Много се смях, когато попаднах на тази статия и следната снимка:

“Журналистката” Албена Янкулова направила опит да избяга от полицията, с колата си, помитайки кофи за боклук. Така като гледам от снимката, тази драма се е разиграла някъде около президентството. След като я завързали с белезници за колче против паркиране, полицайте тръгнали да и правят алкохолна проба, с уред за измерване нивото на алкохол чрез дишане (известен в България като “дрегер”, името явно идва от немската фирма Draeger Medical).
Типично заглавие от полицейската хроника. Нямаше да ми направи никакво впечатление, ако жената на снимката не ми беше учителка. Преподаваше ми литература в гимназията, дори по едно време ми беше класна. Имам си мили спомени от гимназията, за най-различни приятели, съученици, учители. Естествено имам и не чак толкова добри спомени, свързани с някои от изброените хора. Въпросната учителка (по настоящем журналистка) определено беше един от големите, многоглави змейове в нашето училище. Това, че я направиха класна на нашия клас си беше чисто наказание, случи се защото бяхме един от най-проблемните класове в училището. Аз разбира се имах своят скромен принос за това. Никога не съм бил добър ученик, особено по литература, но с нищо не бях заслужил отношението на тази жена към мен. Никога няма да забравя случая, когато тя ни даде да пишем “входно ниво” за 20 минути, есе на тема “Страхът – втората природа на човека”. Моето есе се състоеше от едно изречение – “Според мен, страхът не е втора природа на човека”. Когато и го предадох тя много се ядоса, започна да крещи и заяви, че “явно цяло лято съм си пипал гащите и съм гледал голи мадами” и за това не съм могъл да се справя с есето. Беше глупаво от моя страна да и предавам есе с такова съдържание, но все пак бях на 18 и се бях афектирал. Но по принцип е добре, когато един ученик уважава учителите си, те да му отговорят със същото. Никога не съм си позволявал да я обиждам, нито да се карам с нея, нито да я злепоставям по някакъв начин. А в тази възраст човек е чуствителен, и подобно отношение хич не влияе добре. Сещам се за няколко примерна, но те вече са друга история. Гащите със сигурност си бях пипал онова лято, но освен това бях пипал и Linux, бях пипал и C, бях пипал и много други неща, за които въпросната “журналистка” не е и чувала. В крайна сметка от мен излезе нещо, въпреки предсказанията на тази дама и още няколко като нея. В момента със сигурност имам по-добро образование от нейното, по-добра работа от нейната и по-високи доходи от нейните. Почти съм сигурен, че пиша и по-добри статии от нейните, но да не задълбавам. Лошото е, че все повече такива “учителки/журналистки” преподават в българските училища. И продължават да създават душевни проблеми на малкото грамотни деца, които учат там.