Наложи ми се да си подновя международния паспорт. За целта трябваше да отида до жк. Дружба 1, понеже там е паспортната служба за район Искър. Бях ходил там преди години, веднъж да си извадя зелен паспорт (от старите), след това за лична карта. Имах смътен спомен за мизерията там, но сега успях да си го опресня. Нищо не е мръднало в тази служба за последните…10 години. Тя се помещава в един изключително мръсен, разбит и порутен социалистически блок в стил началото на 70те години. Като влезеш вътре, то това важи за повечето български административни сгради, правят впечатление няколко неща. Мръсно е, всички стени са облепени с какви ли не хартиени инструкции към “клиентите” – “тук НЕ е информация” (къде Е информация бележка няма), “Заявления за паспорти се подават на гише номер 5”, “за нарушения по чл. Х се плаща глоба в размер 50 лева”. Естествено 90% от хората са за гише номер 5, а то “предвидливо” е сложено в края на коридора. В съответното гише има няколко стари мръсни маси и няколко паянтови стола, от които човек трябва да внимава да не падне. Зад една полустълена стена са служителките. Имаше само един човек и той кротко си пишеше на масата, наредих се пред стената. Двете жени вътре бяха по средата на изключително интересен разговор за гаджето на едната. Той нещо не се държал както трябва в последно време, горката тя била доста притеснена. Другата се чустваше по-наясно с нещата и обясняваше как всички имали такива периоди във връзките си. След около 5 минути обяснения все пак забелязаха, че аз търпеливо чакам да си приключат разговора. Обясних, че искам да ми се продължи паспорта, служителката ми го взе и ми даде формуляр з 50 стотинки.
Седнах и го разгледах – от мен се очакваше да попълня всички данни от стария ми паспорт, заедно с номер на паспорта. Попитах служителката – за какво да попълвам тези данни, след като вие ги имате. И как се очаква да попълня номер на паспорт, при положение, че вие ми го взехте. Тя спокойно отговори да попълвам каквото знам, другото тя щяла да го напише. Седнах да пиша, псувайки. Малко трудно човек може да си смени датата на раждане, ЕГН-то или цвета на очите. Попълних каквото можах на втори формуляр за 50 стотинки, защото както може да се очаква първия го обърках. Оказа се, че те експресни поръчки не приемали, само бързи и обикновени. Пуснах си бърза на друго гише, платих си 63 лева. Върнах се на същото гише за да си подам формуляра. Естествено, по законите на Мърфи, това стана в 12:01 часа, при което служителката обяви, че щяла да излиза обедна почивка. Но понеже аз съм бил от преди това щяла да ме обслужи (колко мило). Започна да допопълва формуляра с червен химикал, извади лепило и залепи снимката на него. Накара ме да се подпиша на още едно място. След което започна да набира на компютъра пред нея – стара машина, може би поне на 10 години, с 14" CRT монитор и оловно стъкло отпред. Докато набираше се загледах какво има вътре, двете служителки бяха една срещу друга – монитор до монитор. Другия обаче беше някакво старо LCD. За сметка на това принтерите бяха еднакви – HP LaserJet 1100 или нещо подобно. Зачудих се, кой малоумен кретеноид слага два еднакви принтера един до друг на едно и също бюро за две служителки, които вършат една и съща работа. Отвътре започна някакво изнервяне:

- Ами виждате ли сега, компютъра много ми мисли. Нещо не е наред, а сега сме обедна почивка. Сега като излезем по-късно, хората после няма да знаят, че сме излезли по-късно и ще ни обвинят, че не сме навреме на работа.
- Ооо, да, ама ти ако знаеш моя колко мисли вчера… – добави другата

При тези излеяния малко ми трябваше да се захиля, но запазих самообладание. Мислех да й кажа, че бих им оставил и моя лаптоп. Ако могат да го научат да мисли ще съм им много благодарен. След като реших да не се занимавам с признаците на интелект в техните компютри ми се стори разумно да ги пусна да почиват. Заявих, че ще изчакам да им мине обедната почивка, тогава да ме обслужат. Оказа се, че не можело така, защото вече ми били въвели данните в интелигентния компютър и аз ако съм изчезнел някъде през почивката нямало какво да ме правят. Отказах се да казвам каквото и да било повече, очевидно нямаше смисъл. Никаква логика при тях не важи. След малко интелигентния компютър все пак измисли нещо и служителката доволно ми даде една хвърчаща бележка с дата на получаване 23.06. Затвори гишето и излезе в обедна почивка.

Изобщо тези дни ми е тръгнало на разправий с разни малоумни държавни инстанции. Много са противни, губят много време и нерви, а всъшност нищо не вършат. Добре, че и тук не се наложи да черпя с “бонбонки”.