Заради абсурдните аргументи на криворазбраната екология и фалшивата статистика, светът е на път да изгуби едно от най-великите си открития – крушката на Едисън. В няколко магазина ми обясняват, как тези крушки вече нямало да се произвеждат и за това трябвало да си купя други. От така наречените “енергоспестяващи”, които били по-добри от старите във всяко едно отношение. И така, решихме да си сменим старите с нови, на няколкото места в апартамента, където се ползваха класически крушки. Проблемите не закъсняха:

• Нови осветителни тела – Енергоспестяващите крушки имат различна форма от старите, в най-общия случай са по-големи. За това е твърде възможно да се наложи смяна на перфектно работещо, старо осветителното тяло. Като правило в електротехниката, всички нови продукти са по-скъпи и с по-ниско качество от старите. Попаднах на осветително тяло за баня, чиято изолация против влага представлява силиконова лентичка с дебелина един милиметър. Въпросната лентичка ми падна на главата докато монтирах тялото. Естествено вероятността да ни убие тока в банята нараства многократно без тази лентичка. Цената на крушката и въпросното “осветително тяло” въобще не искам да коментирам. Монтажа е труден поради меката пластмаса, нискокачествените дюбели и “гениалното” откритие на съвременната инженерна мисъл – винтове в пластмаса.

• На тъмно в тоалетната – Енергоспестяващите крушки започват да светят с пълната си сила минута-две след запалването си. Понеже обикновено си върша работата в тоалетната точно за една-две минути, лампата започва да свети силно веднага след като изляза от тоалетната и тръгна да я гася. Това ме принуждава или да държа лампата светната, или…да пикая на тъмно. Понеже предпочитам първия вариант, новата крушка се превръща от енергоспестяваща, в енергоразхищаваща – със старата бих плащал по-малка сметка за ток.

• Мигане – Енергоспестяващата крушка в кухнята мига. Поне трима експерти в електротехниката не можаха да отговорят на въпроса, защо крушката в кухнята мига. Понеже тя е с два ключа, предполагаше се, че по някакъв начин веригата се затваря за кратко през самата крушка и глимките на ключовете. Лампата тръгва да светка, и веднага след това гасне заради нищожния ток, който минава през глимките. Резултатът е мигане. Тази теория пропадна – след махането на глимките лампата все още мига. В момента разработвам теории свързани с военните, Wi-Fi/GSM мрежи и извънземни. Естествено подобен проблем е невъзможен с обикновена крушка.

• Цветове – Енергоспестяващите крушки се продават с най-различни и необичайни цветове. Нормалните хора обикновено си купуват крушки, които светят в някакъв вид “топло бяло”. Новите крушки могат и да докарат някакъв вид “топло бяло”, но цвета им е силно зависим от възрастта, времето на светене и това преди колко време са запалени.

• Издържливост – Енергоспестяващите крушки се рекламират като издържливи, опаковката им е покрита с различни видове проценти, неясно от къде взети. Изваждайки крушката от кутията забелязах, че пише да не се пипа с пръсти. Очевидно пипането с пръсти и намалява живота. Естествено пипането с пръсти не единственото нещо, което може да нацапа една осветителна крушка. Много се съмнявам, че тази крушка, която не издържа на пипане с пръсти би издържала налепените по нея насекоми, влезнали през евтиното, китайско, нехереметично осветително тяло, за период от 5 години. Най-старата енергоспестяваща крушка вкъщи издържа 1 година, от рекламирани на опаковката 5 години.

И така, крайната цел на тази “велика технология”, дълги години раздухвана и раздувана от различни видове “зелени”, е да се вземат парите на крайния потребител. Тези крушки няма да направят живота ни по-евтин, нито по-лесен, нито по-добър – за по-екологичен да не говорим.