Не си бях давал сметка до сега, но вчера ми стана ясно, че пазаруването в Метро не е за простосмъртни хора. Изваждането на Метро карта се оказа операция близка до откриването на нова, фирмена банкова сметка. Близки са, защото и за двете са необходимо да имаш фирма и да си дадеш всичките фирмени и лични данни. Ето какво се изисква за издаване на Метро карта:

• Оригинално картонче с Булстат регистрация на фирмата
• Лична карта на управителя
• Адрес и телефон за кореспонденция на фирмата
• Дейност на фирмата
• Снимка на управителя и мобилен телефон

Има няколко гишета за издаване на въпросните карти. Последните три пъти, когато ходих там, на гишетата имаше опашки и аз пазарувах с една стара карта (на името на една несъществуваща от години фирма). Този път нямаше никой и реших да си направя карта. За картончето с Булстат знаех, че ми трябва, за другите работи – не. Когато каката на гишето ми посика лична карта и я дадох. На въпрос “С какво се занимава фирмата?”, отговорът “С всичко не забранено от закона” не я удовлетвори, по-конкретно трябвало. Значи в съда не трябва конкретно, а в Метро трябва. “С разработване на софтуер”, последва цъкане по компютъра. “Адрес за кореспонденция и телефон”, казах че няма. “Мобилен телефон” – няма. “Ама неможе така, трябва да ни оставите адрес, на който да ви изпращаме каталози и телефон, на който да ви се обаждаме!”. Наложи се да повторя, че адрес и телефон няма да и оставя, защото нямам желание, нито да получавам каталози, нито “Метро Кеш енд Кери – България ООД” да се свързва с мен по каквито и да било причини. Те са просто верига магазини, в който аз искам да пазарувам, когато аз реша, че имам нужда да го правя. Споменах и, че имам право да се откажа да ми обработват личните данни. Каката увери, че личните ми данни не се въвеждали в тяхната система (за което аз по никакъв начин немога да съм сигурен). След лека суматоха и сърдити фасони ми издадоха карта, от снимката нямаше как да се откажа…