Тези дни за пореден път ми стана ясно, че мобилните оператори в България имат някакви огромни маркетингови отдели. Тези отдели, освен да окачват големи билбордове и да организират глупави рекламни игри, явно се занимават и с телефонен маркетинг. Вече за пореден път ми се случва да ми се обаждат някакви непознати номера, които да ми предлагат “мобилни услуги” на новата ми фирма. Това е крайно неприятно, нахално и дразнещо. Днес, както си ходя по улицата и гледам да не падна в някоя дупка, ми звъни един такъв номер. Вдигам аз, от там някаква кака от Глобул, която решила да ми звънне да ме пита дали искам да използвам услугите на Глобул, бидейки управител на новорегистрирана фирма. Аз обаче хич не й се дадох, вече имам опит от преди няколко седмици с една нейна колежка от Мтел. Обясних и високо, любезно и настоятелно, без да може да ме прекъсне, че по този начин промоции не приемам, че не е хубаво да се обажда така на хората и ако може повече да не ми се обажда. Затворих телефона преди тя да може да каже каквото и да било повече. Все си мисля, че повечето хора по света са достатъчно грамотни и знаещи сами да се поинтересуват от дадена услуга, в случай на нужда. Защо е необходимо магазина да идва при мен, какво пречи аз да ходя в него?
Добре, явно аз съм си виновен – дадох си телефонния номер в българска съдебна институция. Не се усетих на време, че този номер ще бъде достъпен след елементартна справка с държавен вестник. Което означава, че всякакви малоумници, които продават или предлагат нещо ще могат да ми се обаждат и да ми губят времето с глупостите си. Очевидно е, че никой нормален управител на фирма няма да търпи подобни глупости. Това означава, че много кратко време след, като си даде телефона там, просто ще си смени номера. Тогава от какъв зор питам се аз, е необходимо да се дава телефонен номер при регистрация на фирма? Нормално е, след съвсем кратко време тази информация да стане не актуална. Нещо повече – нормално е, управителите на фирми да правят всичко възможно информацията там да е неактуална. По този начин ще си спестят разправиите с досадните каки от маркетинговите отдели на множество български фирми. В по-нормалните държави по света, когато човек предоставя някаква подобна информация на дадена институция, тя му гарантира, че информацията ще бъде използвана само за конкретни цели. Явно начина в България за справяне с тези проблеми е, просто да не се дава вярна информация никъде. Това и смятам да направя, много скоро ще си изхвърля старата SIM карта и ще си взема нов номер. Хубавото е, че на адреса ми по регистрация живее само старата ми баба, която има проблем със слуха. Него няма да се налага да сменям.
Цялата тази история някакси много ми напомня за разни журналистически разработки. Често дават предавания, където търсят някакъв човек на адреса на регистрация на фирмата, съответно не го намират и тенденциозно започват да раздуват, как той сигурно е мафиот. И аз на времето съм се питал, защо по дяволите е цялата тази потайност, какво толкова ако ти знаят адреса и телефона (истинските). Е, сега вече знам, не е нужно да си мафиот за да криеш информация за себе си. Просто е необходимо да си нормален човек, който иска да води нормален живот, без да бъде преследван, тормозен и занимаван с глупости.