Тази история започна преди около една година, когато си откривах банкова сметка на фирмата в ОББ. Трябваше ми една простичка услуга от банката – да ми направят дебитна карта към фирмената сметка. За моя изненада се оказа, че банката не предлага такава услуга в “чист вид”. За да ми направят дебитна карта към фирмена сметка трябвало да съм в програма “Работни пари”. Единствения начин да вляза в програма “Работни пари” беше да взема фирмен кредит. Отказах, стори ми се безумно да взимам кредит, който не ми трябва за да получа дебитна карта. Всъщност предлагания кредит беше доста сериозна сума. Понеже фирмата ми беше съвсем нова – стана ми ясно, че всеки с нова фирма може да вземе огромен кредит, като единственото условие беше три месеца “движение по сметката”.
Историята продължи сега в петък. Отидох до банката с идеята да взема краткосрочен и малък кредит с цел да си купя 10 годишна кола. Още при споменаването на ключовата дума “кредит” каката (млада, добре изглеждаща “банкерка”) срещу мен заяви, че банката не отпуска фирмени кредити “до второ нареждане”. Попитах я пак, защото ми се стори, че нещо не съм чул правилно. Обясних отново, че ми трябва малка сума пари за кратко време. Казах й, че мога да им покажа договор на фирмата за много повече пари. Тя въобще не ме чу, като повтори, че банката не дава фирмени кредити “до второ нареждане”. Предложи ми обаче да ме включат в програма на банката “Бизнес партньорство”. В тази програма, срещу същата такса за обслужване на сметка, фирмата получава няколко безплатни банкови превода и дебитна карта към сметката. Пак изненада, пак трябваше да питам няколко пъти. Защо по дяволите преди една година ми извиваха ръцете да вземам кредит, че да ми направят дебитна карта? Защо в момента ми дават безплатно дебитна карта, а не искат да ми дадат кредит? Интересно какво се промени за тази една година. Аз съм си същия, фирмата ми е същата, и каките в клона на ОББ са си същите.
Очевидно отговорите на тези въпроси имат много общо с нещото наречено “световна финансова криза”. Банката до преди няколко месеца е раздавала кредити на килограм и на който й падне. ЕТ “Аз, брато и аверите” получава няколко хиляди лева превод “за услуга” от “Далавери инкорпорейтед” ООД и готово – имаме движение по сметката, дайте им кредит на тези мили момчета. Естествено милите момчета нищо не вършат – купуват си една бърза кола или “инвестират” в 1578-ия хотел на 7-ма линия в Слънчев бряг. Интересно как банката ще си прибере парите от цялото начинание. Всъщност няма как – нито бързата кола, нито хотела струват нещо. И ето ни я родната финансова криза. До тук всичко ми се струва някак нормално и разбираемо. Банките са имали повече свободни пари, решили са да правят рискови кредитирания и са изгубили. Тези неща се случват и не са толкова страшни. Икономиката обаче страда от нещо друго, нещо много по страшно – всички фирми за банката са равни. Покрай кредитните далавераджии има и много истински фирми, които произвеждат нещо и вършат истинската работа необходима на обществото и на икономиката. Ужасно глупава политика е, когато има възможност да се дават пари на килограм, а когато няма да не се дават пари на никой. Това много прилича на комунизъм, когато има – всички “лапаме”, когато няма всички “гладуваме” – всички фирми са равни. По този начин банките абдикират от основната си функция – да различават мошениците от честните хора. Движенията по една сметка не носят никаква информация за това с какво се занимава една фирма и какви хора я управляват. В моя случай много лесно банката може да се увери, че аз наистина произвеждам нещо и, че всъщност не съм мошеник и мога да си върна кредита. За това обаче са необходими малко повече усилия. Трябва да се видят договорите, които съм сключвал и софтуера, който съм писал. Банката не иска да се занимава с подобни неща, а каките които са сложени по клоновете нямат никакви правомощия. Специално в нашия клон, въпросните служителки очевидно са избирани по външен вид. Те следват някакви строги правила и всъщност нямат право да вземат никакви решения. Честно казано не ми е ясно кой взема решенията, и по-важното на базата на каква информация ги взема. Едно е ясно – щом не дават фирмени кредити “до второ нареждане”, явно решенията са били лоши. И процеса на вземането на решенията е бил лош. Нещо което беше видно още преди една година, но хората просто си затваряха очите. Сега остава надеждата, че нещата по някакъв начин ще се оправят. Банките ще трябва да сменят политиката на каките, промоциите и непукизма и ще трябва наистина да се интересуват повече на кой и за какво дават пари. Да се надяваме, че това ще стане преди корпоративния комунизъм да е вкарал родната икономика в още по-голямо блато. Явно мошениците ще си карат новите коли, а аз ще си купя 10 годишната кола, без да разчитам на банково финансиране. Нищо ново под слънцето, или както е казал един по-мъдър човек: