My Shiny Weblog!

Единственото по-страшно нещо от Световната Финансова Криза (СФК) е Световната Грипна Пандемия (СГП). Когато двете неща се комбинират става още по-страшно. Не защото сме засегнати от тях по какъвто и да било начин от тях, а защото те са универсалното оправдание да не се върши никаква работа, по никакъв повод. Каквото и да се случи в държавата, независимо дали в парламента или в градския транспорт – то може да бъде обяснено със СФК или СГП. Примерно онзи ден в тролея няколко баби си говореха за СГП.

- Ти чу ли? Нас сега ще ни ваксинират понеже сме рискува група?
- Ама дойдоха ли вече ваксините за новия грип?

Тези дами бяха на средна възраст 75 години. Незнайно защо са решили, че те точно ще бъдат най-засегнатите от СГП. Това, че държавата ще ги ваксинира безплатно е може би най-важното събитие в техния живот от последните 3-4 години (може и повече). Младите хора, въпреки че уж те са по засегнати от грипа, не ги тревожи толкова СГП, колкото СФК. Имам няколко познати, които непрекъснато се оплакват. Всъщност те нито имат образование, нито учат нещо, нито някога са имали нормална работа. Те обаче са най-засегнатите от СФК. Всичко може да бъде обяснено с кризата.

- Здравей, как си?
- Ами горе-долу, то сега с тази криза, няма работа…

Комбинирано засегнатите от СГП и СФК обаче намерих в една хижа. Няма да казвам коя е, но се намира на много забутано място. Около нея има няколко от т.нар “екопътеки”, които тръгват от никъде и стигат до никъде. Строени са от някой “евроусвояващ” преди да започне кризата. Сега им ги няма мостовете, човек и да се опита да мине – няма да успее. Когато бях там хижарите бяха болни от грип и пиеха антибиотик, някакъв обикновен, по подразбиране, понеже наоколо няма лекар, който да им го изпише. Кризата ги беше засегнала, понеже някакъв “инвеститор” решил да ремонтира хижата и да я прави на хотел. В пристъп на предприемачество сложил PVC дограма, топлоизолация (но само на фасадната стена), парно на дърва, стени от гипскартон и ламиниран паркет. Цялото това жалко подобие на хижа се помещава в една постройка, която на времето явно е била гранична застава. В резултат на кризата строителството спряло, в хижата няма печка, защото “инвеститора” я е изхвърлил, парното скоро ще замръзне и ще се спука, понеже няма кой да ходи там и няма смисъл да се пали. В стаите мирише на канал, най-вероятно защото цялото оборудване в банята е избирано по стария български признак – “да е евтинко”.

- Ремонта не е свършил гледам?
- Ама как, спряхме го, то сега в тази криза, няма пари…

И така, на хижарите не им остава друго освен да си пият антибиотика и да чакат вожда да ги “оправи”. Със сигурност за миризмата на канал и падналите мостове е виновна СФК. И най-вече тексаския рейнджър Джо, който няма пари да си плаща ипотеката на ранчото. Самият вожд гледа сериозно какво става в хижата, от плакат на стената и няколко небрежно разхвърляни предизборни картички на ГЕРБ. Той обаче е тройно засегнат, на него освен СГП и СФК му пречи и предишното управление. Понеже все пак е премиер, за да не върши нищо са му необходими много повече оправдания от тези на обикновените хора. АЕЦ “Белене” е може би единствения сериозен проект в държавата в момента, решението за който ще има значение и след 50 години. По този случай концепцията по въпроса се сменя по три пъти дневно – ще се строи/няма да се строи. Сега е удобен случай спирането на проекта да бъде оправдано със СФК. Естествено ще се докара вода от още девет кладенеца, те “зелените” само това чакат. По този начин, топката с енергийните проблеми на страната ще бъде прехвърлена на следващото управление. Че за какво му е на вожда да строи АЕЦ, от който той няма да види ползите, защото ще му е минал мандата. Много по-лесно е парите, които биха отишли в централата да се “усвоят” по някаква друга линия.

- Ще строим ли АЕЦ “Белене” г-н Борисов?
- Ама моля ви се, криза е.

Така той ще бъде спасител на народа – ще успее да реши всичките проблеми с три прости действия.

