Започна стандартното чудене, отваряне на предния капак, втори опит да запали – също безуспешно. Започна да се оглежда за мъж в таксито:

шофьорът: – Я да видим сега кой…ела тука за малко да врътнеш, аз шъ хода да вида под капака!

аз: – Не си плащам за да ви въртя кормилото и ми се струва, че колите ви трябва да работят по-добре.

шофьорът: – Абе да ти еба майката и пикльото!

След като се позавъртя наоколо, при поредния опит успя да запали и тръгна нагоре по бул. Бъкстон, очевидно ядосан. Момиченцето в розово естествено не пропусна да попита майка си:

момиченцето: – Мамо, защо този чичко направи така?

майката: – Той помоли баткото да му помогне да запали, на вън е студено и вали, и ако не беше запалил трябваше да чакаме на дъжда още 20 минути да дойде следващото такси

От този момент нататък, в съзнанието на това малко момиченце аз съм отрицателния герой от тази случка. Положителният герой е шофьора на таксито. Той е такъв, защото в момента сме на сухо, той ни кара към къщи и един вид “се грижи за нас”. Готов е да псува и да говори неща, които звучат грозно дори при присъствието на по-големи момиченца. Явно в главата на майката, това нещо е нормално, защото псуването вече е толкова неразделна част от нашия език, че не му обръщаме внимание. То е нещо, като да ти кажат “добър ден”. А баткото е лош, понеже той не иска да помогне на човека, който в момента се опитва да ни спаси от мръзненето на спирката. Може би тя си мисли, че това е мързел или чиста проба лошотия. Баткото не приема, че е нормално шофьорът на таксито, вместо да се извини за повредата, или поне да помоли за помощ – да псува, като такава му бъде отказана. Това детенце ще бъде роб, с робска психика и робско мислене, точно каквито са били и неговите родители. То ще помага на подобни чичковци, ще им слуша цинизмите и ще си мълчи – само и само за да не мръзне на спирката. Наведената главица – сабя не я сече. Защото в момента е октомври месец, колкото и да е студено и да вали навън, нищо не ни пречи да почакаме малко на спирката. Може през това време да се позвъним на някои номера – примерно на тези, които са закачени вътре в таксито. Да видим кой е шефа на чичкото, и да му обясним, че ние не сме овце и не е нормално да се возим при подобни условия. Важното в случая е, че всички ние сме членове на обществото – с ясно определени задължения и свободи. Ние си бяхме платили билет за превоз, на този чичко, и той беше длъжен да ни закара живи и здрави до там където сме тръгнали – навреме. Негово задължение е, колата която кара да бъде в техничека изправност. Никой от нас не беше задължен с нещо на този чичко – не беше длъжен да върши неговата работа, работата на неговия майстор или работата на неговия шеф. Това не влиза в договорените ни задължения, които ние сме подписали купувайки билета си.

Изненадвам се колко много хора продължават да не разбират тези прости правила. Усещам как и на мен самият понякога ми е трудно, и често пъти съм заставал на грешната страна в тези конфликти. В подобни ситуации е погрешно човек да се опитва да се постави на мястото на човека отсреща. Аз си давам ясната сметка, че този шофьор е абсолютно изпаднал член на обществото – работи това, защото друго не може. Транспортната мафия, която стои над него е толкова силна, че едва ли той и дори всички шофьори обединени ще успеят да я поместят. Най-вероятно не е негова грешка, че колите са в този си вид. Това обаче, далеч не означава, че ние просто трябва да седим и да търпмин това което се случва – най-малкото шофьорът трябва да е възпитан и да приеме по някакъв начин, че грешката не е от нашата страна на барикадите. Той също така трябва да разбере, че не може да се играе двойна игра – фамилиарното отношение към пътниците и оправданията, че друг е виновен в случая изглеждат много грозно. Тези хора трябва да свикнат, че те са част от фирмата за превози, с която имат договор и в крайна сметка са нейни представители – нормално е да се държат като такива, както е в цивилизованите държави.

В далеч по различен контекст, наблюдавах мнението на човек, който е от другата страна на барикадите. Тя е проектант на кухни и в момента съм я ангажирал с един проект. Каза ми следните неща в неформален разговор:

аз: Тъй като скоро у нас имаше наводнение знам, че крановете и свързващите тръби и кранове са от особена важност в една кухня. Вашата фирма занимава ли се с ВиК инсталациите и можете ли да ми включите такава услуга в офертата?

проектантката:Да, разбира се, ние до скоро не се занимавахме с подобни неща. Но при нас идват хора, с много пари, които ги мързи и не им се занимава, и очакват от нас да получат всички услуги в комплект.

А дали тези хора ги мързи? Друг е въпросът, какво общо имат многото пари в случая. Всеки нормален човек, който поръчва кухня очаква да получи работеща кухня. За целта е необходимо да има ВиК и електрическа инсталация. Нормално е хората все повече да се интересуват от цялостни решения, и не само богатите – всички нормални хора.

Тези дни бях свидетел на още няколко подобни случая, този път с участието на родителите ми. Във входа на блока в Дружба решихме да сменяме вертикалните щрангове за топла и студена вода. Намерихме някакви майстори, платихме си, и се ангажирахме да им осигурим достъп в определен ден и час. Апартаментът там в момента се ремонтира, така че практически е празен. Дойде майстора да сменя тръбите и разговорът протече по следния начин:

майсторът: Дайте ми някакви вестници, тука сега ще трябва да покрием касата на вратата, защото ще режем с флекса.

майка ми: Ама нали виждате, че в момента ремонтираме, от къде сега да ви намерим вестници?

аз: Който ще реже с флексата сега ще отиде, ще си намери вестници, ще опакова касата и като свърши с рязането ще я разопакова.

А наша работа ли е да търсим вестници? Нормално е, когато човек си плати за дадена услуга – той да получи това за което е платил – без допълнителни пазарлъци, уговорки и фамилиарно отношение. Този човек не ми е близък, в нашите договорени отношения не е казано, че аз съм длъжен да му намирам вестници, или че трябва да му стоя на главата докато работи. Още малко ще излезе, че съм длъжен да му държа ъглошлайфа докато реже тръбата. Майка ми реагира, като домакиня, а не като клиент на този човек. Сигурен съм, че още много други майки в блока са реагирали по този начин. А младежът просто се възползва от това. На таксиметровия шофьор съм по-склонен да простя, но тук става дума за човек на 25-30 години.

Магазин “Била” в Дружба, отиваме да си купим бира с баща ми. Оказа се, че там предлагат няколко вида съвсем не лоши немски бири. Понеже нямаме възможност да ходим често, взехме си цял стек и отидохме на касата:

касиерката: Ами извадете една бира де, така не мога да ги маркирам

баща ми: Ето сега виждам една разлика между България и Германия, в Германия една касиерка никога нямаше да ми каже подобно нещо, тя щеше да извади бирата и да я маркира сама

касиерката: Ами отидете в Германия, като тук не ви харесва

Въпросната касиерка беше на около 20 години, естествено нейната реплика и нейната реакция говори за тотална липса на култура и усет към работата. Реакцията на баща ми обаче, също не беше правилна. Той не й е никакъв на въпросната дама, и изобщо не е правилно да и обяснява, какво било положението еди къде си. Както самия той го определи след това – опит за другарска взаимопомощ.