Първата ми работа, след като регистрирах фирмата и минах всички необходими процедури, беше да си направя банкова сметка в ОББ. Това стана сравнително лесно, останах доволен от обслужването и отношението към клиента от страна на служителите на банката. Тогава ми обещаха, че ще ми извадят фирмена кредитна (или дебитна?) карта Visa Electron. Тъй като откарах няколко часа в банката само за да ми направят сметката, отложихме правенето на картата за друг ден. На следващото ми ходене попълних още една камара документи и процедурата за картата се задвижи. Казаха ми, че щяла да бъде готова след около 10 дни. При следващите ми няколко ходения в банката питах какво ми става с картата, но отговорът винаги беше, че не е готова. Накрая не издържах и реших да попитам човека, с който бях говорил преди това – шефа на клона. Той се сети кой съм сравнително бързо и започна да ми обяснява как при правене на моята карта, тяхната информационна система дава някаква грешка, която той не разбира. По принцип нямалко такъв проблем при правене на кредитни карти, но точно за моята фирма не ставало. Обеща да се свърже със някакъв вид поддръжка, те щели да отстранят проблема до няколко дни. При следващите няколко ходения продължих да се интересувам от картата си, отговора беше един и същ – няма я. Вчера реших пак да говоря с шефа – какво всъшност става с информационната система, ако трябва да я ремонтирам аз в крайна сметка, толкова пък като няма кой да я оправи. Човекът започна да се оправдава, изненадващо за мен – доста нескупосано, след като се сети кой съм. Започна да ми говори някакви банково-финансово-компютърни неща, от които аз в началото нищо неможах да разбера. След няколко минути приказки от негова страна започнаха да ми проблясват разни моменти. Стана ясно, че различното на моята фирма е, че аз не съм взел кредит от банката. Оказва се, че всички други фирми, които имат кредитни карти през сметките си в банката, използват някаква допълнителна услуга на банката. Тази услуга давала възможност работата на няколко човека (примера беше – счетоводител, шофьор, адвокат) да оперират със сметката на фирмата. Също така през нея се вземали кредити и се използвали разни други преференции. В такъв случай можело да се ползва услугата кредитна карта. След като разбрах тези неща, аз отворих едни големи и очудени очи. Защо по дяволите, когато едно физическо лице реши да си купи плазмен телевизор на кредит веднага му се издава кредитна карта, независимо дали лицето иска или не. А когато аз в действителност имам нужда – услугата ми се отказва. Започнах да обяснявам, че аз нямам шофьор, нито счетоводител, нямам нужа други хора да ми оперират със сметката, нямам нужда от кредит, просто искам карта към собствената си сметка. Е да, ама не. В крайна сметка склоних да взема кредит. При това положение вече можело да ми издадат карта, но кредит в момента нямам право да взема. Трябвало да минат 3 месеца от създаване на фирмената сметка, за да се види движението по нея и на базата на това да се реши дали да ми се отпусне кредит. Съгласих се, просто поставени нещата по този начин, няма къде да ходя да не се съглася. На фона на цялото размотаване, изчакване още от един месец не ми се струва толкова много време. Интересно какъв кредит ще ми предложат. Може пък да реша да задигна парите и да отида на някой малък тихоокеански остров с трудно произнасящо се име. Лошото е, че сигурно предложената сума ще бъде с 1-2 нули по-малка от разходите необходими за подобно начинание.