Предколедно
Традиционно предколедните седмици оставят трайна и дълбока следа в моята крехка психика. Някак си преживях и тази – нямам търпение да стане 6 януари и всичко да стане “нормално”. До колкото може да бъде нормално в България.
В началото на седмицата стана ясно, че са ни одобрили проекта за дигитализация на народната музика. Списъкът с одобрените проекти седи на сайт на Министерство на образованието:
Треската на гръмките имена и главните букви не спира да тресе държавната администрация. Проблем в случая се оказаха по-малките букви, на края този документ:
Във връзка с актуализацията на бюджета на Фонд „Научни изследвания” финансирането на повечето проекти е силно редуцирано и авансовите суми на голяма част от проектите ще бъдат преведени през март, април и май 2010 г.
Казано с други думи – проекта ви е одобрен, ама пари ще ви платим малко и друг път. Още един типичен за българската администрация ход. Ако са одобрени малко проекти – може да смъмрят някой чиновник. Ако трябва да се финансират многото одобрени проекти – няма да има достатъчно пари, пак ще го смъмрят. За това решението е – одобряват се много проекти, на които са плащат по малко пари. Изключително мъдро, и доста по комунистически. Оказа се, че ще финансират проекта на 30%. Което си е чиста подигравка, при положение, че цяло лято се правим на счетоводители за да им представим точен финансов план. Сега финансовият план ще отиде в кофата за боклук, и седмици наред ще трябва да се прави нов финансов план, вместо да се работи по проекта. Какво точно да режем от проекта ще се решава в следващите дни. Естествено дори и да можем и да искаме да свършим цялата работа – няма да го направим. Това би означавало догодина да раздадат по 15% финансиране на проектите, понеже нали и така минава. Една добра идея, която ми дойде е с един Scheme скрипт да скрием 2/3 от нотите. Нормално е с 1/3 финансиране да дигитализираме 1/3 от нотите. След това ще кандидатстваме пак, за “дописване” на останалите. Лошото е, че това няма да впечатли никой от въпросните чиновници – прекалено са ограничени. А и за дребни суми става въпрос, и за един Мерцедес не стигат.
Аз съм човек, който изключително рядко излиза в София. Средно по три пъти в месеца ходя да пия бира в “Халбите”. Последното ми ходене (а не пиене) беше незабравимо. На отиване станах свидетел, за първи път в живота си, на сцената ръчно бутане на тролей. Шофьора излезе и заговори на трима канещи се да се натъпчат вътре младежи – “Баце, аре да ме бутнете малко”. Бутнаха го малко, и аз не знам как, май беше леко стръмно. Мотора заработи, тролея спря, за да могат да се качат момците бутачи. Не, че имаше място за тях вътре, ама нали бутаха. После потеглихме – пристигнах почти навреме. На връщането беше по-неприятно – тръгнах си по-рано с идеята да се прибирам с адски транспорт – голяма грешка. Качих се на тролей, който ме закара до ВМА и каза, че бил до там. Минаха пет деветки и нито една двойка. Накрая се качих на 9 и от последната спирка – пеша до вкъщи. Прибирането ми отне 2 часа и 30 минути, с бонус измръзване.
В петък се наложи да обикалям с кола перфектно изчистената столица. Явно съм от десетките хиляди хора със зрителни и ментални проблеми, на които им се привиждаха неизчистени улици. Няма значение, важното е, че кметицата не се е изненадала. И така, псувайки кметицата тръгнах към една нотариуска. По личната ми скала за най-омразни паразити в държавата, нотариусите се нареждат някъде между политиците и адвокатите, доста по-напред от счетоводителите. Преди време си имах работа с една нотариуска във Враца. Тя поне си движеше нещата лично, взе ми около 5 лева за един подпис. При тази пристигнах с голямо закъснение. Там имаше армия от издокарани кукли, които й вършеха работата, взе ми около 200 лева – пак за един подпис. Поне свършихме бързо. Псувайки нотариуската и кметицата се пибрах, за около 2 часа.
Емоциите са ми напълно достатъчни за тази година. Мисля да не излизам от вкъщи поне до 6 януари. Мога доста работа да свърша през празниците. От извесно време следя клипчетата на TheAmazingAtheist в YouTube. Много ме кефи този човек, успява артистично и правилно да интерпретира различни световни проблеми. Споделям напълно мнението му за Коледа.
Пазар за книги 2
Не познахте, това НЕ Е площад “Славейков”, само прилича на него. Това е едно от многото централни площадчета в центъра на Амстердам. На голямата снимка ясно се вижда, как изостаналите холандски търговци на книги са почерпили от челния български опит. Вечните кашони от банани “Chiquita” (и “Bonita”) се използват, както за столчета, така и за пренасяне на книгите от/към пазара. Приликите не спират до тук. Сгъваемите масички и паянтовите оранжерийни конструкции са друга запазена марка на площад “Славейков”. Естествено в близост до пазара има поне три книжарници, които със сигурност не се радват на такава посещаемост. Едната от тях е изцяло за книги на английски.
