Традиционно предколедните седмици оставят трайна и дълбока следа в моята крехка психика. Някак си преживях и тази – нямам търпение да стане 6 януари и всичко да стане “нормално”. До колкото може да бъде нормално в България.
В началото на седмицата стана ясно, че са ни одобрили проекта за дигитализация на народната музика. Списъкът с одобрените проекти седи на сайт на Министерство на образованието:
Треската на гръмките имена и главните букви не спира да тресе държавната администрация. Проблем в случая се оказаха по-малките букви, на края този документ:
Във връзка с актуализацията на бюджета на Фонд „Научни изследвания” финансирането на повечето проекти е силно редуцирано и авансовите суми на голяма част от проектите ще бъдат преведени през март, април и май 2010 г.
Казано с други думи – проекта ви е одобрен, ама пари ще ви платим малко и друг път. Още един типичен за българската администрация ход. Ако са одобрени малко проекти – може да смъмрят някой чиновник. Ако трябва да се финансират многото одобрени проекти – няма да има достатъчно пари, пак ще го смъмрят. За това решението е – одобряват се много проекти, на които са плащат по малко пари. Изключително мъдро, и доста по комунистически. Оказа се, че ще финансират проекта на 30%. Което си е чиста подигравка, при положение, че цяло лято се правим на счетоводители за да им представим точен финансов план. Сега финансовият план ще отиде в кофата за боклук, и седмици наред ще трябва да се прави нов финансов план, вместо да се работи по проекта. Какво точно да режем от проекта ще се решава в следващите дни. Естествено дори и да можем и да искаме да свършим цялата работа – няма да го направим. Това би означавало догодина да раздадат по 15% финансиране на проектите, понеже нали и така минава. Една добра идея, която ми дойде е с един Scheme скрипт да скрием 2/3 от нотите. Нормално е с 1/3 финансиране да дигитализираме 1/3 от нотите. След това ще кандидатстваме пак, за “дописване” на останалите. Лошото е, че това няма да впечатли никой от въпросните чиновници – прекалено са ограничени. А и за дребни суми става въпрос, и за един Мерцедес не стигат.
Аз съм човек, който изключително рядко излиза в София. Средно по три пъти в месеца ходя да пия бира в “Халбите”. Последното ми ходене (а не пиене) беше незабравимо. На отиване станах свидетел, за първи път в живота си, на сцената ръчно бутане на тролей. Шофьора излезе и заговори на трима канещи се да се натъпчат вътре младежи – “Баце, аре да ме бутнете малко”. Бутнаха го малко, и аз не знам как, май беше леко стръмно. Мотора заработи, тролея спря, за да могат да се качат момците бутачи. Не, че имаше място за тях вътре, ама нали бутаха. После потеглихме – пристигнах почти навреме. На връщането беше по-неприятно – тръгнах си по-рано с идеята да се прибирам с адски транспорт – голяма грешка. Качих се на тролей, който ме закара до ВМА и каза, че бил до там. Минаха пет деветки и нито една двойка. Накрая се качих на 9 и от последната спирка – пеша до вкъщи. Прибирането ми отне 2 часа и 30 минути, с бонус измръзване.
В петък се наложи да обикалям с кола перфектно изчистената столица. Явно съм от десетките хиляди хора със зрителни и ментални проблеми, на които им се привиждаха неизчистени улици. Няма значение, важното е, че кметицата не се е изненадала. И така, псувайки кметицата тръгнах към една нотариуска. По личната ми скала за най-омразни паразити в държавата, нотариусите се нареждат някъде между политиците и адвокатите, доста по-напред от счетоводителите. Преди време си имах работа с една нотариуска във Враца. Тя поне си движеше нещата лично, взе ми около 5 лева за един подпис. При тази пристигнах с голямо закъснение. Там имаше армия от издокарани кукли, които й вършеха работата, взе ми около 200 лева – пак за един подпис. Поне свършихме бързо. Псувайки нотариуската и кметицата се пибрах, за около 2 часа.
Емоциите са ми напълно достатъчни за тази година. Мисля да не излизам от вкъщи поне до 6 януари. Мога доста работа да свърша през празниците. От извесно време следя клипчетата на TheAmazingAtheist в YouTube. Много ме кефи този човек, успява артистично и правилно да интерпретира различни световни проблеми. Споделям напълно мнението му за Коледа.