Мина една седмица от както писах последната статия. За това време успях да събера още впечатления от живота тук. Може би това, което би впечатлило най-много един българин за това време е спокойствието. Всичко е спокойно – хората, вестниците, движението и съседите. Една от водещите новини във вестника тези дни беше една кражба. Откраднали мотопеда на някакво детенце на 14-15 години, пред магазин Netto, който е близо до къщата в която съм. Статията беше в духа – колко е било добро това дете и колко много се старало в училище за да му купят родителите мотопед на тази възраст. Сигурен съм, че след подобна публикация проблема ще бъде решен по някакъв начин – или ще намерят крадците, или ще му купят нов.

Друго нещо, което ми направи силно впечатление е усмихнатите пенсионери. В магазина се срещат разни старици, които много трудно се придвижват, изглеждат доста стари и болни, но това не им пречи да са много усмихнати. Гледат да не пречат на останалите, а когато им направиш път или им помогнеш с нещо чуваш едно голямо “thank you” и една усмивка до уши (може и да не влагат нищо в това, но определено ти става хубаво на душата). Макар и неволно се опитвам да правя аналогия с намусените, болни, бедни и нещастни пенсионери в тролей номер 2 в квартал Бъкстон на София, които са готови да те набият, ако не им направиш място да седнат.

Видях къде живеят и богатите англичани. Това е малко странно, още не съм схванал тяхната житейска логика. В нашия квартал има доста богати хора (за това може да се съди по колите, които карат), но явно наистина богатите са в няколкото други квартали, които посетихме. Там къщите са огромни, с голям двор и висока тухлена ограда. Освен лъскавите коли, там видях и разни супер модерни кампери, луксозни врати, порти, дограми, барбекюта, беседки и какво ли още не. Но както при по-бедните, така и при по-богатите важи едно доста странно и интересно английско правило наречено “Public Footpath”. Изглежда, че държавата по някакъв начин задължава някой собственици на къщи и имоти да осигурят транзитно преминаване на хора през техните имоти. Този “път” обикновено се означава с табела, която сочи от къде да се мина. В началото човек се чуства странно, защото точно там където сочи табелата има някаква барикада – тя трябва да се прескочи по специално направени стълбички или да се заобиколи по някакъв странен начин. Явно идеята е да не влизат животни, коли, а и хора в нетрезво състояние. Преминавайки по тези пътища човек вижда хубавите къщи отвътре, все едно за малко им влизаш в двора. Все пак най-богатите хора ограждат този път с долълнителна тухлена ограда, така че вътре нищо не се вижда.

Кръчмите и кафетата тук са организирани доста по-различно от България. Тук не е прието поръчката да се взема от клиентите от келнер. Вместо това, при влизане в заведението, човек получава меню и когато е готов с поръчката – отива да си поръча на бара. При правене на поръчката, на клиента се дава една дървена пръчка – на места с някакъв номер. Явно по нея келнера се ориентира за кой е поръчката, която трябва да донесе. Когато поръчката е изпълнена и клиетна е доволен, келнера си взема пръчката, питайки дали всичко е наред преди това.

Вече опитах доста видове английска бира, определено ми харесва. Дори опитах едно извращение на тема бира – Carlsberg Special Brew. Това е някаква много силна бира (10 обемни процента алкохол), която е подсладена допълнително със сладък сироп. Не е толкова лоша на вкус, но просто няма нищо общо с бира. Надявам се да успея да опитам и многото останали видове бира, докато съм още тук.