My Shiny Weblog!

Още от гимназията, когато за първи път се запознах със света на отворения код, ми се иска да спонсорирам някой проект. Това си беше трудна работа по няколко причини. Най в началото проблем беше липсата на пари. После пък се оказа, че превеждането на пари от България към света е голямо приключение. Дълги години за Paypal България не съществуваше (за разлика от Албания примерно). Кредитните карти бяха лукс, а нашенските дебитни не ги приемаха никъде. Голяма част от тези проблеми са в миналото, а моето последно оправдание от последните години беше липса на време. Реших да спонсорирам OpenBSD, като си купя последната версия. Всъщност от няколко години не ползвам тази операционна система, но пък за сметка на това ползвам техните OpenNTPD, OpenSSH и PF във FreeBSD. Естествено, когато даваме пари за някакъв проект с отворен код, ние знаем, че това ще ни се върне под формата на по-добър софтуер. Все пак реших, че ако преведа някаква сума просто така и не получа, нещо което може да се пипне в замяна – ще съм леко прецакан. В това отношение ме кефи политиката на OpenBSD. Разходите за пластмасова кутийка, 3 диска и няколко лепенки са минимални, но пък носят много по-голямо удовлетворение от едно “thank you” по email. Пуснах си поръчката още на 10 септември. Вчера отидох до пощата и си взех дисковете. Пощенското клеймо е от 13 октомври, не знам защо са се мотали толкова в пощата. Друг тъп, типично български момент е, че вместо да ми доставят пратката вкъщи (нещо за което съм платил) ме карат да ходя да си я вземам. В крайна сметка аз ли съм поща или те? Хубавото е, че все пак лелката набивала печатите върху плика не е успяла да счупи пластмасата на кутийката с дисковете. Тя изглежда ето така. За доставките на дискове за Европа отговаря един OpenBSD разработчик от Белгия, а имено Wim Vandeputte. Освен кутийката с дисковете, той е бил така добър да ми изпрати и представяния на няколко доста интересни, поддържащи OpenBSD хардуерни платформи. Друго нещо, което имаше в плика е фактура за фирмата, както и разпечатка на моята поръчка подписана с PGP. Общо за всичко платих EUR 56.00. Този “продукт”, който си купих мисля да го използвам във фирмата, за работата ми. Освен това голяма част от тези пари всъщност представляват дарение. Най-нормалното нещо на света е държавата да не ми ги облага с данък. Когато отида обаче при произволен счетоводител, при вида на фактура от Белгия той ще изпадне в див потрес и трайно умопомрачение. Ако почна да му говоря за PGP и защо аджеба това е подпис – най-вероятно ще получи инфаркт. А дали някой в НАП знае как се работи в подобни случаи? Силно се съмнявам, те не знаят дори как работят техните собствени системи. Най-вероятно лелката в НАП, като види, че на тази фактура няма Булстат номер, просто ще я изхвърли в кофата за боклук, а мен ще ме глоби. После ходи и обяснявай, че в Белгия няма Булстат. Всъщност не знам дали е така, просто правя грозни спекулации по темата. Би трябвало да има някакъв ред, но дали той е приложим на практика нямам идея. Приемам съвети и акъл по темата. Въпросната фактура трябва да я отчета чак догодина, до тогава имам време да мисля – имам ли аз желание да си навлеча подобни неприятности за сумата от 10-15 лева. Но всички тези глупости не трябва да ни спират да спонсорираме проектите с отворен код. OpenBSD 4.4 излиза официално на 1 ноември, а аз го имам 1 седмица предсрочно. Още една причина да си го купите по този начин.