Днес с Поли си направихме една голяма разходка из квартала. Времето беше много приятно, слънчево и топло. С нея се знаем от доста време, но до сега не бяхме прекарвали толкова време заедно. Оказа се, че почти не се познаваме, разбрах доста интересни неща за нея. Разбрахме се по-често да се виждаме и да се разхождаме заедно.

От извесно време насам имам голяма нужда от подобни преживявания. Те са сред малкото неща, които ме откъсват от проблемите, компютрите и работата. Трябва да си набавя повече от тях, което хич не е лесно, като се има предвид начина ми на живот. А и не само моят, повечето хора с които се виждах и излизах на времето в момента не са в България. Тези които са тук са прекалено заети с работата си и печеленето на пари. Забавлението, за някои от тях, се свежда до танцуване по масите в пияно състояние, в някоя задимена чалготека. Разхождайки се забелязах и друга тенденция, която съвсем не е нова, но през пролетта се засилва. Много е модерно, когато е хубаво времето, да излезеш навън и да се занимаваш със старата си кола. Ровенето под капака, лежането под нея, надуването на последния чалга хит и периодичното форсиране на двигателя са сред задължителните неща, ако искаш да си “готин пич”. По едно време си мислех, че подобни неща се случват само под моя прозорец, но се оказа, че тенденцията е глобална. Жените също има какво да правят през почивните дни—висенето по кафенетата например. Те винаги са пълни, а през почивните дни са направо препълнени. Но така и трябва, къде другаде можеш да димиш с цигарата, да разправиш последните клюки и да си покажеш новите прашки на целия квартал едновременно.

Радвам се, че все още има хора като Поли, които имат различна ценностна система. Въпреки мръсотията, боклуците, дупките и очуканите блокове, които се срещат на всякъде из квартала, ми беше много приятно да се разхождам с нея. Явно тя ми действа по-силно от повечето заобикалящи ме негативни неща.