След като моите писания за Арон се оказаха най-четената част на този блог, реших да напиша няколко реда и за мебелите на АИКО. Тази седмица сглобих спалня и четирикрилен гардероб от тази фирма. Мебелите бяха серия “Амазона”, произведени от Мебели АЛПИ и продавани от АИКО, поне аз така разбрах от документацията към тях. При разопаковането им ми направи впечатление, че талашита е доста мек. Беше надраскан на места от транспортирането и не беше опакован добре. За сравнение полските мебели на Forte идват добре опаковани с едни лекопластови лепенки по тях, които не позволяват дъските да се драскат една в друга. За допълнителна защита имат и тънък слой дунапрен между дъските. Освен това техния талашит е доста по-твърд, по-добре формован и по-добре фурниран. Повечето български производители не опаковат мебелите добре, но до този момент проблеми с издраскване не бях имал. Преди време сглобявах мебели на ИРИМ, те също не бяха добре опаковани, но за сметка на това имаха много твърд талашит, и здрав фурнир. Когато разопаковахме плика със сглобките, стана ясно, че няма винтове завиващи се направо в талашита (без дупка). Това е голям плюс за тази серия мебели на АИКО. Forte разбира се също нямат такива, но тези на ИРИМ основно на такива винтове се крепят. Както всички български мебели, така и тези на АИКО идват с много неудобни и евтини ексцентрични сглобки. При мебелите Forte, тези сглобки имат пластмасов маншон, който човек държи докато ги завива в талашита. Става много удобно и лесно. При българските той е спестен, това е проблем за пръстите, защото докато се завиват трябва да се държат здраво за да не прецакат талашита. От това държане и ползване на електрическата отверка успях да си протрия кожата на пръстите. Пантите на мебелите АИКО според мен са по-лесни и удобни за монтиране дори от полските. Но както тези мебели, така и всички български, които съм сглобявал, идват с ужасни инструкции. В повечето случаи това е един лист A4 с една много опростена схема. Все пак и в това отношение АИКО са по-напред от ИРИМ, защото на техния лист поне пише последователността на действията. Полските мебели идват с книжка от поне 10 страници, където подробно е описан алгоритъма за сглобяване. Въпреки проблемите успяхме да ги сглобим – 2 души за ден и половина, без да бързаме и без да си даваме зор. Станаха по-добре от колкото си мислех в началото.

Всички тези проблеми имат значение главно при монтирането и в първите няколко дни на използване. След това на човек спира да му пука. И българските и полските мебели вършат една и съща работа. Все пак ако човек има възможност и си пада перфекционист по-добре е да си вземе от полските. Ще си спести доста нерви в началото. Разбира се има вариант да се извикат майстори от фирмата, които да монтират мебелите. Аз лично не го препоръчвам, защото тези “майстори” обикновенно са едни 18 годишни момченца, които гледат по-бързо да свършат и да тръгнат към следващото монтиране…