Човек и добре да живее, идва март месец – времето за плащане на държавния рекет. Странната симбиоза между НОИ и НАП е позната на всеки опитвал се поне веднъж да работи с техните web-базирани информационни системи. Тази година е налице нова, “свръх модерна” връзка между системата на НАП и системата на НСИ. Когато юридическо лице се опита да си подаде данъчната декларация, системата на НАП не я приема, до попълване на декларация в НСИ. С цел удобство за гражданите, от тази година попълването на НСИ декларации може да става електронно. Системата на НАП проверява дали е попълнена декларацията в НСИ, и ако не е попълнена, не приема данъчната декларация. До тук всичко това звучи чудесно, но има една малка подробност. Данните в данъчната декларация и данните в декларацията към НСИ са едни и същи. Естествено за попълване на декларацията, в НСИ сайта се изисква регистрация, без значение че всички данни за лицето вече ги има в сертификата, без който не може да се стигне до сайта. За да стане по-лесно – попълването на данни става в PDF форми, които се изпращат към браузера в popup прозорци. А данните попълнени в тези форми не могат да бъдат записвани локално на компютъра. Прекъсне ли Интернет връзката – всичко започва отначало. Ако човек има някаква разумна политика за сигурност в Internet Explorer 8, прозорците се отварят и затварят в рамките на около половин секунда (в зависимост от скоростта на машината). Най-ефективния начин за разбиране какво има в тях е гледане на кефе, боб или карти. Значителното смъкване на нивото за сигурност само за този сайт не даде резултат. След цъкане на посоки из политиките за сигурност в браузера, прозорците спряха да се затварят – не знам как стана. За да работи това произведение на изкуството, човек трябва да има Windows, Adobe Reader 8 и цяла колекция от ActiveX контроли. След инсталиране на всичко необходимо, потребителя попада в магическия свят на нулевите указатели:
1
| |
Борбата с неочакваната грешка достигна своята връхна точка при избора на код за професия. Всякакви отчаяни опити да съобщя на държавата, че не се занимавам с отглеждане на тютюн и/или ориз водеха до неочаквана грешка – popup прозореца зацикли. Предполагам, че държавата се опитва да стимулира дейности по отглеждане на технически култури, понеже те се намират в началото на списъка с дейности. По ирония на съдбата те бяха и единствените избираеми в зацикления popup прозорец. Разни по-смотани дейности, като например “компютърно програмиране” са далеч назад в този дълъг списък. За съжаление така и не успях да стигна до някаква очаквана грешка, наложи се да рестартирам Internet Explorer-а и да започна да набивам данните отначало. Това беше петото поред въвеждане на моето име, адрес и телефон. Разбира се всички тези данни ги има в сертификата, без който не мога да достигна до сайта. Но това няма никакво значение. Всичките данни които искат да пиша там, вече съм ги писал и в данъчната декларация. Но и това няма значение. Търсенето на логика в държавата води до психически разстройства, за това съм спрял да я търся. След един загубен ден, вече всичко е попълнено и най-накрая имам възможност да си платя рекета – парите, които държава ще открадне от мен. Парите, с които можеше да ми асфалтира улицата, да избие бездомните кучета, да изчисти снега зимата и да изгони самонастанилите се цигани под прозореца ми – и най-вече да си поправи информационните системи. Парите, които ще отидат за вилите на олигарсите, техните яхти и техните джипове – за пепеляшките, за котараците и за наглите.
Политиката на държавната администрация спрямо гражданите се провежда под мотото “едно в много”. Една информация трябва да бъде записана на много места, в много информационни системи, и в много шкафове с хартия. Още по-добре е, ако това става ръчно, лично, и най-отдолу на всяко копие има подпис и печат. Тази година станах жертва и на насилственото пререгистриране на всички фирми в новия търговски регистър. Тъй като там не успях да преборя електронната система, отидох на крак да се пререгистрирам. Това ми костваше около 14 подписа и печата. С НАП и НСИ май приключих, но щурмуването на НОИ тепърва предстои. Там положението с подписи, печати и имена е драматично, тъй като обикновено се попълват отделни бланки за всеки месец. В тях се подава ценна информация, като например колко дни има в един месец – очевидно в НОИ незнаят. Подаването на всяка една от тях е свързано с превеждането на пари по четири различни банкови сметки. Превеждането на лихвите към всяка една от банковите сметки става по допълнителна банкова сметка. Това означава попълване на лични данни на 12 места за една година, превеждане на пари с 48 платежни нареждания, което води до 60 подписа и печата. От скоро може да се попълва и една декларация годишно, но с този змей не съм се борил – май ще е по-лесно да си карам по стария начин. И понеже всички тези системи са толкова лесни за използване, министъра на финансите не спря да се чуди как е възможно толкова много хора да не си плащат осигуровките. Несъбирането на осигуровките, които са си чист рекет, доведе до безумните идеи за неговото увеличение – като не можем да накараме всички да плащат, поне да прецакаме малкото, които го правят. Разбира се, това щеше да доведе до значително намаляване броя на плащащи и идеята беше зарязана в името на повишаването на ДДС. По този начин наистина ще бъдат прецакани всички, като най-много прецакани ще бъдат най-бедните – те няма как да не купуват храна и няма как да не плащат ДДС върху храната. Сумарно данъците се приближават до 50%, държавата си позволява да краде половината доходи на населението без да предлага абсолютно нищо в замяна. Олигархия, корупция, бюрокрация, антихуманност – нищо ново в България.