• Бодене в задника с “Тамифлу” на всеки грипав
• Раздаване по 20 лв. на глава от населението за справяне с кризата
• Обвиняване на предишните за всички останали проблеми

Така проекта АЕЦ “Белене” ще бъде предаден на следващото управление, точно както беше предаван на всики нови до момента. Те ще трябва да измислят съвършено ново оправдание за това – защо не трябва да се строи. Това едва ли ще е проблем – “журналистите” само това чакат – все ще се яви я някоя криза, я болест. По този начин ще си избутат мандатчетата и вече няма да им пука. През това време “зелените” ще ръгат кюмюр в печката и ще чакат да пекне слънце, да им огрее…панелите.

Заради абсурдните аргументи на криворазбраната екология и фалшивата статистика, светът е на път да изгуби едно от най-великите си открития – крушката на Едисън. В няколко магазина ми обясняват, как тези крушки вече нямало да се произвеждат и за това трябвало да си купя други. От така наречените “енергоспестяващи”, които били по-добри от старите във всяко едно отношение. И така, решихме да си сменим старите с нови, на няколкото места в апартамента, където се ползваха класически крушки. Проблемите не закъсняха:

• Нови осветителни тела – Енергоспестяващите крушки имат различна форма от старите, в най-общия случай са по-големи. За това е твърде възможно да се наложи смяна на перфектно работещо, старо осветителното тяло. Като правило в електротехниката, всички нови продукти са по-скъпи и с по-ниско качество от старите. Попаднах на осветително тяло за баня, чиято изолация против влага представлява силиконова лентичка с дебелина един милиметър. Въпросната лентичка ми падна на главата докато монтирах тялото. Естествено вероятността да ни убие тока в банята нараства многократно без тази лентичка. Цената на крушката и въпросното “осветително тяло” въобще не искам да коментирам. Монтажа е труден поради меката пластмаса, нискокачествените дюбели и “гениалното” откритие на съвременната инженерна мисъл – винтове в пластмаса.

• На тъмно в тоалетната – Енергоспестяващите крушки започват да светят с пълната си сила минута-две след запалването си. Понеже обикновено си върша работата в тоалетната точно за една-две минути, лампата започва да свети силно веднага след като изляза от тоалетната и тръгна да я гася. Това ме принуждава или да държа лампата светната, или…да пикая на тъмно. Понеже предпочитам първия вариант, новата крушка се превръща от енергоспестяваща, в енергоразхищаваща – със старата бих плащал по-малка сметка за ток.

• Мигане – Енергоспестяващата крушка в кухнята мига. Поне трима експерти в електротехниката не можаха да отговорят на въпроса, защо крушката в кухнята мига. Понеже тя е с два ключа, предполагаше се, че по някакъв начин веригата се затваря за кратко през самата крушка и глимките на ключовете. Лампата тръгва да светка, и веднага след това гасне заради нищожния ток, който минава през глимките. Резултатът е мигане. Тази теория пропадна – след махането на глимките лампата все още мига. В момента разработвам теории свързани с военните, Wi-Fi/GSM мрежи и извънземни. Естествено подобен проблем е невъзможен с обикновена крушка.

• Цветове – Енергоспестяващите крушки се продават с най-различни и необичайни цветове. Нормалните хора обикновено си купуват крушки, които светят в някакъв вид “топло бяло”. Новите крушки могат и да докарат някакъв вид “топло бяло”, но цвета им е силно зависим от възрастта, времето на светене и това преди колко време са запалени.

• Издържливост – Енергоспестяващите крушки се рекламират като издържливи, опаковката им е покрита с различни видове проценти, неясно от къде взети. Изваждайки крушката от кутията забелязах, че пише да не се пипа с пръсти. Очевидно пипането с пръсти и намалява живота. Естествено пипането с пръсти не единственото нещо, което може да нацапа една осветителна крушка. Много се съмнявам, че тази крушка, която не издържа на пипане с пръсти би издържала налепените по нея насекоми, влезнали през евтиното, китайско, нехереметично осветително тяло, за период от 5 години. Най-старата енергоспестяваща крушка вкъщи издържа 1 година, от рекламирани на опаковката 5 години.

И така, крайната цел на тази “велика технология”, дълги години раздухвана и раздувана от различни видове “зелени”, е да се вземат парите на крайния потребител. Тези крушки няма да направят живота ни по-евтин, нито по-лесен, нито по-добър – за по-екологичен да не говорим.

