Днес ми се наложи да прекарам извесно време във фоайето на Токуда Болница София. Доста е голямо и лъскаво, с мрамори, високи тавани, грамоти по стените, удобни столчета и куп други екстри. Понеже нямаше какво да правя си извадих лаптопа и реших да видя дали пък няма да има Интернет. Единствената безжична мрежа, която се показа беше с името “Wireless-net”. Беше отворена, без никаква сигурност. Вързах се, тръгна доста добра Интернет връзка и започнах да се занимавам нещо. По едно време не помня точно защо отворих един Finder, при което нямаше как да не забележа осемте Windows Workgroups, които ми излязоха там. Стана ми интересно, какво може да има там. Влезнах в няколко от тях, ами какво да има ако не компютри с Windows. Изкефих се за пореден път на Mac иконката, там Windows машините са нарисувани като един стар CRT монитор с BSOD. В първия момент си помислих, че това са някакви други хора с лаптопи, които ползват безжичната Интернет връзка. Стори ми се доста съмнително, защото след кратко ровене се оказа, че тези машини са доста. Любопитството ми се разпали още повече и почнах да ги ровя. Още на третата машина, която цъкнах се появи любимата ми “папка” – Shared Documents. И какво да видя там – стандартните Windows глупости – My Pictures, My Music, My Old Pink Dirty Underwear и т.н. Освен това седеше едно интересно Word файлче, което аз дръпнах тутакси. Оказа се, че в него се помещава един официален вътрешноболничен документ отнасящ се за някакви ремонти по сградата. Продължих нататък, оказа се, че също така има директория с още много такива файлове, отнасящи се за купуване на болнични консумативи. Очите ми светнаха, а това беше първия компютър, на който намерих “споделена папка”. Естествено се оказа, че и на една камара други компютри има една камара други подобни документи – писани някога, някъде на Word, споделени за да може да ги вземе колежката и зарязани там за ползване от всеки човек във фоайето, който ги пожелае. Спрях да ровя, просто се подтиснах…
Тя цялата история май не се нуждае от коментар. Едно е да се ползва Windows навсякъде, друго е да има една безжична мрежа за персонал и пациенти (гости, външни лица и т.н.), трето е да няма никакви вътрешни правила за документооборот, четвърто е служителите да не знаят как се работи с информация, пето е никъде по никакъв повод да не се ползва криптография. Спирам до тук. Интересно е да се отбележи, че тези велики компютърни експерти се опитват да въвеждат “електронно здравеопазване”. Раздават магнитна карта с името и данните на всеки клиент, която явно важи на най-различни места в болницата. Когато разбрах и това наистина ми настръхнаха косите. Просто си представям какво може да направи там един млад български последовател на Кевин Митник с малко социално инженерство. Явно трябва да стане някаква голяма подобна издънка за да се вземат някакви мерки и на хората да започне да им пука.