Никога не съм искал да имам фирма, а в момента искам по-малко от всякога. Но както става често в живота, когато човек се зарече да не прави нещо, в един момент задължително му се налага да го направи. Нежеланието ми да си направя фирма се дължи на много неща. Най-напред не мисля, че работата, която върша изисква създаването на фирма. Услугите, които предлагам се изчерпват с писане на софтуер и даване на акъл за най-разнообразни компютърни проблеми – от кламери в принтера до дебъгване на драйвери за лабораторна техника. Друга причина да съм против собствена фирма са административните и правни проблеми, които са неразделна част от “въртенето” на фирма. Това не е проблем за големите фирми, но в моя случай аз трябва да бъда адвокат, счетоводител, мениджър и работник. Естествено, мога да си наема хора да вършат тези неща, но това означава по-малко пари за мен. Регистрацията на фирма би имала смисъл, ако човек иска да се разраства. Аз обаче нямам такива намерения, нямам желание да ставам мениджър или да правя “софтуерна къща”, просто искам да работя това, което работя в момента. Е да, обаче държавата ми пречи с всички сили. По сегашната данъчна и осигурителна система се оказва, че аз съм сред най-богатите хора в тази държава. На мен ми се налага да плащам максималните възможни осигуровки. Хората, които получават по-малко пари от мен плащат по-малко осигуровки, това е нормално. Но хората, които получават повече пари от мен, също плащат по-малко осигуровки, защото осигуровките в българия имат таван. Тоест човек, който получава 3000 лева доход на месец и човек, който получава 30 000 лева, плащат едни и същи осигуровки. Аз имам “щастието” да съм на горната граница на осигурителната система. Това означава, че осигурителната система прибира най-голям процент от мойте доходи в сравнение с всички останали “прослойки” на българското общество. Това само по себе си е проблем, тъй като аз не карам Мерцедес, не съм богат и си изкарвам доходите с труд. Но аз щях да го приема, ако осигурителната система в България ми осигуряваше някакво качествено здравеопазване. Тя обаче не ми осигурява такова, това е причината аз да съм принуден да си плащам за такова. Това което се получава е, че аз плащам един път здравни осигуровки и още един път си плащам, като отида на лекар. Положението е подобно и с всички останали данъци, които плащам. Една проста сметка показва, че от моите данъци и осигуровки се хранят поне две цигански семейства и 3-4 пенсионери.
Всъшност това е една от основните причини всички умни хора да емигрират от България, но да не задълбавам в тази тема. Аз все още съм тук и мисля, че наистина е крайно време да престана да плащам на тази държава каквото и да било. До този момент, от време на време успявах да спестя данъци, като прибирах пари “на ръка”. Но това не винаги е възможно, а и не е ефективно за по-големи суми. Най-ефективното решение в момента е – човек да си има фирма. По този начин той си плаща минимална работна заплата (а от там и минимални осигуровки) и си прибира останалите пари, като печалба или пък си ги харчи от името на фирмата. И така, ето ме и мен пред откриване на фирма. От доста време проучвам – какво, защо, как, колко и т.н. Започнах да стигам до същите изводи, до които са стигнали и всички честни мошенници, минавайки по този път. Фирмата ще бъде регистрирана в провинцията, ще се занимава с “всичко не забранено от закона” и няма да има работници. Всичките тези родни глупости навеждат на няколко извода:

1. Ако един човек работи и изкарва добри пари, той рано или късно ще си направи фирма.
2. Всички фирми ще имат печалба само, ако за собственика това е най-изгодния начин да си вземе парите.
3. “Работа” е мръсна дума, всички които имат по-високи доходи трябва да се занимават с “бизнес” и да извършват “услуги”.
4. На всеки един млад и работещ човек се падат по няколко цигански семейства, няколко пенсионера и няколко държавни служителя за изхранване.
5. Плащането на данъци няма нищо общо с качеството на живот.