Човек и добре да живее, рано или късно се сблъсква с тази институция. На мен ми се случи вчера. Каквото и да кажа за тях няма да е достатъчно. А и днес има риск да прозвучи, като първоаприлска шега. За съжаление въпросната институция си е съвсем инстинска. Мисля, че преди време бях чел нещо по блоговете за нея. Въпреки това, колкото и да се интересува човек, докато не се сблъска с нея не може да бъде достатъчно подготвен. Всъщност това е един франкенщайн – две институции в една. Едната е митницата – там всичко е лъскаво, чисто и поддържано. Другата е пощата, в нея се влиза с преминаване по една “тенекия”, която свързва двете сгради. Пощата е всичко което митницата не е. Сградата е стара, мръсна и неподдържана. Двете институции работят в изключителен тандем, нещо което може да се наблюдава само в България. Служителите варират по скалата от млади митнически левенти, до застаряващи пощенски касиерки и магазинерки. Специалитетите, които ще ви сервират там вклюват:
- Отваряне на пратката, заради която сте при тях и коментиране на съдържанието
- Разкарване между 5-6 гишета по няколко пъти в рамките на двете сгради
- Разнасяне между гишетата на големи количества хартия, дискети, квитанции, декларации, удостоверения, касови бележки, платежни нареждания и др.
- Плащане на различни по размер и лишени от всякаква логика данъци и такси. Аз дължах 166 лева ДДС, но за да си го платя трябваше да платя четири различни, допълнителни такси – 4 лева, 8 лева, 5 лева, 1 лев.
Фамилиярничене и пренебрежително отношение от страна на родната митничарска школа:
- Ооо, Ай Фонче сме си взели а? Ама това е от тези новите – тримерните… (очевидно няма идея какво значи 3G)
- Сега ще трябва да попълниш данъчна декларация (дълъг, многозначителен поглед, явно тук трябваше да кажа, че имам рожден ден)
- Евтинко си го взел, ама сега ще трябва да платиш ДДС
Явно в този момент разбраха, че няма да давам пари на ръка и трябваше да си размърдат задниците и да поработят. Нещо което там явно се случва само по погрешка или по изключение. Цялата операция ми отне около 2 часа. През това време почти нямаше други хора и на един работещ човек от персонала на институцията се падаха по 10 почиващи.
За телефона ще пиша допълнително.