Мразя Skype. Вчера имах поредните проблеми с този софтуер. Не мога да разбера защо всички започнаха да го ползват и защо стана толкова известен. Предполагам, че причините са същите, като с всички други подобни “продукти” — има няколко красиви неща в интерфейса, компанията производител раздува колко бил велик, на ползвателите не им пука какво се случва на компютъра им. А всъщност на компютъра им се случват доста неща, повечето от които зад гърба им.

Вчера от БТК имаха проблеми с ADSL модемите в голяма част от България. Интернета ту тръгваше, ту спираше, реших да погледна какво се случва на рутера. Не бях пускал от доста време tcpdump там. Оказа се, че през времето когато няма Интернет, непрекъснато текат някакви заявки към най-различни мрежи. И въпреки, че рутера непрекъснато връща ICMP destination net unreachable, както си му е реда, малоумния софтуер продължава да бълва заявки. Казах си – ясна е работата, сестра ми си е инсталирала някакъв Bittorrent или подобен P2P клиент въпреки, че съм забранил да се пускат такива неща. Е да ама не, оказа се, че и от моя Windows в QEMU текат същите глупости. Доста си го пазя този Windows и ми се стори абсурдно да съм пипнал spyware, а и на двете машини да е едно и също, беше малко вероятно. След още няколко минути разследване се оказа, че всички тези неща идват от Skype. Ами да, нормално, нали и той всъщност е P2P.

Следващият Skype проблем беше вечерта, след като от БТК пуснаха Интернета. Една приятелка се опита да ми пусне камерата и микрофона си, чу се нещо, нищо не се видя, а QEMU ми вдигна процесора на 100% и Windows започна да се бави жестоко. Ядосах се, на този Windows съм пускал далеч по-тежки неща без никакъв проблем. Как може проклетият Skype да задръсти машината с далеч по-лека задача, каквато е конферентната връзка.

Цялата работа със Skype много силно мирише, мирише на комерсиални интереси и не зачитане на елементарните права на потребителите. Спомних си за една статия, която бях чел преди време. Там се говореше са сделка между Skype и Intel, с която от Skype се задължаваха да поддържат повече неща, когато потребителя работи с Intel процесор и по-малко, когато е с някакъв друг. Ако не се лъжа ставаше дума точно за конферентните връзки. Съмнявам се, че при мен точно това е изиграло някаква роля, но самата идея ми се струва глупава, брутална, абсурдна, не морална и т.н. Че какво ги интересува “приятелите” от Intel и Skype на каква машина използвам този софутер? Кой им дава право да събират подобна информация? Това е все едно да си купиш хладилник, който работи само при положение, че в него се слагат стоки купени от Metro например. Но няма значение, това далеч не е най-сериозният проблем с този “продукт”. Skype е една голяма “черна кутия”. Той може да рутира трафик през компютъра, на който работи. Може да изпраща всякаква информация на разработчиците си. Може да записва разговори, чатове и каквото друго авторите сметнат, че им е необходимо. Всичко това е много интересно, на фона на твърденията как Skype бил сигурен защото криптирал трансферите. И как точно ги криптира, с какъв ключ, кой има достъп до този ключ? С какъв алгоритъм са криптирани? На всички тези въпроси, разбира се, няма отговор. На потребителите им е достатъчно да видят едно катинарче някъде в ъгъла на прозореца и вече си мислят, че разговорът им е сигурен и, че никой не може да го чуе.

Както с всички други подобни “продукти”, не ми остава нищо друго освен да си псувам тихичко, докато поредният потребител ми задава въпроса “А ти нямаш ли Skype?”.