Днес Агенцията по вписванията ме уведоми:

УВАЖАЕМИ/А ГОСПОДИНЕ/ГОСПОЖО,

Агенция по вписванията Ви уведомява, че постъпилото искане/заявление е входирано в информационната система на Търговския регистър под номер 20100630xxxxxx.

*Това е автоматично генерирано от информационната система на Търговския регистър уведомление, на което не следва да отговаряте. За повече информация можете да използвате информационната система на Търговския регистър (www.brra.bg), като направите справка в партидата на търговеца по ЕИК или в Документи без партида.

Чак ми се насълзиха очите от умиление. Всъщност “входирането” има дълга предистория. Тази сутрин, излизайки от вкъщи си мислех, че няма какво по-лошо да ми се случи. Цяла нощ водих преговори със Софийска вода АД да ми пуснат водата. Цяла нощ вуйната на горещия телефон ме лъжеше, че водата ще дойде след час. Вместо от 10 до 22, нямаше от 10 до 6:30, ама 6:30 сутринта на другия ден. В офися обаче колегата леко закъсня. Висял като паяк цяла сутрин на опашка пред Агенцията по вписванията. След като разказа какво е станало накратко, аз се плеснах по челото, че това май и мен ме засяга. Някой болен мозък в държавата е решил, че финансовите отчети на фирмите трябва да се пращат в Агенцията. Това е третото място, където човек се налага да подава едни и същи данни през годината. Първото е Националния статистически институт, второто е Националната агенция по приходите, а от тази година – третото е Агенцията по вписванията. Три различни информационни системи, написани на три различни платформи, очевидно без никаква връзка по между си, задължават фирмите да им подават едни и същи данни. За разлика от първите две места обаче, на третото удоволствието се заплаща – струва 35 лв. по Интернет. Злите езици казват, че на живо било 50 лв. И така, започна борбата с информационната система на Агенцията. Всичко започна едно такова невинно – име, егн, булстат, адрес на регистрация, адрес на кореспонденция. И разни други подобни данни, за които Агенцията гарантира, че са мой и са верни – за по-сигурно да си ги препиша. След това стигнах до прикачването на файл – опа. Единственият известен формат, който НЕ се поддържа на това място е XLS. Толкова е логично, кой идиот би решил да си подава финансовия отчет в XLS формат. Къде ли по света има счетоводител, който да работи с Excel. Тук започна бясно конвертиране на XLS в PDF. Не се получи много читаво, ама какво пък, така или иначе никой няма да го чете. Стигнах и до последната част – подписването. Опа – тук сесията гръмна, понеже не съм имал инсталиран Java plugin. А за да се инсталира такъв, както всички знаем браузера трябва да се рестартира. Пък след рестартирането на браузера какво следва? Ами ясно е – всичко от начало. Набих всичките данни от начало, но без да искам изкарах частта за прикачване на втори документ. Е да де ама втори документ нямам, а това е голяма грешка, понеже тази част изкарана веднъж не може да се махне. И така, трябваше да прикача нещо, но какво по дяволите. Мислех си за едно хубаво порно – примерно с трима негри и блондинка. Е да ама, сигурно имат ограничение за размера на прикачения файл, а и трябваше да го преименувам, което значи, че няма как да го изгледат. И така ненадейно ровейки из документите си стигнах до един шедьовър, който изчерпва всичко, което бих искал да кажа на Агенцията по вписванията. Картината много добре описва взаимоотношенията между държавата и бизнеса. Казва се Запорожките казаци пишат писмо на турския султан, на Иля Репин:

И тъй като нивото на администрацията в България е сравнимо с това на Тюркменистан и Северна Корея, сигурен съм, че никой държавен служител няма да види тази прекрасна картина в моето “входирано” “искане”.