През последните две седмици направо си зарязах блога, което не е хубваво, защото се бях зарекъл да не го правя. Проблемът е, че ми се събраха доста емоции и преживявания от най-различен характер и така и не намерих време и желание да седна да пиша за това, което ми се случва. Просто исках да се насладя на хубавите моменти и да минавам през лошите без много да се замислям. Май не се получи точно така, беше ми много нервно тия дни, а тази нощ прекарах мислейки върху въпроса за Смисъла на живота, Вселената и всичко останало. Оказа се, че пълното преместване от едно жилище в друго е свързано с доста емоционални моменти, за които аз не си давах сметка. Особено, като се има предвид, че съм прекарал целия си живот в първото. Появиха се доста стари вещи, за които изобщо бях забравил, че съществуват. Те, разбира се, ме накараха да си спомня за доста отминали моменти. В такива случай човек винаги започва да си задава разни въпроси. При мен преобладаващите бяха – “Дали живях пълноценно през годините?”, “Дали постигнах достатъчно неща?”, “Бях ли щастлив през това време?”, “Можеше ли живота ми да се развие по друг начин?”, а също така и “Правилно ли постъпвам с местенето?”. Май няма голяма полза човек да дълбае по подобни философски въпроси, а на мен ми се случва често в последно време. По-добре е да си представям някои хубави моменти, които надявам се ще имам в новото жилище. Нещо като пиене на кафенце с близки приатели, луди купони до рано сутринта и т.н. Лошото е, че тези неща ми се струват много на далеч в бъдещето. А в момента има само разправии с родителите, БТК, мебели, хамали, пари, работа, мъкнене на кашони и други подобни. Хубавото в момента е, че мисля да организирам един последен купон в стария апартамен по случай именния ми ден. Мисля да поканя няколко момичета, които чуствам доста близки на последък, както и няколко приятели. Надявам се да се получи добре и да си прекараме весело.