Вчера инсталирах Window$ на една машина. Днес трябваше да я настроя и да инсталирам целия необходим софтуер. За да сложа Privoxy трябваше да отида до Sourceforge. Неочаквано крехката ми психика беше трайно разстроена от озъбените мутри на Иван Костов и Бойко Борисов. Някак успях да не повърна върху клавиатурата. Това било новата антиреклама на някаква никому неизвесна партия. Целта очевидно е да покаже колко са лоши другарчетата. Много се обидих, понеже всички реклами, които съм виждал до момента на Sourceforge са на големи IT корпорации – разбирай IBM, HP, Sun, Oracle и т.н. Явно тези мушмороци бая пари са изръсили за да окачат въпросните мутри там. Разхождайки се без Privoxy по други български сайтове попаднах и на конкурентите антиреклами. Основната разлика между рекламите и антирекламите е, че първите винаги лъжат, а вторите обикновено са верни. В тази предизборна кампания вярвам на абсолютно всички антиреклами, но за съжаление не вярвам на нито една реклама. И на тези избори ще се придържам към твърдата си позиция да не гласувам, както и да съм сляп и глух за всичко що е политика. Както съм казвал и преди – така се живее по-спокойно. Все пак ми е интересно защо през цялата нова история на България няма нито един военен преврат. Мисля, че сега е особено подходящ момент – да се изрине цялта паплач за назидание на следващите. В Турция този подход е работил много добре през годините. За съжаление обаче явно и по високите етажи на армията лапат своя дял от баницата на ЕС. Тези избори май са най-маловажните избори, които съм виждал в тази страна. Понеже България не е независима държава вече повече от 2 години – въпросът за това кой ще краде на власт е все по-малко актуален. Ако нещата се насерат прекалено много винаги от ЕС ще пратят някой чичко (лелка), който да плесне управляващите през ръцете. Никога не съм вярвал, че личностите в политиката имат някакво значение – те са просто едни палячовци, сложени там да ги гледа народа с вратовръзки по телевизията. Нито един от тях не е успявал да се издигне до ранг на личност. Оказа се обаче, че и партиите в политиката нямат никакво значение – “левите” водиха много по-дясна от “десните”. Сега е ред на десния диктатор и на националистите-комунисти. Всичките се движат по най-малкото съпротивление. Оказа се, че всяко явление в България спада към един или повече от следните три случая – некомпетентност, личен интерес, мърлявщина. Удивително е как някой хора и партии успяват да вложат и трите в една и съща работа. Сега с масираната си антиреклама доказват колко са еднакви всичките. Много по-лесно е да се клепе другарчето отколкото да се излезе с нещо конструктивно. Като не можем да се изкараме добри – дай да изкараме другите по-лоши.