Какво по-хубаво от Civ4 в есенна, дъждовна, съботна сутрин? Преди време бях написал една простичка стратегия за игра с Willem van Oranjie. Тази е с Asoka и е за по-напреднали. Asoka е Spiritual и Organized лидер на индийците. Това означава, че произвеждаме два пъти по-бързо Temple, Lighthouse, Factory и Courthouse. Имаме -50% Civic Upkeep и естествено No anarchy. Индия е уникална цивилизация с това, че има Fast Worker. За разлика от уникалните единици на другите цивилизации – Fast Worker се използва през цялата игра, а не само в определена епоха. Също така, той реално не е армия – нямаме специална армия, а по-добри работници. Това е едно важно предимство за тази стратегия. Друго важно предимство е, че започваме играта с Mysticism и Mining, което ни дава голяма вероятност да открием Buddhism или Hinduism и да имаме собствена религия от самото начало на играта. Религията е изключително важна в тази стратегия. Всъщност цялата стратегия се основава на религията.

Започваме играта на карта с два или три континента, по принцип можем да изберем карти с различна големина, лично аз избирам Large. По този начин, най-вероятно ще имаме по 3-4 цивилизации на континент. Континентите няма да имат контакт по между си, поне докато никой няма Caravel. Важно е да започнем на хубаво място. Континента може да бъде разкрит сравнително бързо, а за по-нетърпеливите могат да ползват WorldBuilder за да си огледат терена (което е един вид cheat). На близо трябва да имаме един носещ пари и щастие ресурс, в най-добрия случай Incense, но Gold, Silver, Gems, Wine също вършат добра работа. За да си “хванем” религията, трябва първи да развием Meditation или Polytheism. Тази работа е на късмет, но ако първата наука, която развием е Polytheism – имаме добри шансове. В случай, че не успеем – Load/Save и опит с Meditation. Ако пак не стане – имаме противник с дяволски добър start location – най-вероятно сме обречени. От тук нататък предполагам, че сме взели Hinduism, понеже все пак сме индийци. Философски момент в началото е дали да изчакаме първия град да нарасне, преди да започнем да строим Settlers. За тази стратегия е по-добре да изчакаме максимално – дори преди Settlers да извадим един Fast Worker, който да строи Pastures/Farms наоколо. Работниците са ни по-добри от на останалите – трябва да ги използваме максимално. След първоначалното разкриване на континента трябва да сме наясно с няколко неща – колко и какви градове бихме могли да построим, колко и какви цивилизации имаме наоколо и най-важното какви ресурси ще имаме. В идеалния случай ще можем да построим около 10 града, наоколо имаме Aggressive, Protective, Expansive, Creative лидери и цивилизации, които нямат религия (тоест наоколо няма Buddhism). Играта рядко разпределя цивилизациите стартиращи с Mysticism близо, така че има голяма вероятност да постигнем подобно разпределение. А тези, които няма Mysticism е изключително малко вероятно да “хванат” една от първите две религии. Градовете и ресурсите планираме внимателно, БЕЗ да планираме войни със съседните цивилизации на континента. Шансовете ни за успех се увеличават многократно ако имаме Stones и Marble – в противен случай строенето на Wonders е почти невъзможно. Важно е да имаме Incense, понеже това ни носи повече щастие в комбинация с религията и религиозните сгради в градовете, на по-късен етап от играта. Най-трудния момент в древността е да си построим градовете и да се опазим от варварите. Най-трудния момент в средновековието е да се опазим от съседните цивилизации, а в модерната епоха – да сме на първо място по точки и да спечелим играта (независимо по какъв начин). Индийците имат слаба армия, нямат уникална военна единица и трудно и бавно строят всичко свързано с война. За това стратегията ни се фокусира върху това да се пазим – в началото от варварите, после от всички останали. Защитата от варварите практически отпада, ако успеем да построим The Great Wall – те няма да могат да влизат в границите ни. Струва си да опитаме, единствено ако имаме Stones или град с изключително голяма продукция (което е малко вероятно да ни се случи). Най-вероятно сред противниците има Industrious цивилизация, или още по-зле Industrious цивилизация, която има Stones. Във втория случай биха строили стената (4?) пъти по-бързо от нас. Защитата ни ще се състои главно от Archers по градовете, стандартно във всеки град по един със City Garrison промоция. Това обаче не е достатъчно, ако нямаме Стената и варварите могат да навлязат в нашите граници – те могат и да унищожават Farms/Towns/Roads/Mines. За целта в началото можем да разполагаме Archers на ключови позиции с подходящи промоции. Това ще работи, докато варварите не започнат да идват със Swordsman, Axeman, Horseman. Когато започнат – и ние трябва да имаме такива. В идеалния случай ще имаме Bronze и Iron. За да направим силни Horseman трябва да имаме Stables, което не си струва строенето в нашия случай. Защитата може да бъде организирана с Axeman/Spearman с по една промоция (излезли от град с Barracks). Най-добре е варварите да не могат да ни разрушат нищо, но това рядко се постига. Ако разрушават прекалено много обаче, най-вероятно няма да успеем в играта – човек трябва да прецени кога си струва да се върне и/или почне от начало. Паралелно със защитата на територията вървят няколко други процеса – заселването на нова територия, строенето на нови improvements от работниците и разпространението на религията. За да не куца икономиката – тези неща трябва да вървят в хармония. Ако се разрастнем прекалено бързо – ще имаме слаби, бедни и скъпо струващи градове, които най-вероятно ще бъдат превзети. За да развиваме религията и/или културата се стремим бързо да строим Temple, веднага след разпространението на Hinduism в съответния град. Понеже в началото религията се разпространиява по търговските пътища – важно е да свързваме всички градове максимално бързо – без значение с река или път. Когато имаме Temple, можем в него да сложим Priest, това става по преценка в по-големите градове – целта ни е да вдигнем раждаемостта и да извадим Great Prophet. Още с първия пророк строим The Kashi Vishwanath – свещенната сграда за Hinduism, в свещенния град, който при нас най-вероятно е столицата. Тази сграда ни дава +1 Gold за всеки град с Hinduism, което я превръща в основен източник на приходи за икономиката.

