Целта ми днес беше да довърша LAN мрежата в новия апартамент. Всичките кабели, 7 на брой (по 1 или 2 в стая), бяха опънати, когато парнаджиите правиха инсталацията на парното. Тъй като тръбите бяха вкопани в пода, аз реших да си опъна кабелите през вече изкопаните дупки. В момента кабелите излизат зад едно дървено парапетче, което беше сложено заедно с паркета покрай стените. Днес се хванах за няколко часа да монтирам розетки и да ги закача по стените. На другия край реших, че не си струва да правя пач панел и просто сложих по един накрайник и ги ръгнах в суитча. Накрайниците се оказа хубави, кабела беше достатъчно твърд и успях да свърша тази работа без проблем. Розетките обаче се оказаха отврат за монтиране. До сега не бях монтирал такива, идеята им е всяка от жичките на кабела да се набута в една малка дупчица, между две пластмаси. Целта е жичките да се срежат от желязцето в процепа и да направят контакт. После отгоре се слагат едни пластмасови джаджи, които трябва да ги притискат. В началото ми се стори хитра цялата система, но после псувах доста докато ги монтирах. Отне ми извесно време и да разбера коя жичка къде да вкарам. Въпреки натиска от пластмасата отгоре, се оказа, че не правят добре контакт, лампата на мрежовата карта на лаптопа ту светкаше ту гаснеше. Наложи се да ги намествам, натискам и сглобявам на ново. Друг неприятен момент беше, че цялата тази работа трябваше да върша на четири крака, на земята. Изобщо голямо гъзене падна, но поне си спомних с умиление за задълженията, като системен администратор на НЦРРЗ. След няколко часа мотаене, всичко тръгна. Залепих розетките с лепенка за стената, като още от сега ми е ясно, че ще скъсам лепенката на третото включване. Тогава вече ще се наложи да ги хващам с дюбел за стената…