Днес имах нещастието да вися половин ден на митницата. За съжалние, след писанията на Еленко по въпроса, там нищо не се е променило. Обслужването на едно гише е мит, с който Дянков замаза положението. По последни сведения на едно гише се обслужват “само някои пратки от Европа”. Всъщност гишетата, през които минах са два пъти повече, от тези през които минах миналата пролет. Това се дължи на великата нова простотия наречена EORI номер. За незнаещите – това е един уникален номер, който започва с буквите “BGB”, после идва ЕГН-то на човека и накрая има ZZZ1. Има еднократен и постоянен EORI номер. Добре, че беше една кака в коридора, да ме светне да си взема постоянен. След като вече имам такъв, обещаха ми, че следващия път, броя на гишетата през които ще минавам – ще бъде същия като миналата година. Естествено аз не вярвам да подобни обещания. Интересната ситуация в моя случай се оказа друга – стойността на пратката. Служителите в пощенстата станция, ми обясниха, че митническата декларация, попълнена от подателя не била официален документ. Това беше достатъчен повод да им вдигна скандал. Човек не очаква, че намирайки се на митница, митническата декларация – единствения документ с който се очаква да работи една митница, нямало да бъде призната за официален документ. Да плашиш митничар със скандал е еквивалентно на плашенето на куче с кокал. Ефектът е нулев. Привикаха ме в задната стаичка, да отворим заедно пратката, и да търсим фактура в нея. По пътя ми обясниха, как лошите американци имали навика да лъжат в декларациите, и за това само фактурите важали. Обясних им, че фактура вътре няма, но те все пак претърсиха пратката. След като, както им бях казал, фактура вътре не намериха – започнахме преговори. Митничарката ми поиска “разпечатка от сайт”, където пишело стойността на продажбата. Аз заявих, че разпечатката от сайт не е официален документ, и попитах дали съм длъжен да им дам такава. Тя отказа да ми отговори – драсна нещо на хартията ми, фръцна се и излезна. Пратиха ме за EORI. След като минах цялата процедура, отидох в сградата на митницата – да си освободя пратката. Този път ме пое друг митничар, той обясни, че аз съм длъжен да му представя “разпечатка от сайт”, с която да докажа цената на пратката. Значи оказа се, че “разпечатката от сайт” е официален документ в митницата, а митническата декларация на подателя не е. Човекът отказа да обясни от кой сайт трябва да е разпечатката, както и какво трябва да има в нея. Върнах се в офиса, пуснах една разпечатка от PayPal плащането и му я отнесох. Оказа се, че докато ме е нямало дискетата с моята митническа декларация, тази нашенската, за която преди това платих 8 лв. се е счупила. Каката на гишето демостративно я удари няколко пъти в бюрото, но и това не помогна. Понеже имаше 5 минути до официалния край на работнотно време – пратиха ме на “мисия невъзможна” да издиря лелката с декларациите и да я накарам да ми запише нова дискета. Тичайки по коридорите успях да я хвана, обясних й на кой компютър предната лелка ми е написала декларацията, тя седна на него и бързичко успя да произведе нова дискета (УРА!). Докато я записваше, тя ми сподели съкровенните си чувства – “абе как при нас все се четат, пък при онези нещастници са все счупени”. Втората дискета се прочете. Освободиха ми практата и всичко мина успешно. А какъв е морала от цялата работа?

Всеки пазарувал в Ebay знае, че купувача може да каже на продавача да напише по-ниска стойност в митническата декларация. Сега обаче това не е достатъчно. Ако искате да не плащате пълното ДДС е необходимо:

• Казвате на продавача да напише желаната от вас стойност в декларацията и да не слага PayPal разпечатка в пакета
• Плащате и си записвате PayPal плащането, като HTML файл, редактирате го – да пише желаната от вас стойност и го разпечатвате
• Отивате на митницата с разпечатката и си освобождавате пратката
  

Имайте предвид, че освен върху стойността на пратката, вие сте длъжни да платите ДДС и върху разходите за транспорт. От това няма как да спестите. Хубавото е, че ако решите да лъжете за другата стойност няма никакъв начин да ви хванат – отговорност за съдържанието на пакета и съдържанието на митническата декларация носи продавача. Разпечатката, която представяте не е официален документ, защото не съдържа ваш подпис и/или печат. Нещо повече – тя не съдържа ничий подпис и/или печат. Митницата не може да провери дали в PayPal има такава транзакция, защото PayPal е американска корпорация, с която митницата няма връзка. Нещо повече – PayPal не е банка, съответно не работи по банковите закони и не е длъжна да предоставя информация за своите клиенти на каквито и да било институции, в частност на българските митници. Те също така не могат да докажат, че съдържанието на вашия пакет има някаква различна, конкретна стойност, от тази която вие им представяте. В заключение ще кажа това, което всеки ходил на митницата знае – бюрокрацията се е увеличила, безсмислените разкарвания по гишета също. Сигурността обаче е същата, както преди можеше да се лъже – и сега може да се лъже. И който иска ще лъже – и с право. Както се вижда плащането на данъци, сметки и такси не води до повишаване качеството на живот в страната.