Ако всичко е вървяло по план, до момента имаме около 10 града, които имат някакви основни сгради – Temple, Walls, Barracks, Monoment, Courthouse – може би не на всякъде и може би не всички. Континента обаче е разкрит, почти целия. Мястото, което имаме е запълнено – граничим със съседна цивилизация и голяма джунгла/полюс или океан от всички страни, но не сме много ощетени откъм територия. Претрепали сме големи количества варвари и имаме някаква малка, но способна да ни пази армия. Всичките ни градове имат Hinduism, както и някои от градовете на съседите. Имаме Organized Religion или Pacifism civic. Още по-хубаво е, ако съседите нямат друга религия. Точно в този момент ще трябва да се разберем с тях. За целта плюсовете и минусите в дипломацията играят основна роля. Ако нямаме силен съюзник – през средновековието ще ни сринат тотално. Тук се намесва религията, ако сме я разпространили в техни градове – те най-вероятно ще я приемат я за религия на държавата. При положение, че не я приемат сами, можем да ги накараме с някой дребен подарък и/или малко подмазване. А това ни сближава – при това ни сближава много. В идеалния случай всички на континента ще са приели Hinduism, в добри отношения сме с тях и до голяма степен можем да ги контролираме. Приходите ни са много добри, благодарение на The Kashi Vishwanath. Понеже няма опасност да ни нападнат от никъде – можем да отделим повече пари и усилия за развиване на технологии и градове, от колко за армия. Въпреки общата религия, има опасност някой от по-буйните съседни цивилизации да почнат война по между си. Това не винаги е лошо, но е хубаво да балансираме, никой не трябва да е прекалено силен и никой не трябва да е победен. Ако се стигне до крайности – можем да ги помирим (благодарение на многото плюсове в дипломацията). Целим да не се караме и да не се бием с никой на нашия континент. Най-вероятно другите цивилизации ще имат сериозни икономически проблеми. Ще идват често да искат пари и/или науки. Ние им даваме повечето нещата, които искат (в разумни граници). Гледаме да не изостават много и като цяло ги поддържаме. Придържаме се към принципа разделяй и владей. Към края на средновековието вече няма никаква опасност да се скараме с тях. На този етап при нужда можем дори да обявим война и с точно концентрирана и премерена атака да превземем някой техен град. Това ще ни го простят, но не трябва да се овличаме и да правим големи войни. Насочваме усилията към мореплаването – трябва ни Caravel за да открием другите континенти, преди те да са открили нас. До колко развити опоненти ще намерим е въпрос на късмет. Каквото и да става, на този етап от играта е почти невъзможно да ни елиминират. Въпросът е дали ще победим, ако сме в челната тройка по точки, когато намерим всички цивилизации – имаме сериозен шанс за победа. Намирането на другите континенти ни дава няколко възможности за още по-силно икономическо развитие. Трябва да ги използваме Благодарение на Marketplace по градовете, скоро можем да извадим Great Merchant, който да пратим на търговска мисия с Caravel. Тези кораби са бавни и слаби – с тях не можем да колонизираме, но можем да пращаме велики хора, мисионери, шпиони и изследователи. Добре е да се възползваме максимално от тях. Внимателно си набелязваме континент и/или цивилизация и изпращаме поне два кораба с мисионери. Най-вероятно ще има поне една цивилизация със слабо развита религия и/или без такава. Тя е нашата цел. Разпространявайки религията ни в нейните градове имаме шанс тя да я приеме и по този начин да станем съюзници. Дори това да не се случи ще печелим +1 Gold за всеки техен град с нашата религия. Тук е момента да припомня, че този бонус може да се увеличи с The Spiral Minaret. Добре е да го построим – на всяка цена. Благодарение на многото пари от религията и търговията с другите континенти – скоро ще можем да правим по-модерни кораби. Това ни дава още няколко много ценни възможности. Най-напред можем да строим Privateer – пиратския кораб, който може да граби чуждите води, без да обявява война. Понеже най-вероятно опонентите дори още нямат Caravel, поддържането на флота от 4-5 Privateers може да доведе до големи приходи. С тях можем да грабим рибарските лодки, но по-ценното е блокадата на градовете – по този начин всички приходи от търговия към съответния град идват при нас. С Galleon можем да атакуваме другите континенти или да строим колонии. Целта ни може да бъде завладяването на някакъв ресурс или колонизирането на част от континента, която не е заселена. Тези неща са възможни, но трябва да действаме внимателно – инвазиите с Galleons не са препоръчително – най-вероятно няма да успеем. В идеалния случай ще си направим една-две малки колонии за ресурси, които ще се пазят от 3-4 Musketman със City Garrison промоции. Тук е момента да отбележа, че Musketman е бавна за строене и скъпа армия. Ако имаме парите е добре да ги купуваме и после да си ги пазим – да ги ползваме само за защита на градовете. Бедните ни опоненти е малко вероятно да строят такива – за сметка на това ще имат огромни сурии от по-стари армии. Ние не поддържаме голяма армия, нашата армия е малка и модерна. При всички случаи трябва да имаме предвид, че индийците далеч не са най-добрите военни и най-добрите колонизатори (като испанците например). Трябва да се концентрираме върху разбирателството с всички и религията, а от там икономиката, от икономиката – науката и продукцията, а от там крайната победа. Не трябва да забравяме, че ако имаме проблем с някоя войнствена цивилизация, вместо да я нападаме ние – можем да изпратим някой от послушните ни съюзници на нашия континент. Ако сме си изиграли играта добре, послушните ни съюзници на този етап може и вече да са васали, което ни помага допълнително.

