Из статия в azcheta.com
В част от коментарите около казуса “Читанка.инфо” се появиха коментари, че издателите нямат желание да издават електронни книги у нас. Представяме ви мнението по въпроса на Диана Бойчева от БГ Книга ЕАД, които се занимават с търговия с електронни четци и както става ясно от материала, планират издаването на електронни книги.
Ние работим по въпроса с е-книгите усилено. Инсталирахме Adobe Content Server – международно призната среда за съхранение, защита и дистрибуция на електронни публикации. В момента сме все още в тестов период на работа на сървъра.
Как тази система има отношение към дискутирания тук въпрос? Нека обясня с две думи: тя ще даде възможност на издателите да защитят своите книги, чрез DRM, да ги продават, както и да ги отдават под наем безплатно или платено за определен период.
Работейки по темата бих споделила някои впечатления.
Дали книгата да се издаде в е-вариант е решение по-скоро на автора, отколкото на издателя. Много от чуждестранните автори и собственици на права не продават право за е-издаване на българските издатели, тъй като никой към момента не може да им гарантира DRM защита. Аз лично се свързах с Кори Доктороу, писател на фантастика и лидер в безплатното разпространение на е-книги. Литературните му агенти ми отказаха да преведа и издам негова книга в e-вариант, ако не направя и определен тираж на хартия.
- Издателство “Захарий Стоянов” се съгласиха да направим е-варианти на всичките им издания (около 1300), като тези които не са обект на авторско право ще бъдат безплатни. Благодарим им за това.
- За защита на е-книгите (изисквана от собствениците на правата) се дължи такса към Adobe, която щем не щем ще плащаме.
Виждате, че безплатен обяд няма за никого. Няма и за читателите в България и по света.
Бях си обещал да не дълбая в случая с “chitanka.info”, но някой ще трябва да отговори на въпроса на Диана Бойчева от БГ Книга ЕАД – защо не се издават електронни книги у нас. Хайде преди да разгледаме въпроса с електронните книги, да обърнем малко повече внимание на класическите, хартиени книги. Книги на български не си купувам от години. Не защото не чета, а защото се дразня. Дразня се на неграмотния превод, на нискокачествената хартия, на кориците, от които човек се цапа с боя, на грозните шрифтове. За всеки разумен човек е ясно, че съвреммения българин не чете – ама хич не чете. Това води след себе си сериозен спад в търсенето на книги. А пък при ниско търсене, издателите не са мотивирани да превеждат и издават качествени, нови творби. Цените на малкото пуснати на пазара книги изкуствено са държат ниски, което рефлектира силно на качеството им. Това води до още по-малко търсене, защото повечето “грамотни” хора си купуват книги на английски и кръга се затваря. Всички тези предпоставки, естествено биха довели до намаляване броя на издателствата, и хората заети в тази област. Нищо подобно обаче не се наблюдава в България. Този феномен се дължи на двете големи “далавери” в българското книгоиздаване – учебниците и рекламите. Със сигурност всеки родител си е задавал въпроса – необходимо ли е всяка година на българския пазар да се издават такова огромно количество нови учебници. Очевидно, не само, че не е необходимо, а е вредно. Вредно е за българското образование – неговото качество спада с всяка изминала година. Издателите и министерството обаче не се вълнуват от това. Защото този проблем не засяга техния “бизнес модел”, който е изграден върху връзката между издатели, служители в министерството, учители пишещи учебници (и преподаващи частни уроци). Безмислените промени в образователната система, начевани от всеки нов министър, водят до промени в изискванията за учебниците. Това налага издаването на нови учебници. За да бъдат написани новите учебници – трябват учители, които да ги пишат. Учителите пишат учебниците, по които после ще преподават – и искарват така необходимите им допълнителни доходи. “Големите пари” обаче отиват при издателите. Подобна е ситуацията и с рекламите – всички тези хартий, които ни навират в ръцете по улиците, някъде са отпечатани. Някъде им е направено страниране и художествено оформление. Диплянки, безплатни вестници, плакати – втория основен бизнес за издателите. Издаването на книги носи риск – читателите може да не ги харесат. Разбира се, учениците също може да не харесат учебниците, но те нямат избор – искат или не ги купуват.
Но да се върна на въпроса с Диана Бойчева. Усилената работа по Adobe Content Server-а въобще не искам да я коментирам. Изразът “щем не щем ще плащаме”, звучи малко като “най-мразим да мислим”. Този софтуер не е в състояние да реши каквито и да било проблеми, само може да ги задълбочи. Свободното разпространение на информация в Интернет е факт. Факт, който нито БГ Книга ЕАД, нито Adobe са в състояние да променят. Някои големи компании, като Apple например, вече осъзнаха този факт, и изхвърлиха DRM решенията от своя софтуер (iTunes). Странно е, че в една подкрепяща DRM статия се споменава Corey Doctorow. Той е отявлен противник на DRM, нещо което не става ясно от статията. Безплатен обяд няма, но безплатна книга има – това са книгите на Corey Doctorow. Препоръчвам на Диана Бойчева да се запознае и с размислите на RMS по темата. И въобще с абсурдите, които води след себе си съвременното право на копиране. Проблемът на издателите не е свързан със сайтове, като chitanka.info, а с факта, че те не искат да се променят. Светът се развива и променя, вместо да използват “авангардни” DRM решения, които да принуждават читателите да спазват “доброто старо право на копиране”, те трябва да измислят нов бизнес модел. Много по-лесно е обаче, да си гледат учебникарските и рекламни далаверки – и да скачат срещу всеки, който се опитва да промени нещо в ненормалния им бизнес. Да, никой автор не иска лошо преведената му книгата да се отпечата на евтина хартия и да се пусне на Славейков. За това не се издават качествени книги в българия – било то хартиени или електронни. chitanka.info очевидно не е комерсиален сайт, хората го използват най-вече защото е удобен. Голяма част от книгите там не могат да се намерят на пазара – нещо за което само издателите са си виновни. Книгите в този вид са много по-удобни за четене, от голяма част от хартиените си аналози. А това се дължи не на последно място и на липсата на DRM. Дори утре Диана Бойчева да пусне безплатни книги в нейния Adobe Content Server, аз няма да мога да стигна до тях. Защото това изисква използване на Adobe продукти – може би комерсиални и със сигурност – със затворен код. Въпросното DRM също така няма да ми позволи да редактирам “бисерите” на евтино платения й преводач. Тя няма да издаде книгите на Corey Doctorow на български, защото е очевидно, че в България няма кой да си ги купи. Ето за това, дори и след евентуалното (знам, че е невъзможно) затваряне на chitanka.info, издателите пак няма да са доволни и бизнеса с книги пак няма да върви. Въпрос на време е да се появи следващия сайт, и следващата шумна акция на КиберЯвор. А аз ще продължа да си купувам книги от Amazon.com и парите ми ще отиват не в БГ Книга ЕАД, а в lulu.com например. Класическите произведения на български ще си чета от гонените от “Рицаря на книгата” сайтове.