Няколко пъти писах разни неща за автоинструкторите и шофьорските курсове. Този път реших да публикувам избрани цитати от взаимоотношенията ми с един такъв индивид. Те нямат нужда от коментар, говорят сами за себе си. Преди това ще уточня няколко неща:

• Този инструктор ми беше препоръчан от близък приятел.
• Неколкократно му повтарях, че аз съм карал и преди курсове. Искам да се науча да карам добре, а не просто да взема книжка.
• Готов съм да взема допълнителни часове и да си платя за тях.
• Няколко пъти казах, че очаквам да получа фактура за услугата, защото имам фирма и това е разход на фирмата.

Този разговор се проведе на четвъртото кормуване:

- Абе знаеш ли, ще минеш на изпита, ама ще трябва да даваме…
- Защо да даваме, аз ли карам зле или изпитващите са толкова лоши?
- Абе нееее бе, не си зле, ама как да ти кажа…те винаги могат да те скъсат ако искат. И като те видят такъв, на 25 години, има да те късат. Маса пари ще трябва да дадеш, по-добре да платим. Ако искаш пробвай и без ама няма да стане…
- Хубаво, както кажеш така ще направим.

Този разговор се проведе миналата седмица:

- Абе ти така, ако ми идваш ще има да караш до септември
- Какво да направя, имам работа, не мога да идвам по-често…
— Другата седмица те пращам на изпит.

Този разговор се проведе вчера, след инструктажа за изпита от изпитващия служител на ДАИ:

- Субсидии ще даваме ли?
- Моля?
- Субсидии бе, бонбонки се казват, ще даваме ли?
- Както кажеш, ако трябва да даваме…
- Ама ти носиш ли?
- Нося, колко трябва да дам?
— Еее, как колко, нали се разбрахме, 150 лева…

Този разговор се проведе преди изпита:

- Виж сега, по-добре стана така, ако не бяхме дали щяха да те късат няколко пъти. Сега ще минеш веднага. Тука на най-лесното ще караш. Сега караш, слизаш и да те няма. И да си мълчиш, да не се говори много. Другите дадоха по 200 лева…
- Добре, щом казваш.
- И да знаеш, фактура няма да мога да ти напиша. Мога да ти дам за малка част от парите, 200-300 лева. Другите са консумативи, трябват бележки за гориво и амортизация, нашата фирма сега се пререгистрира. Нали смениха законите, много е тежко…
- Добре, няма проблем, ще мина и без фактура.
— За парите да знаеш, курса по принцип струва 650 лева, аз в началото ти взех само 500 лева. Виждаш ли, така е по на сметка, защото ще минеш веднага. Знаеш ли другите, тука има една жена – 10 пъти я късат. Това са маса пари дадени само за таксите.

Разговор с изпитващия:

(през почти цялото време той говори по телефона, не ми прави забележка никъде)
- Да, добре. Виж сега искам да проведем един мъжки разговор. Виждаш, че имаш още малко да се учиш нали…
- Да, още не съм свикнал съвсем…
- И това трябва да стане не с някой близък или приятел, а със специалист…
- Разбира се, най-важно е да се кара безопасно и внимателно.
— Добре, всичко добро ти пожелавам.

Слезнах и си тръгнах. Реших, че съм взел изпита. После се осъмних, сетих се за репликите “от какво имам нужда”. Обадих се на инструктора:

- Какво стана сега, минах ли?
- Даааа бе, да бе…
- Той като почна да ми говори как имам нужда от още часове реших, че ме е скъсал…
- Неее бе, не бе…
— Добре, чао

Нямам идея какво са сътворили двата индивида. Трябвало да минат няколко дни за да стигне протокола до КАТ, за да мога да си взема книжката (евентуално). Повръща ми се от тези жалки подобия на хора. На този “инструктор” трябваше да му търпя цинизмите, раздрънката кола, чалгата и цигарите. Мислех си, че наистина е добър и ще ме научи. Много е кофти, когато се довериш на някого, а той се окаже…лайно. Не си взех часовете, а имам нужда. Имам книжка (може би?), но не мога да карам добре в София. Фактура не получих, наложи се да плащам подкуп. Положението беше подобно и когато карах курсовете преди 6 години. Тогава поне издаваха едни квитанции (хвърчащ лист с подпис), когато плащах. Този дори това не прави. Сигурен съм, че си прибира парите директно в джоба. Най-вероятно играят в комбина с изпитващите на ДАИ. Мислех си да запиша тези разговори на телефона. После се сетих, че никой, никъде няма да се впечатли от това. В България не могат да осъдят дори тези подслушвани със специални средства, какво остава за разговор записан на телефон. Няма какво да направи човек в такива случаи. От всякъде погледнато съм им в ръцете. Но ще си намерят майстора, всичко на този свят се връща…