Ако всичко е вървяло по план, до момента имаме 10-15 града с прекалено много сгради за изброяване. Важно е да сме профилирали правилно градовете – всичко на всякъде не е необходимо (освен религиозните сгради). Морските трябва да имат Harbor и Custom House. Където сме успели и е необходимо трябва да има Castle, University, Observatory, Market, Bank, Library, University и т.н. Вече имаме Rifleman и наближаваме индустриалната епоха. С повече късмет може да имаме и силен флот (едва ли ще е най-силния). Стратегията ни тук може да се опише с няколко думи – велики хора, големи градове, силна защита и мощна икономика. При правилно развитие на градовете и Pacifism, можем сравнително често да изваждаме различни велики хора от различно профилираните градове. Важно е да ги ползваме максимално ефективно. За големите градове ни трябва здраве и храна. Здравето най-вероятно вече го имаме, благодарение на стоките, които носят здраве за хората. Проблемът с храната обаче най-добре се решава от корпорация. Много е важно да успеем да построим Sid’s Sushi Co или Cereal Mills, в зависимост от това дали можем по-лесно да си намерим риба (Fish, Clam, Crab) или зърнени храни (Rice, Wheat, Corn). Максималното разпространение на корпорацията е също много важно. Но трябва да става в синхрон с икономиката. Икономическите кризи на този етап могат да бъдат фатални. Опонентите ни на този етап са силни, някои от тях имат по-голяма територия и произвеждат/развиват науки бързо. Тези неща можем да ги компенсираме със шпионаж, дипломация, както и различни търговски и религиозни трикове. Например, ако сме успели да “хванем” още някоя религия – сега е удобен момент да я разпространим и нея. Това обаче крие извесни рискове – може някой наш съюзник да я приеме, и да се скара с нас. Въпреки, че религията е открита от нас и при нас е свещенния и град, ако тя не е религия на държавата – това ни раздалечава. Важно е, ако ще правим подобно нещо да минем на Free Religion, това компенсира негативните ефекти. Можем да победим благодарение на легендрана култура, с космическия кораб, с доминация или ако всички ни станат васали. Всичките тези победи не са лесни – трябва да избираме според ситуацията.

