Не обичам да изхвърлям работещи компютри. Всъщност и неработещи не обичам да изхвърлям. Дори не знам дали има някакъв начин човек да изхвърли правилно стар компютър в българия – казано по друг начин – да го рециклира. Всичките ми неработещи части са събрани в кашони и от години пълнят мазета и тавани. С работещите историята е подобна. Докато разчиствахме къщата в Мездра попаднах на двата ми стари сървъра, които от 2-3 години стоят там и събират прах и паяжини. Спомних си, че те всъщност когато ги складирах там, те си работеха, при това си работеха нормално. Единия е HP NetServer e45, а другия HP Vectra VL6.

По-интересен е първия, той е произведен през 1995 година, има Pentium II 266Mhz процесор, 64Mb EDO RAM с ECC (4 памети по 8Mb) и AT дъно/захранване. Бил съм я оставил с някакъв 6.4Gb Seagate хард диск, има си и някакъв CD-ROM. Много се изненадах онзи ден, когато тази машина проработи. От чиста спортна злоба реших да я изпробвам. Пуснах прахосмукачката, отворих кутията и изчистих всички паяжини, хлебарки и мухи отвътре и отвън. Включих монитор и клавиатура и натиснах копчето. Вентилаторите забръмчаха и монитора запали, BIOS-а се оплака, че не си помни датата. Съдейки по количеството излезнали боклуци отвътре реших, че няма шанс да работи и го оставих така. Мамка му, тръгна. Излезе OpenBSD boot loader и започна да зарежда ядрото, с един характерен звук. Спомних си, че този Seagate е един от най-шумните дискове, които някога съм имал, за това го бях ръгнал на тази машина. Явно освен, че е шумен, е издържлив. След като зареди ядото тръгна да маунтва файлова система, но се усети, че има проблем – BIOS-а твърди, че 1995 година, а файловата система е от 2007, значи явно е поне 2007, сложи някаква измислена дата през 2007 и тръгна. Това ме изненада и продължих да го бъзикам. Извадих си оригиналните дискове с OpenBSD 4.4 и тръгнах да го инсталирам. Бях сигурен, че няма начин този CD-ROM да работи. И пак сгреших. Това е един изключително стар CD-ROM, който в никой случай не е повече от 4 скоростен. Още преди да “изхвърля” машината го бях отписал, защото много трудно четеше дискове. Има една подробност обаче – дисковете, които четеше трудно бяха записвани на CD-R. Дисковете, с които го пробвах сега бяха печатани на машина. За пореден път се убеждавам, че няма лош CD-ROM – има лоши дискове. Една от многото причини да ползвам OpenBSD е тази – човек може да го инсталира на всякаква машина, без никаква подготовка и за не повече от 10 минути. Независимо от OpenBSD версията и независимо от годините на машината. Паснаха си като дупе и гащи, ядрото съвсем спокойно може да работи в 6-8 мегабайта памет. Останалата е свободна, при зареждане на няколко необходими демона, използваната памет отива до към 32, което е половината. С прости кръчмарски сметки се вижда, че при един нормален pf.conf тази машина може да бъде чудесен рутер. Има 4 PCI слота, което значи 4 мрежови карти. С мрежовите карти естествено си има тънкости, човек не може да ръгне четири RTL8139 и да очаква машината да работи. Трябват хубави LAN карти, които да не товарят процесора. Май най-доброто в това отношение е 3com 905, с цел да кърпя един друг рутер си бях купил 5 такива от ebay за 10$. Освен, че драйвера им спестява mbuf копиране, имат хардуерно смятане на ip, tcp, udp контролните суми. Сигурен съм, че с такива карти работи добре. Чудя се обаче дали може да издържи една PCI 802.11a/b/g карта. Мисля да го изпробвам и да го ползвам като AP. Реално погледнато, на тази машина няма какво да й се счупи. Проблем може да се появи от три места – хард диск, кондензатори, захранване. Хард диска мога винаги да го разкарам и да сложа един DOM. Умните хора от HP преди 14 години са сетили, че кондензаторите на дънната платка биха могли да създадат проблеми. По тази причина, те са изведени на отделна платка, която се включва в дънната платка близо до процесора. По този начин на дъното няма нито един кондензатор. Ако машината стане нестабилна или кондензаторите се подуят, човек може да я смени с нова или просто да хване поялника и да смени кондензаторите, безопасно, без да скапе машината. Естествено същото може да се направи и със захранването. Този компютър може да работи и още 14 години, направен е както трябва, на пук на капитализма, финансовата криза и “зелените”.

Другата машина също тръгна, но тя е на Pentium II 333Mhz с 256Mb PC133 SDRAM произведен 1998 година. На пръв поглед много си приличат, но тук вече някои неща са икономисани и кондензаторите са си разхвърляни по дъното. Има USB, интересно дали мога да я науча да зарежда от USB mass storage. За разлика от новите компютри и тук нещата са изпипани. Спойките примерно са си от “мръсните”, с олово вътре. Кутията е с дебела ламарина, цялата конструкция е стабилна и удобна за ползване. Мога да се хвана на бас, че от новите “зелени” машини с RoHS спойки след 11 години и спомен няма да е останал.

Тези компютри ги купих някъде около 2003 година, на старо, имаха 3 месеца гаранция. Бях си направил сметка, че ако си изработят тези три месеца ще съм на печалба от тях. Ползвах ги 4 години и май мога още.