В събота заминавам за Великобритания. По този случай вчера трябваше да си купя британски паунди, защото там така и не приеха еврото. Тъй като не съм добре запознат с техните банкноти прочетох разни неща за тях в Интернет, за да съм сигурен, че това което ми дадоха в банката действително са британски лири. Някой неща ми направиха силно впечатление, най-вече един надпис. Този надпис гласи – “I promise to pay the bearer on demand the sum of fifty pounds”. Това преведено на български означава – “Аз обещавам да платя при поискване на преносителя сумата от петдесет паунда”. Както може да се предполага, от предната страна на банкнотата, точно до този надпис е образа на кралицата. От задната страна е образа на първия управител на Bank of England. До колкото разбрах (не знам дали е правилно), този надпис е имал смисъл преди много години, когато за първи път са били въведени хартиените пари. Идеята е, че кралицата гарантира, че при желание от страна на преносителя на банкнотата, той може да получи тази сума в “истински пари”, тоест златни или сребърни монети. Явно това е било достатъчно на времето да гарантира работата на цялата икономическа система на британската имерия. Едно обещание на кралицата или на управителя на банката. Веднага направих сравнение с българските банкноти. Там, от задната страна седи следната сентенция – “За подправка виновните се наказват съгласно закона”. Сравнявайки тези два надписа могат да се направят доста интересни и правилни изводи за манталитета на двата народа. В Британия въвеждайки книжки пари, кралицата обещава на своите поданници, че те няма да бъдат излъгани и, че тя лично гарантира валидността на тези пари. В България, държавата въвеждайки тези пари казва на народа – ние знаем, че сте мошенници и знаем, че ще се опитате да ги фалшифицирате, много внимавайте какво правите. Нито държавата, нито банката нещо гарантират, дори и да гарантираха никой нямаше да им повярва. Има и други интересни моменти в българската версия на книжните пари. На пръв поглед човек не може да се сети точно какво се има предвид с “подправка”. “Виновните” също звучи странно, защото не е ясно кой и как ще докаже, че са виновни и за какво всъшност са виновни. Със “се наказват” става ясно, че никой конкретно не се ангажира с наказване (може би се очаква сами да се накажат?). Никаква институция не се ангажира с нищо. Типично за българия, тук никой не поема лично отговорност за каквото и да било. А всички знаем, че при нас груповата отговорност е групова безотговорност.

И така, британската кралица гарантира на поданниците си, българската държава плаши гражданите си. Интересно какво щеше да бъде, ако на българска банкнота или какъвто и да било официален документ фигурираше думата “обещавам”. Звучи смешно, подобни обещания на балканите никога не са били сериозни. Тук всеки обещава какво ли не и нищо не върши, без никакви последствия върху себе си. Явно за подобно поведение в Британия са падали глави преди години и хората са се научили. В България пък, при положение, че обещанията нищо не струват са се появили други по-силни заместители. Примерно клетвите, когато някой прост човек иска да му повярваш той се кълне. Най-често в близки роднини, в живота си или ценни органи на тялото. Обикновено колкото повече човек лъже – толкова повече обича да се заклева. Това е особено вярно за мургавите ни събратя. Те непрекъснато се кълнат, но разбира се никой не им вярва.