Мога да пиша още много по темата, обаче ми писна. А и не съм сигурен дали в България има други такива маниаци на тази игра, които да ми четат писанията. Ако някой се кефи – да драсне някой ред. Другия път ще пиша за интересна стратегия с Римпляните.

Тревогата от тази нощ още не е преминала. Оказа се, че това което свири е СОТ аларма, на балкона, на апартамент, на по-горен етаж. Геройската епопея за справяне с положението до момента вклюва:

• Обаждане на 112 – не могат да помогнат.

• Обиколка на блока и идентифициране на апартамента с алармата. Локализиране на СОТ лепенка – International Security Group с телефон 865 9999.

• Обаждане по телефона на ISG – никой не вдига.

• Търсене на телефон в Google, намиране на друг телефон – на него отговаря нищо не знаещ сънен човек, нямащ общо със СОТ дейност.

• Търсене на фирмата в регистъра на МВР с лицензирани СОТ фирми в Интернет – фигурира под името Интернешънъл Секюрити Груп ЕООД, няма телефон за връзка.

• Обаждане по телефона в 6 РПУ – съобщават информационен номер, на който да се обадим, 11800, за да питаме за телефон за връзка.

• Обаждане на 11800 – намират фирмата в регистъра, няма въведен телефон за връзка.

• Спиране тока на цялата сграда – алармата продължава да работи.

• Справка в ДДС регистър – показва, че фирмата е закрита през 2007 година.

• Справка със съседи – казват, че в апартамента не живее никой, препродаван е много пъти, собствениците вероятно са в САЩ. Никой от блока няма връзка с тях.

• Обаждане в “Гражданска защита” – съветват – “Някой алпинист да се качи и да удари с кол алармата през балкона. Без да влиза на балкона, защото това е частна собственост”.

След 10 часа алармата още работи. Но ние не сме се отказали. Обмислям варианта за изстрел с огнестрелно оръжие до балкона. Въпреки, че бих бил по-доволен ако можех да счупя свирката в главата на малоумните емигранти-собственици. А може би още по-добре – в главата на собственика на Интернешънъл Секюрити Груп ЕООД.

UPDATE: Току що започнаха да вият и сирените на “Гражданска защита”. Симфонията е невероятна, трябва да призная, че техните са достойна конкуренция на СОТ-аджийските. Особено когато човек не е спал цяла нощ.

UPDATE: И все пак се оказа СОТ, по-късно ще пиша подробности…

Обявявам официално пред всички, и най-вече пред “Гражданска защита”, че се намирам в извънредно положение и под състояние на тревога. Сега е 2:15 минути на 1 октомври, от 0:00 часа тук вие сирена. Нямам представа каква е сирената, свири много силно и много монотонно. По-силна е от повечето СОТ-ове, които съм чувал. При спуснати външни и вътрешни щори и плътно затворени всички прозорци на апартамента, сънят е мисия невъзможна. Няма никаква индикация, че някой ще обърне някакво внимание на въпросната сирена. Дори не знаех защо е пусната, но един бърз google по темата показа, че “Гражданска защита” щяла да си тества сирените на 1 октомври. Искам да им кажа, че сирената им свири. Само дето май някой “експерт” е объркал 12 часа на обяд с 12 часа вечерта. И вместо за 20 минути я е пуснал за 20 часа. Положението щеше да бъде далеч по-драматично, ако от време на време паникьосан женски глас съобщаваше нещо от сорта на – “Внимание въздушно нападение”, “Внимание земетресение” или “Внимание химическа атака”. Предполагам, че през утрешния ден ще изпробваме и тази функционалност. Също така искам да кажа на работодателите си, че ще бъда в кондиция за работа веднага щом успея да се наспя, след като свърши свирнята, извънредното положение и въздушните атаки. Опази Боже да ме спасяват от бедствия и войни неможещите да настроят правилно едни свирки да свирят в определено време. Помощ, не искам да бъда спасяван!