Вече от няколко дни съм в Шефилд, графство Южен Йоркшир, Великобритания. Това ми е първото посещение в тази страна и първото посещение в държава разположена на запад от България. Първото ми и най-голямо впечатление от тази страна е, че тук всичко е различно. Не само от България, а от всички страни в които съм ходил. Малка част от очакванията ми за Англия се оказаха верни. Тази държава е дала много на света, но явно е взела прекалено малко неща от него. Англичаните си живеят по собствен начин, със собствен стил и разбиране за живота. Това води до огромен напредък в някой отношения и огромно изоставане в други. Това най-много личи по дребните неща, които ние имаме за даденост.

Например в цяла Англия никъде няма смесители на чешмите, с които хората си мият ръцете. Вместо това се очаква човек да напълни мивката, използвайки два различни чучура за топла и студена вода, да си измие ръцете и после да изпразни мивката. На всеки чужденец от “бяла” държава това му се струва най-малко нехигиенично. Миенето не чиний също трябва да става по този метод, ако човек не иска да се изгори или да му измръзнат ръцете. Водните тръби са медни, но диаметъра им е много по-малък от този на българските. Това пречи на нормалното къпане, поне това на което аз съм свикнал. Просто няма начин да пуснеш водата силно.

Къщите на англичаните тук са построени изключително гъсто и изглеждат много малки отвън. Градът е стар, с традиции в производството на стомана. Явно преди много, много години в подобни къщи са живеели работниците в това производство. Всички стари къщи са каменни, ниски, с плочи на покривите. Разположени са на около метър от тротоара на улицата, която обикновено е тясна. Всяка къщичка има малко предверие и големи прозорци, от които ако не се ползват щори може да се види целия интериор вътре. Много англичани не ползват щори (или ги държат вдигнати). Канализацията на тези къщи е външна. Тоест ако има тоалетна на втория етаж, тръбата се спуска покрай стената и влиза в земята. Нито една къща тук няма тераса, това е много странно за хората, които идват от по-южните части на Европа. Въпреки, че къщите имат миниатюрни градинки пред тях, те се поддържат в изряден вид от собствениците. Същото важи и за фасадата на къщичките. Това в никой случай не значи, че те са лъскави или луксозни. Нищо лъскаво, луксозно или новаторско няма дори в най-богатите такива къщи. Хората се придържат към стила си – дървени врати, най-вече дървена хубава дограма, каменни стъпала. Тези хора са някакви невероятни експерти в работата с камъни. Тук има изключително много каменни неща – къщи, катедрали, огради, колчета против паркиране, стълби, тротоари и т.н. Всички тези неща са направени от различни по вид и размер камъни, които са перфектно подбрани и обработени. Голяма част от камъните, къщите и асвалта тук са покрити целогодишно с лишей и мъхове. Преди да дойда тук си мислех, че във филмите за Англия прекаляват с тези неща, но сега разбирам, че поради климата тук тези неща са практически навсякъде.

Движението по улиците, разбира се, е обратно. Има най-различни коли, най-вече лицензно произведени от английски фирми (Vauxhall Cadet) с обратни волани. Тези коли се карат с доста голяма скорост из градските улици. Много ми е интересно как няма повече инциденти при подобно каране. Сигурно това се дължи на перфектно организираното движение. Вместо ограничение на скоростта на повечето места има просто табелка – “Drive carefully”. Шофьорите са много толерантни към пешеходците, особено когато видят, че се оглеждат в неправилната посока (както правим ние по навик). Пътищата далеч не са перфектни но дупки няма. Ремонтите понякога се извършват доста бавно, но се обезопасяват с няколко табелки, оградки и помощни средства за инвалиди.

Електричеството в Англия се пести много повече от всички други места където съм бил. Това е странно, всички малки къщички имат доста оскъдно осветление. Уличните лампи също са доста слабички. За сметка на това на повечето пътни знаци има лампи, които ги осветяват през нощта. Контактите са 220V, но пък имат доста различни накрайници за включване. Всеки такъв накрайник има в себе си бушон. Това е доста хитро, защото позволява моменталното намиране на бушона на всеки уред, който в България може да се намира на най-невероятни места. Всеки контакт си има ключе за изключване, това позволява да се спират електроуредите без да им се дърпа кабела от контакта.

Парите и най-вече монетите тук са голяма атракция. На всички книжни пари фигурира образа на кралицата, но са от различни серии и човек трябва да внимава какво му дават. Монетите, вместо с гледане се познават с пипане. Това е голям проблем за чужденците. Номинала на отделните монети е написан с много малки букви (без цифра на част от тях), тези букви често са изтрити и трудно се четат. Най-сигурния начин за разпознаване е по форма, тежест и големина. Продавачките са експерти в това отношение и работят без да гледат с някаква невероятна скорост. Работейки изговарят колко даваш и колко трябва да ти върнат. Връщайки парите очакват да се ориентираш веднага какво вземаш. Кофти е човек да събира много монети, защото те са огромни и много тежки. Много са неудобни за носене и броене. Хитро е да се харчат при първа възможност. В един магазин, където пазарувах дадох банкнота от 50 паунда. Продавачката я смачка леко и започна да я търка в касовата ми бележка при което се появи някаква лента, от която тя разбра, че парите са истински.

Хората тук са естествени, усмихнати и позитивно настроени. Очевидно са доволни от това, което имат и от начина по който живеят. Това важи както за много богатите, така и за най-обикновените. Поздравяват се, извиняват се, усмихват се когато им направиш път и всички тези неща, които в България няма къде да се видят. Често се срещат възрастни дами с малки кученца, ексцентрични чичковци със стари малки колички, руси мадами в малки спортни коли. Младите англичанки изглеждат доста еднакви на моменти. Стереотипа е руси, силно гримирани, с леко наднормено тегло, голям бюст и скоби на зъбите. Част от тях имат някакъв навик, подобно на нашите помакини, да ходят с някаква рокля или пола облечена върху дънките. Тук времето в момента е адски променливо, духа вятър, пече слънце, вали дъжд, но те ходят много леко облечени. Както си ходя с якето и дебелата блуза срещам девойки с гол кръст и дълбоко деколте.

В Шефилд има два университета с внушителни размери. Говори се, че тук учат около 200 000 студенти. Предполагам, че е вярно. Сградите на тези университети са разпръснати из града. Това което ме впечатли най-много е, че всяка сграда е съобразена със специалността на факултета, който се помещава в нея. Сградата на всички оринтирани към изкуството е една огромна кула в центъра на града. От нея се вижда целия град. Факултета по археология е разположен в една старинна сграда на една от главните улици. Всички информатици си имат чисто нова сграда оборудвана с най-новата техника, кафета в същия стил, безжична връзка навсякъде и безшумни прахосмукачки за персонала.