Преди години минах шофьорските курсове, но тогава така и не взех книжка. След като ме скъсаха два пъти си дадох сметка, че няма смисъл да вземам книжка. Стана ми ясно, че курсовете така са организирани, че е много трудно човек да се научи да кара добре. Учиш се да караш някак и се надяваш, че ще се научиш по-добре преди да си се убил (или по-лошо – да убиеш някой друг). Отложиш нещата за някой хубав ден, в който ще мога да си позволя кола, за да мога да почна да карам интензивно веднага след като взема книжка. Тази седмица започнах курсовете от начало. Няколко човека веднага ме обявиха за луд. “Ти ако имаше документи, че си карал курса преди, сега щеше да минеш много лесно…”. Наложи се няколко пъти да обяснявам, че аз НЕ искам да минавам лесно. Аз искам да се науча да карам, така че да не убия някой. Този разговор се проведе на първата среща с новия ми инструктор. Точно когато бях решил, че сме се разбрали по въпроса, той изръси нещо от рода на “ама мойто момче, ти няма как да се научиш да караш добре, часовете са прекалено малко”. Това ме вкисна, бях прекарал само няколко минути с него. През това време той успя да изприказва някакво невероятно количество информация. Всичко в посока на това как карането на автомобил е някакво супер велико нещо, което само някакви богопомазани могат да го правят добре. Как в днешно време всички карат зле, колко тежко било на инструкторите, и т.н. В течение на разговора успя да си противоречи поне три-четири пъти, което само по себе си е едно сериозно постижение. Не съм очаквал, че един автоинструктор ще блести с интелект, но ми беше трудно да повярвам колко голяма прилика има между него и стария ми инструктор. За пореден път ми стана ясно, че в тези среди има само някакви стари, закостенели номенклатурни кадри. На първото ми кормуване разбрах, че аз всъшност още нищо не съм видял. Същите простащини, цинизми, псувни, и арогантно поведение, които са ми познати от предния инструктор. Тактиката е да те качат на колата, независимо дали си карал преди това или не, и да те пуснат да караш по централните софийски улици. Където биваш овикван, как ти си някакъв абсолютен загубеняк, който се справя супер зле. Не успя да ме сдуха (за разлика от първия инструктор). В един следващ разговор този титан на педагогиката ми разкри, че тези неща били с цел да се отпуснеш. Сигурно е прав, най-вероятно има хора в българия, на които този модел на поведение им действа отпускащо. Мен незнайно защо ми лази по нервите и единственото нещо, което ми се иска е да го ударя с нещо тежко по главата. И така, страшна картинка сме двамата – носим се по мръсните, задръстени софийски улици. Караме един Opel Kadet дизел, той пуши цигари и крещи, аз се опитвам да си събера мислите и да разбирам аджеба какво се опитва да ми каже. През това време всички автомобилисти в този град ни псуват, някой от тях на ум, а други доста звучно.

Тази агония ще приключи рано или късно, с около 500-600 лева за него и книжка за мен. Но дали ще мога да карам добре – съмнявам се. Всяка година се променят правилата за движение, съответно се печатат правилници, листовки и т.н. Фирмите печелят от курсове, книги, контролни точки и незнам още какво. В същото време всеки кара както си знае, никакви правила не се спазват и отрепаните са все повече. Тези хора просто са загубили връзката си с действителността. Има цели глави от правилника за движение, които въобще не се спазват и няма никакъв начин да бъдат спазени. Едно от нещата, които ме изумиха са два красиви сини знака “начало на жилищна зона” и “край на жилищна зона”. Жилищната зона е едно място където децата си играели по улиците, хората се разхождали свободно по пътното платно и максималната скорост за движение е 20 km/h. Всичко това е много хубаво, но аз не си спомням за 25 години живот в София да съм виждал подобна зона. В Дружба има едни други зони – “40, важи за целия комплекс”. Но разбира се това е в кръга на пожеланията, там най-редовно си карат и със 100 km/h, просто човек трябва да внимава. Друг интересен момент от листовките е стрелката за завиване на ляво. Това е една бяла стрелка, която има за цел да съобщи на водача, че отсреща чакащи автомобил му свети червено за направо и надясно. Такава стрелка няма никъде в София. Друга велика глупост са знаците за “задължителна минимална скорост за движение”. Тази “задължителна” скорост всъшност не е задължителна. Тя може да не се спазва в случайте, когато няма “необходимите условия за безопасност”. Едва ли в историята на автомобилите в България има някой глобен за неспазване на минимална скорост на движение. Не е възможно да се докаже наличие на условия за безопасност, а и такива знаци в България почти няма.

Цялата работа е гадна, защото човек трябва да гледа на нея от три страни. Първо трябва да научиш закона, да разбереш какво са мислили хората, които са го писали. После трябва да видиш реалността – какво пречи на хората да спазват закона, защо карат по този начин и изобщо да им вникнеш в манталитета. Накрая трябва да си вземеш изпита, тоест трябва да успееш да “излъжеш” някой от ДАИ, че ти ще караш по някакъв точно определен начин, близък до това, което пише в закона. Разбира се, на него предварително му е ясно, че това не е възможно, но това е друга тема. Може би най-голямото предизвикателство си остава – да не се претрепеш преди да си се научил…