Човек и нова кола да си купи, рано или късно му я блъскат. Моята я блъсна един доста типичен за българските пътища екземпляр. Набор 76, от Ихтиман, с ужасно бърз Голф 2. Той понеже “карането го може”, даже и с джапанки – гуми да не е луд да сменя. Един ден, карайки с “несъбръзена скорост”, по време на дъжд, на бул. България “спря” в 6 коли. До тук добре, все пак са 6, ако беше само в моята щеше да е значително по-зле. И така, с протокола от КАТ, право в Евроинс. Естествено, както може да се очаква, човек на подобно място попада на гишета и каки пред компютри. От каките “клиентът” взема формуляри, тип тоалетна хартия, и на тях започва да преписва данните. Данните на колата, данните от протокола на КАТ, данните на фирмата, данните на шофьора. И много други данни, намиращи се на други формуляри тип тоалетна хартия, които Евроинс очевидно грижливо пази в папки, шкафове, мази и т.н. След преписването идва огледът. Няколко бацета слизат от офиса долу в гаража, да документират щетата – с писания, снимки и чудене. Понеже едното баце не беше обърнал внимание на протокола от КАТ в оригинал и копие, които се намираха в ръцете му, опита се да мине с номера, че нямало да се вместим в 10% от общата застрахователна стойност (която се полага без протокол). Като видя, че протокол все пак има, в два екземпляра, беше готов да дава пари. Естествено мен пари не ми трябват – трябва ми ремонтирана кола. И така, колата стигна до сервиза на Евроинс, който се намира на китната софийска улица Луи Аиер. Луи е характерен с това, че една от многото улици в Манастирски Ливади, която стига на 10-15 метра от Околовръстното – но не и на самото Околовръстно. Тъй като в тази част на София, условия за пешеходене практически няма – за да се стигне до там (или от там), човек трябва да разполага с някои базови уреди за оцеляване – добри обувки, GPS и кучегон. Приемането на колата в сервиза се оказа не толкова проста работа. За да приемат колата, от сервиза на Евроинс, от Евроинс трябвало да направят втори оглед. Понеже в протокола от първия оглед били написали, че задната врата трябва да се ремонтира, пък тя не подлежала на ремонт. Наложи се да обяснявам на приемчика, че всъщност мен въобще не ми дреме какво ще се разбира Евроинс с Евроинс. И така, след няколко дни правиха повторен оглед, с други думи мотаха се няколко дни. Срокът за смяната на задна врата с няколко пластмаси и изправянето на предна беше фиксиран на около 1 седмица. Естествено това стана с преговори, нямало части, не било ясно дали има на склад, не било ясно кога ще дойдат, не било ясно на колко пъти ще се поръчат. 2 седмици по-късно, с много бутане, юркане и подсещане по телефона – колата беше готова. В уговорения час трябваше да си я вземем. С радостен вид и усмивка на устата, приемчика даде ключовете. Това не беше необходимо, понеже колата беше отключена. Централното заключване обаче не работеше, след кратко чудене от страна на приемчика – стана ясно, че никъде в колата няма ток. Обяснението на приемчика успя да ме извади извън равновесие:

- Нали знаете, в колата има едни лампички, които светкат, като се отворят вратите. Понеже вратите на вашата кола бяха ремонтирани и сменяни, тези лампички са светили дълго време и акумулатора е паднал. Ако искате оставете кола да ви го заредим.

Добре, мързяло ги е да махнат клемата на акумулатора, мързяло ги е да изгасят плафоните, но защо трябваше да ги мързи да ми заредят акумулатора преди да ми дадат ключовете? С изправянето на ламарините, смяната на вратата и боядисването се бяха справили без забалежки. Обаче бяха “забравили” да сложат част от пластмасите, които запушват различни отвори по вратите. Също така, бяха сложили всички гумени оплътнения от старата врата, на новата вратата. Като с просто око се вижда, че голяма част от тях са скъсани. Оправданието беше, че не са знаели, че желая да се сменят. Това наложи баналния въпрос – а дали не са забравили да монтират накладки, или да налеят спирачна течност? Най-смешната част от приемането на колата беше приемно-предавателния протокол. Оказа се, че всъщност, според приемчика, човек не може да напише нищо в полето “забележки” на протокола. Беше категоричен, че ако има забележки, колата трябва да остане там, за да ги отстранят. Отказа да напишем “паднал акумулатор” в това поле. След 2 седмици без кола, и цялото разтакаване от тяхна страна, нямаше никакъв начин да ги чакам още 4 часа да зареждат акумулатор. Очевидно за да вършат работа от Евроинс, човек трябва да ги бута и да им казва какво да правят. Явно се очакваше аз да им кажа да сменят гумените оплътнения, аз да им кажа да изключат плафоните, аз да им кажа да ми заредят акумулатора, аз да им кажа, че на вратата има декоративна лепенка, аз да им кажа, че не са запушили всички дупки по вратите. В крайна сметка, не стана ясно – аз ли съм клиент или те?