Тази нощ, за първи път от както живея на настоящия си адрес, ми се случи да немога да спя цяла нощ заради съседски купон. По принцип подобни купони ги издържам някакси до към 2-3 часа през нощта, все пак е нормално хората да се забавляват, но този се проточи до 4:30 и нервите ми кипнаха. Тази сутрин трябваше да ставам рано, имах да организирам състезание по програмиране в НБУ. В 4:30 реших, че е крайно време да поспя малко, а единствения начин това да се получи беше спиране на техно музиката. Отворих прозореца, съвсем ясно се чуваше някъде от последните етажи на съседния вход. Облякох се и излезнах навън, поглеждайки нагоре видях как женска ръка затваря прозореца на последния етаж, при което музиката съвсем малко отслабна. Обадих се в полицията (на 166), след дълги и пространствени обяснения с операторката за това къде точно се намира моята улица, тя обеща да прати “колегите”, ако им отворя входната врата. Ядосах се, как по дяволите мога да им отворя входната врата на съседния вход в 4:30 през нощта. Прибирайки се видях, че всъшност вратата по някакви причини е отворена, явно купонджийте си бяха подсигурили свободен изход. Пак звъннах на 166 и обясних, че вратата е отворена, да идват, служителката отговори разбиращо и с досада – “добре, добре”. Прибрах се и започнах да чакам, но полиция не идваше. Тъй като вече часът отиваше към 5, реших че е по-добре да не си лягам и да ги чакам. Оказа се, че има по-добро “хакерско решение”, яд ме е че не се сетих сам за него. Точно преди да си легне, Киров старши (всъшност купона пречеше на съня на цялото семейство), като един стар хакер, подхвърли – “абе защо не им спрем тока на тези”. Беше очевидно, че може да стане, входната им врата беше отворена, ел. таблото е долу във входа. Имах някакви съмнения, че може да е заключено, но после се сетих за цаката на отключване (няма да я казвам, защото цялата сигурност на сградата се крепи на нея). Отидох във входа, отворих таблото и започнах да спирам наред, нацелих правилния бушон само от четвъртия път. Беше много лесно да разбера, че е той – настана пълна тишина. Не е някакво геройство, но точно в този момент изпитах душевен оргазъм. “Мамицата ви пубертетска, намерихте си майстора” помислих си, и тръгнах да се прибирам. Тъкмо бях изгубил съвсем надежда, че полицията ще дойда и си легнах, когато пак започна да се шуми. Станах да видя какво става, въпросните купонджий бяха започнали да се изнасят с колите си. Явно някой от татковците им има повечко пари, едната кола беше доста лъскава. Изнизаха се на някъде след блъскане на врати, говорене на глупости и свирене на гуми. Успях да заспя някъде към 6:00, станах в 8:30.

Хубаво е, че се сетих как да действам по елегантен начин с подобен глупав житейски проблем. Много е тъжно, че полицията в българия вече е на такова ниво, че дори неможе/неиска да се оправи с пияни пубертети на купон. Разбирам да не се занимават с едри риби и мафиоти, но да кажат, че ще дойдат и да не дойдат на подобно събитие е просто отчайващо. От разговора с диспечерката също така стана ясно, че те нямат един прост GPS, нямат информационна система, очевидно нямат и желание за работа. За пореден път си задавам въпроса – аз за какво плащам данъци? По прости сметки на пръсти мога да кажа, че за миналата година съм платил поне 4-5 хиляди лева.

— Къде отиват тези пари? Толкова ли е трудно да се напълнят няколко дупки и полицията да се отзовава на повикване два пъти в годината? – “казах аз и отпих от бутилката с гроздова…”

P.S. Това последното е от една много хубава песен на Уикеда