Тази статия не е за хора със слаби сърца!

Вчера вечерта, към 18 часа се наложи да се придвижа до центъра. Това е нещо, което по принцип избягвам заради задръстванията, но в случая нямах избор. Още когато наближих спирката на тролей номер 2, стана ми ясно, че това пътуване ще е тежко. На спирката имаше повече от 20 души от най-различни възрастови и социални прослойки. След около 30 минути чакане и два тролея в обратна посока, по прашния и мръсен “булевард” Бъкстон (няма как да е булевард тясна улица, павирана по времето на цар Фердинанд). Тролеят беше Икарус, може би малко по-възрастен от мен. Беше боядисан в розово отгоре до долу. Откъм вратата беше сложена снимка на гола девойка, легнала по гръб, с вдигнати нагоре крака, типична поза “ела ми го вкарай”. Народът започна да се качва в тролея. Пред мен точно се препречи една лелка, която очевидно беше около два пъти по-възрастна от мен и тежеше също толкова повече. Качването й в тролея беше бавна и сложна операция Тъй като беше точно пред мен си зададох въпроса – “а какво ще стане ако вземе да пада?”. Реших да мисля положително и да не търся отговор на този въпрос. Тъкмо се качих и голямото розово нещо, като излязло от порно филм, потегли надолу влачейки облаци пепел след себе си. Въпреки, че се качих от втората спирка, място за сядане нямаше и тролея беше полу-пълен. Тъй като вчера беше един топъл февруарски ден, температурата вътре беше много висока. Миришеше на урина. Опитах се да си намеря място някъде в предната част, но там се водеше, на висок глас, някакъв лишен от смисъл разговор (вече не помня за какво). Преместих се в задната част, но това не ми реши проблема, и там се водеше подобен разговор между някакъв потен старец с мръсни дрехи и мазна коса и още някой, който аз не виждах заради навалицата. След няколко спирки част от народа слезе и аз успях да седна точно до вратата. Това си беше нож с две остриета, защото всяка качваща се след мен пенсионерка, очакваше аз да стана, за да седне тя. Според въпросните пенсионери това трябва да се случва веднага щом някой младеж (тоест човек под 50 години) види патерица или бастун на вратата. Аз обаче, бях твърдо решил да не се поддавам и да не ставам в никакъв случай заради пенсионерите. Просто не е нормално един възрастен, трудно подвижен и още по-трудно мислещ човек, да се юрне да ходи до другия край на София в час пик. Още повече, че вероятна причина за това придвижване е разлика в цените на основни хранителни стоки. На една от следващите спирки се качиха група тийнеиджъри, или както се казва на български – юноши. Очевидно се прибираха от училище, първо защото бяха с раници и второ защото носеха бирени бутилки. Един от тях застана точно до мен, като си държеше бутилката със Stella Artoa на няколко сантиметра от носа ми. Опита се да крещи на някой друг в другия край на тролея. Явно съм имал изключително ужасяващ поглед, защото въпросното момченце веднага се смути и кротна. По принцип съм кротък човек и нямах намерение да го плаша. Но в случая си мислех за разни неща свързани с неговата глава и бутилката от бира. Очевидно хлапето схваща достатъчно бързо, когато положението е напечено. Тъпканицата стана още по-голяма. Нататък по спирките се качиха две майки с малки деца, на които предложих да седнат. В първия случай, някой друг ме изпревари, а във втория майката отказа, защото била за една спирка. Това явно издразни стоящите хора с патерици. Отнесох доста злобни погледи и няколко злобни коментара, които се направих, че не чувам. Настана някаква кратка суматоха, след което една от лелките (незнам защо, тя дори нямаше патерица) реши да пее. През годините съм виждал всякакви откачалки по градския транспорт, но пенсионери пеещи песни не бях виждал. Злобните погледи на пътуващите наоколо хич не я смутиха, въпреки че по някое време тя намали децибелите и смени песните. Тъкмо бях решил, че съм видял цялото биологично разнообразие на български народ, когато в тролея се качиха няколко девойчета. Бяха на видима възраст 13-14 години, която изобщо не им пречеше да са издокарани, гримирани, фризирани, наконтени и т.н. Това е често срещано явление, но тези бяха ярък пример. Много интересно се вписваха в тълпата от изпаднали хора и пияни техни връстници в тролея. Ароматът от парфюмите им някакси се смеси с миризмата на урина в тролея и се получи някаква зловонна комбинация, която може би единствено се конкурира с миризмата на индийски коптор през лятото. Естествено самочуствието на двете “мадами” беше прекалено голямо и те хич не се впечатлиха на нищо около себе си. Всъшност те явно живееха в някакъв собствен свят и присъстваха в тролея само тялом. Разговорът се водеше с умерени децибели, но ги чувах – бяха ми точно на главата. А и темите бяха все едни такива интересни – започна се от училището, мина се през секса и се стигна до това как една тяхна приятелка правела опити за самоубийство и дали това нещо се лекувало. По това време вече бяхме в подлеза под НДК. Аз трябваше да сляза на Попа (или Патриарха, както ни учеха в училище да му казваме), но нервите ми не издържаха до там. Слязох на предишната спирка и пристигнах пеша, преди тролея. Тръгнах към “Халбите” в едно такова странно настроение, което се оправи едва когато изпих половин литър бира в добра компания…