My Shiny Weblog!

С голям интерес следя как американците (САЩ) през последните години много усилено, и до голяма степен успешно се опитват да построят развития социализъм. Днес прочетох, че една голяма колумниация в тази посока най-после се е случила. Федералният резерв започва директно кредитиране на американските корпорации. Това не е ли директно нарушаване на правилата на капитализма и демокрацията, която самите американци проповядват от толкова много години? Както често се случва в живота, правилата ни изнасят докато имаме някаква полза от тях. В момента, в който започнат да ни пречат – почваме да ги нарушаваме. Това правят в момента управляващите в Америка – нарушават собствените си правила. От много години се пише как в Китай нямало демокрация, защото видите ли партията не спазвала правата на човека. Когато правата на човека се нарушават всички скачат и започват да ги защитават – нормално, не е приятно да ни бият в полицията или да ни четат пощата. Когато правилата на капитализма обаче се нарушават всички си траят. Едва ли утре някой американски вестник ще излезе със заглавието, че в америка вече няма капитализъм. Най-вероятно защото всички усещат, че ако икономиката пострада това ще се отрази негативно във всички прослойки на обществото. По тази причина американското правителство в момента се опитва да спаси икономически губещите компании на всяка цена. Какво всъщност означава това? Сещам се за един разговор с приятел, от преди повече от година. Тогава в България тъкмо беше започнало да се чува за някаква криза с имотите в САЩ. Стана въпрос за това, аз го споменах доста пренебрежително. Човекът ми разказа, че цялата работа съвсем не е за пренебрегване. Описа ми съвсем цветно как там има цели изоставени градове, поради простата причина, че американците не могат да си плащат ипотеките. Банките стават собственици на градове, които практически няма какво да правят – имотите в тях са непродаваеми, просто няма кой да ги купи. Очевидно става дума за огромна икономическа дупка трупана с години. Всички инвестирани средства за строителство, продаване, разрушаване, съсипана околна среда и т.н. просто няма кой да ги плати. Съответно противно на всякаква капиталистическа логика тук идва държавата. Тя плаща веднъж на фирмите и банките за да не фалират и втори път за ликвидиране на тези градове (квартали и т.н.). Това което се получава на практика е социализъм в чист вид – вземаме от богатите и даваме на бедните. Всички се надяват, че този ирационален ход от страна на правителството ще е по-малкото зло в случая. По-голямото зло, от което всички бягат е задълбочаване на икономическата криза. Всъщност той и комунизма по този начин се е разпространявал едно време – видите ли давайте да влизаме в партията, щото иначе лошо – глад ни чака. Утре американското правителство може да реши да наруши някакво друго важно правило на демокрацията пак със същите добри намерения – видите ли, ако не го нарушим много зле ще стане работата. Изобщо пътят към ада е послан с добри намерения. Повечето хора, които гледат нещата малко по в перспектива знаят правилния изход от кризата. Всички фалиращи фирми трябва да бъдат оставени да фалират. Това ще дръпне световната икономика няколко години назад – но в дългосрочен план е правилното решение. Защото след няколко години знаем, че по добре изпробваните правила икономиката ще се възстанови. Новите правила, ала комунизъм, които се създават за конкретно спасяване на някакви големи финансови играчи са изключително лош прецедент. Дори да ни спасят от точно тази икономическа криза – те ще доведат до нова такава след няколко години. Просто защото всички големи риби в бранша ще се чустват непобедими – ще знаят, че всичките им грешки се прощават. А в природата не е така – прошка няма, особено за големите. Естествено на никой политик не му пука какво ще стане след 20 години примерно. Той вижда само и единствено до края на мандата си, до следващите избори. Това е една от основните причини да мразя всичко що се занимава с политика. Тази криза също така е много показателна за това, че няма абсолютна демокрация, също както няма и абсолютен комунизъм. Нещата са шарени и са някъде по средата. Дано на американците да им светне този факт и за в бъдеще да не се пъчат толкова как са най-развитата световна демокрация – каквото и да означава това.